Социалдемократите в Швеция, които доминират страната през по-голямата част от XX в., получават около 30% от гласовете на избирателите според проучванията, срещу 20% за Умерената партия, водена от настоящия министър-председател Фредрик Райнфелд. Тези резултати предричат, че след изборите в средата на септември Швеция ще се сдобие с лявоцентристко правителство.
„Нашата цел в момента е да вдигнем данъците, за да можем да направим някои наложителни разходи“, каза вероятният финансов министър в едно такова правителство Магдалена Андерсон пред Financial Times. „В бъдеще обаче не виждаме нужда да намаляваме данъците, а по-скоро трябва да бъдат направени повече инвестиции в публичния сектор“, каза още тя.
Изглежда шведските избиратели са склонни да плащат по-високи данъци в замяна на по-добра грижа за децата и по-добри училища, както и други неща.
Една независима Шотландия, освободена от неолибералното наследство на Маргарет Тачър в британската политика, също би благоприятствала налагането на по-прогресивна политика за създаването на мрежа за социална закрила.
Шотландия, която ще решава въпроса за независимостта си на 18 септември чрез референдум, има население от 5,3 млн. души, подобно на други благоденстващи европейски демокрации като Дания (5,6 млн.), Норвегия (5,1 млн.), Австрия (8,5 млн.), Швейцария (9 млн.) и Швеция (9,5 млн.).
Каталуния планира провеждането на консултативен референдум по въпроса за независимостта си въпреки протестите от страна на националното правителство в Мадрид. Автономната област има население от 7,6 млн. души.
Една малка държава, включена в единния пазар на континента, но свободна сама да определя собствените си данъци и социална политика, започва да изглежда като идеалната комбинация. Това е различен тип устройство от заложения в Договорите за ЕС идеал, който предполага силно централизирана власт в рамките на федерация с единна валута и централна банка.
Изглежда малко вероятно Шотландия, да не говорим за Каталуния, да получи независимост в скоро време, но референдумите сами по себе си биха могли да дадат на тези региони по-добра позиция за изискване на по-широка автономия от националните им правителства и по този начин да се доближат до идеала си.
Сепаратистките движения в Белгия и Северна Италия, както и в други региони на Испания, са мотивирани от подобни стремежи.
Концепцията на Кор и Шумахер „малкото е красиво“ може би тепърва ще намира своето признание.
преди 10 години Следвайки информацията от статията и на въпроса "Как го правят другите?", следва и отговора. Имат си избирателна система и си избират Държавници с топки/големи топки, `щот никоя от изброените държави няма "имперска" армия и въоръжение/, които са подвластни на суверена и спазват законите и интересите на страните си.А иначе, очевидно отново се прокрадва идеята за някакъв тип европейска федерация от малки "монархии".... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Малката независима МОНАРХИЯ - новият европейски идеал отговор Сигнализирай за неуместен коментар