Социалдемократите в Швеция, които доминират страната през по-голямата част от XX в., получават около 30% от гласовете на избирателите според проучванията, срещу 20% за Умерената партия, водена от настоящия министър-председател Фредрик Райнфелд. Тези резултати предричат, че след изборите в средата на септември Швеция ще се сдобие с лявоцентристко правителство.
„Нашата цел в момента е да вдигнем данъците, за да можем да направим някои наложителни разходи“, каза вероятният финансов министър в едно такова правителство Магдалена Андерсон пред Financial Times. „В бъдеще обаче не виждаме нужда да намаляваме данъците, а по-скоро трябва да бъдат направени повече инвестиции в публичния сектор“, каза още тя.
Изглежда шведските избиратели са склонни да плащат по-високи данъци в замяна на по-добра грижа за децата и по-добри училища, както и други неща.
Една независима Шотландия, освободена от неолибералното наследство на Маргарет Тачър в британската политика, също би благоприятствала налагането на по-прогресивна политика за създаването на мрежа за социална закрила.
Шотландия, която ще решава въпроса за независимостта си на 18 септември чрез референдум, има население от 5,3 млн. души, подобно на други благоденстващи европейски демокрации като Дания (5,6 млн.), Норвегия (5,1 млн.), Австрия (8,5 млн.), Швейцария (9 млн.) и Швеция (9,5 млн.).
Каталуния планира провеждането на консултативен референдум по въпроса за независимостта си въпреки протестите от страна на националното правителство в Мадрид. Автономната област има население от 7,6 млн. души.
Една малка държава, включена в единния пазар на континента, но свободна сама да определя собствените си данъци и социална политика, започва да изглежда като идеалната комбинация. Това е различен тип устройство от заложения в Договорите за ЕС идеал, който предполага силно централизирана власт в рамките на федерация с единна валута и централна банка.
Изглежда малко вероятно Шотландия, да не говорим за Каталуния, да получи независимост в скоро време, но референдумите сами по себе си биха могли да дадат на тези региони по-добра позиция за изискване на по-широка автономия от националните им правителства и по този начин да се доближат до идеала си.
Сепаратистките движения в Белгия и Северна Италия, както и в други региони на Испания, са мотивирани от подобни стремежи.
Концепцията на Кор и Шумахер „малкото е красиво“ може би тепърва ще намира своето признание.
преди 10 години Ами на такива крупни субекти/държави като изброените по-долу/ , може да противодействат (да им съперничат)други крупни субекти, с равностоен конкурентен потенциал и вътрешно-структурна устойчивост. Т.е. или намираме принципите и концепцията, която да ни обедини (например: свободно сключване на едно-полови бракове не е никак лоша отправна точка, хаха;)) или отстъпваме в конкурентната борба на по жизнеспособните играчи със съответните последствия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Всякаква друга структура/утопия/ за абсолютно единство на толкова различни в географско, национално, културно, етнографско, интелектуално отношение, различни като темперамент, разбирания и ценности народи и страни в Европа е наивна фантазия. Още повече, че такава територия си е направо "империя". А знаем колко е "срока на годност" на империите....Иначе - ни рак ни щука...Нито суверенни държави, нито единна конструкция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В сегашната си форма конструкцията е абсолютно недовършена и дари по-лоша от "хлабава , аморфна и тромава". И то е поради абсолютната самовлюбена глупост на дърти безполови чиновници.Но един своеобразен "федеративен" модел с общи и индивидуални правила относно данъчна, митническа и търговска политика, основани на регионален/отраслов/ принцип, би могло да противостои като конкуренция на "монолитите". Един вид цяло, но "криво" огледало. Въпрос на "конструкция" и "конструктори".... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Малка и независима, но защитавана от НАТО ? Или от Русия ? Или Китай, Индия... Малка и независима между колоси може да е само Швейцария. Все още с парите си, технологиите и ежегодно трениране на всички годни да носят пушки. Иначе и тя ще е малка, бедна, с горд, но *** народ, разпънат между Изтока и Запада, разделен на фили и фоби, емигриращи заедно към някой Рай. Гледали сме филма над 20 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Точно в такава посока ми е чуденката: възможно ли е да се конкурираме при тази хлабава , аморфна и тромава конструкция на ЕС , със съперници, които имат предимството да действат чрез много по-високо ефикасен "инструмент", какъвто предлага устройството на една държава? И това е обективната реалност с която няма какво да се направи, ако ще делим мегдан с такива конкуренти, тр. да отстраняваме слабостите си и да се стремим да изравним предимствата, които са налице при тях. Алтернативния път е да не допускаме конкуренция на наша територия, т.е. някакъв тип затворена/само -достатъчна система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Това означавало, че с днешна минимална заплата един грък може да купи същите стоки и услуги, които е купувал през 80-те години."Че какво му е лошото? Зле ли са били през 80тте? По-добре живееха от нас тогава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ОК, има база за размисъл да, обаче почвам да си мисля, че това дали си "добре' или "зле" е до голяма степен въпрос на възприятия. Сега.. нямало растеж ми голяма работа, ако няма и спад, хората имат някаква работа, стига им горе долу, толкова ли е лошо това? Ето Япония като няма растеж.. еми пак са си мощна икономика, живеят относително сигурно и спокойно.. толкова ли е зле?Важното е, че те са се научили да живеят и оцеляват като общество, да градят заедно, всеки да плаща за общото и всички да се грижат за всеки, за това са и добре. За това и мизерницте ИСКАТ да ходят в тяхното общество и да стават част от него и повечето се и интегрират. Ние оцеляваме като индивиди, всеки иска да открадне от общото и да пре**бе другите и затова сме и на този хал и никой не иска да идва тук.Те са доказали че могат да си управляват държавата и обществото, а ние- че не можем. Останалото са подробности. Може да стане от време на време някой сакатлък, но ще отмине. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Гледай на какво попаднах:"Кризата върнала гърците с 30 г. назадКонфедерацията смята, че покупателната способност на получаващите минимални заплати се е върнала на нивата от 1980 г. Това означавало, че с днешна минимална заплата един грък може да купи същите стоки и услуги, които е купувал през 80-те години."http://banks.dir.bg/2014/08/19/news17240915.htmlКоето значи, че има ли намесени дългове, нищо не се знае. Дълговете са в състояние в много голяма степен да изкривят картината и да забавят ефектите от противоречията и техните проявления. А също и (както казах) да ги усилят. На гърците дълги години дълговете им създаваха усещане за благоденствие, но в един момент нещата просто стигат границата си и край. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години дава им, ама гледай, че в ЕС не можем да се разберем за елементарни неща, камо ли за обща политика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Някои неща не могат да се оценят само през погледа на числата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар