Социалдемократите в Швеция, които доминират страната през по-голямата част от XX в., получават около 30% от гласовете на избирателите според проучванията, срещу 20% за Умерената партия, водена от настоящия министър-председател Фредрик Райнфелд. Тези резултати предричат, че след изборите в средата на септември Швеция ще се сдобие с лявоцентристко правителство.
„Нашата цел в момента е да вдигнем данъците, за да можем да направим някои наложителни разходи“, каза вероятният финансов министър в едно такова правителство Магдалена Андерсон пред Financial Times. „В бъдеще обаче не виждаме нужда да намаляваме данъците, а по-скоро трябва да бъдат направени повече инвестиции в публичния сектор“, каза още тя.
Изглежда шведските избиратели са склонни да плащат по-високи данъци в замяна на по-добра грижа за децата и по-добри училища, както и други неща.
Една независима Шотландия, освободена от неолибералното наследство на Маргарет Тачър в британската политика, също би благоприятствала налагането на по-прогресивна политика за създаването на мрежа за социална закрила.
Шотландия, която ще решава въпроса за независимостта си на 18 септември чрез референдум, има население от 5,3 млн. души, подобно на други благоденстващи европейски демокрации като Дания (5,6 млн.), Норвегия (5,1 млн.), Австрия (8,5 млн.), Швейцария (9 млн.) и Швеция (9,5 млн.).
Каталуния планира провеждането на консултативен референдум по въпроса за независимостта си въпреки протестите от страна на националното правителство в Мадрид. Автономната област има население от 7,6 млн. души.
Една малка държава, включена в единния пазар на континента, но свободна сама да определя собствените си данъци и социална политика, започва да изглежда като идеалната комбинация. Това е различен тип устройство от заложения в Договорите за ЕС идеал, който предполага силно централизирана власт в рамките на федерация с единна валута и централна банка.
Изглежда малко вероятно Шотландия, да не говорим за Каталуния, да получи независимост в скоро време, но референдумите сами по себе си биха могли да дадат на тези региони по-добра позиция за изискване на по-широка автономия от националните им правителства и по този начин да се доближат до идеала си.
Сепаратистките движения в Белгия и Северна Италия, както и в други региони на Испания, са мотивирани от подобни стремежи.
Концепцията на Кор и Шумахер „малкото е красиво“ може би тепърва ще намира своето признание.
преди 10 години Ми не знам! А и мисля никой не знае - светът (вкл. тези държави) никога не е бил в такова състояние и може и да се окажеш прав и 300 хилки дълг на калпак да не са проблем. А може и да НЕ се окажеш прав и системата в един момент да се срути. Или пък (по-вероятно) да стигне до положението на Япония (тя е лабораторния опит в случая). А това за вноса на мизерници колко мислиш, че може да продължава? Едно е сигурно - дълг с лихва различна от нула оказва натиск на икономиката да се разширява (за да се плаща лихвата). А Земята все пак едно, че не е разтегаема и второ, че не съм сигурен, че има нужда да си ходим по главите един на друг (те или ние). Това ми е в дъното на разсъжденията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години С това за девалвацията и/или инфлацията съм съгласен (или банкови фалити) но.. И КАКВО? Защо подобен сценарий следва да е някакъв толкова апокалиптичен? Малко сътресение, малко протести и пак са в бизнеса. После 300 000 евро са 6 годишни брутни заплати - не ми изглежда толкова много После, освен девалвация, инфлация или банкови фалити, вариант е и да си внесеш мизерници ( българи, румънци, турци, араби, черни) за да го избачкат този дълг, или направо да изнесеш производството при тях а да оставиш добавената стойност при теб. Не е това проблем за тях, проблема е демографията, което решават чрез внос на мизерници както казах, които пък им рушат "убавото" общество. Другия проблем както писах е, до кога общия пазар ще ги търпи преди да ги ошамари или пък всички да почнат да се стремят към техния модел, в резултат на което общия пазар да се разпадне отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години http://blog.tanev.eu/inflacia-deflacia-opitut-na-yaponia/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Макар, че Япония е печатала пари в големи размери, свиването на кредитирането е компенсирало в много по-голяма степен. Кредитирането (общата стойност на кредитите в системата) се е свивало близо 5 последователни години. Цените на имотите са падали 18 последователни години. Борсовият индекс е паднал от 40 000 на 7 000. Паричните средства са се спестявали/скривали и скоростта на обръщение на парите силно се е свило. Това са класически симптоми на дефлацията, чиято дефиниция е свързана едновременно с паричната база и кредитирането. Тези, които са гледали цените на стоките или монетарните инжекции от централната банка на Япония са били далеч от истината. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Всичко е свързано. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Идеал" диктуван от столица отвъд океана, която именно по този начин иска да налага по леко и с по малко разходи своето еднолично световно господство. Толкова прозрачно , че чак и обидно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Проблема на Япония не е дъга - проблемите са скъпа местна валута и застаряващо население отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ето, и ти не осъзнаваш голямата (и явно невидима) роля и значение на дълговете! Ами не - застоят в Япония започна преди над 20 години след спукване на най-големия ипотечен балон в историята на света (с ипотеки достигащи изплащане за 90 години от три поколения). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години хаха, 1 година средно закъснение, може би се отчита "отвън", "отвътре" усещането е поне за 2-е ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Колкото повече несигурност - толкова повече резерви :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар