Социалдемократите в Швеция, които доминират страната през по-голямата част от XX в., получават около 30% от гласовете на избирателите според проучванията, срещу 20% за Умерената партия, водена от настоящия министър-председател Фредрик Райнфелд. Тези резултати предричат, че след изборите в средата на септември Швеция ще се сдобие с лявоцентристко правителство.
„Нашата цел в момента е да вдигнем данъците, за да можем да направим някои наложителни разходи“, каза вероятният финансов министър в едно такова правителство Магдалена Андерсон пред Financial Times. „В бъдеще обаче не виждаме нужда да намаляваме данъците, а по-скоро трябва да бъдат направени повече инвестиции в публичния сектор“, каза още тя.
Изглежда шведските избиратели са склонни да плащат по-високи данъци в замяна на по-добра грижа за децата и по-добри училища, както и други неща.
Една независима Шотландия, освободена от неолибералното наследство на Маргарет Тачър в британската политика, също би благоприятствала налагането на по-прогресивна политика за създаването на мрежа за социална закрила.
Шотландия, която ще решава въпроса за независимостта си на 18 септември чрез референдум, има население от 5,3 млн. души, подобно на други благоденстващи европейски демокрации като Дания (5,6 млн.), Норвегия (5,1 млн.), Австрия (8,5 млн.), Швейцария (9 млн.) и Швеция (9,5 млн.).
Каталуния планира провеждането на консултативен референдум по въпроса за независимостта си въпреки протестите от страна на националното правителство в Мадрид. Автономната област има население от 7,6 млн. души.
Една малка държава, включена в единния пазар на континента, но свободна сама да определя собствените си данъци и социална политика, започва да изглежда като идеалната комбинация. Това е различен тип устройство от заложения в Договорите за ЕС идеал, който предполага силно централизирана власт в рамките на федерация с единна валута и централна банка.
Изглежда малко вероятно Шотландия, да не говорим за Каталуния, да получи независимост в скоро време, но референдумите сами по себе си биха могли да дадат на тези региони по-добра позиция за изискване на по-широка автономия от националните им правителства и по този начин да се доближат до идеала си.
Сепаратистките движения в Белгия и Северна Италия, както и в други региони на Испания, са мотивирани от подобни стремежи.
Концепцията на Кор и Шумахер „малкото е красиво“ може би тепърва ще намира своето признание.
преди 10 години Наскоро четох някакъв коментар кой как е реагирав кризата : та извода беше че ЕС и ЕЦБ са взимали правилните решения но средно с 1 г. закъснение :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В случая с Япония девалвацията се наложи основно заради новият играч в Азия - Китай . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да, ама и дългосрочните стратегии трябва да се изпълняват чрез конкретни (краткосрочни) мерки и действия и ако носителят им (монарха) няма такива инструменти (а при изброените той няма), то монархията си остава една форма без съдържание (ако не броим титлите за такова). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аз върху един такъв въпрос си мисля и ми е интересно да чуя мнения:Ако ЕС ще участва в борбата за разпределение на глобалните пазари (в това понятие включваме пространството, което представлява самия ЕС), не мислите ли, че очертаващата се конкуренция: щатите, Китай , Индия извличат сериозно предимство, от обстоятелството, че са монолитни държавни формирования? Това не им ли дава предимства на стратегическо, оперативно и пр. ниво? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Япония е лабораторния пример в това отношение (вкл. и с почти нулевите лихви) - при достигане на дълговия таван, единствения начин (по досегашния модел) да се премине пак към растеж е девалвация (инфлация) под някаква форма и след това ново трупане на дълг. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Всъщност, ако се премине към нулеви лихви (накъдето отиват нещата), то тогава няма да има теоретичен таван на дълговете и може още доста време да го откарат (откараме) така и тогава нещата ще зависят от други фактори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Къде видя да споменавам външен дълг? А самият факт, че не знаеш колко дългове имат е много показателен! Никой (почти никой де) не го гледа това, а то е ключов елемент от икономическата система. Дълговете са начина по който досега са изравнявани всички противоречия (които хич не са малко), но и това си има таван (да не говорим пък, че дълговете действат като положителна обратна връзка и всъщност ускоряват и умножават противоречията). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години имах предвид ХОРАТА не ГОРАТА разбира се :D:D:D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти сега що бъркаш дълговете на гората с външния дълг? Не зная колко дългове имат и защо не искат еврото, зная, че по време на кризата валутите им избушиха тавана (особено франка) и се наложи да печатат за да поддържат някакъв приемлив курс, което пък значи, че световната икономика много повече вярва на техните "задлъжнели" икономики отколкото на еврото отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За всички споменати не трябва да се забравят и планините от дългове (от всякакъв вид), които са натрупали. По спомен - например всеки датчанин дължи около 300 хиляди долара основно ипотечни дългове. Така че изобщо, ама наистина изобщо не се знае какво ще стане за напред. Ако може да се трупат още дългове може да я карат още известно време така (те затова не искат еврото - защото стават зависими от ЕЦБ), но ако се стигне тавана (на задлъжняването) и край на този модел. А друг не ми е известно да е измислен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар