IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Хърсев: Банките трябва да решават проблемите с пазарни механизми

Печатането на пари е рутинна процедура за централната банка и не е причина за безпокойство, смята икономистът

11:17 | 21.08.14 г. 68
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Хърсев: Банките трябва да решават проблемите с пазарни механизми

"Банките и вложителите трябва да се научат, че решение на кризисни ситуации трябва да се търси първо на пазара и с пазарни механизми", заяви в ефира на Bulgaria on Air икономистът Емил Хърсев, член на експертния съвет към работодателските и синдикалните организации, който анализира ситуацията около КТБ.

Експертът посочи, че ползването на публични средства по принцип трябва да е последната инстанция за спасяването на банкова институция. Примерите обаче, не само у нас, показват, че търсенето на подкрепа от държавата е първата реакция на банките, заяви икономистът, давайки за пример ситуацията около португалската банка Espirito Santo.

Според икономиста при КТБ ползването на публични средства също е един от вариантите за оздравяването й. От експертния съвет обаче смятат, че КТБ може да бъде стабилизирана с частни средства.

За бъде реализирана тази идея, трябва да се изработи пакет от действия, които да гарантират, че, веднъж „освободена от особения надзор“, банката ще заработи и ще се стабилизира, а „няма да изпита отново онези проблеми, които доведоха до поставянето ѝ под особен надзор“, обясни Хърсев.

Икономистът коментира и публикуваната преди дни обществена поръчка на БНБ, свързана с отпечатането на банкноти. По думите му това е рутинно действие на централната банка. „Една от основните задачи на БНБ е да снабдява обращението с банкноти. Тези банкноти, които се печатат, попадат в нейните трезори – т.е те не се пускат в обращение“, коментира икономистът.

Основната част от парите в обращение са тези по сметките в банките, обясни експертът. Според него БНБ е обявила търга и под влияние на банковата паника в края на юни, когато имаше масирано теглене на пари от банките. „Сумата от 1 млрд. лева, с която намаляха парите по депозитите, е пренебрежимо малка. Тя представлява 1/45 част от всички спестявания в банките“, допълни той.

Друго основание за отпечатването на нови банкноти е износването на хартията, поясни Хърсев. 

Ситуацията около КТБ можете да следите тук

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:44 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

34
rate up comment 0 rate down comment 0
SSIW
преди 10 години
Опасявам се, че над едно ниво на концентрация на активите (което, ако някой оспорва, че се наблюдава по настоящем, то най-малкото не е трудно да си представим, че е възможно да възникне и е налице такава тенденция) ще имаме пак ситуация на мн. ограничен достъп до кредит (заради невъзможността на болшинството да предоставят залог), т.е. ефикасността на механизма минава под въпрос. Давам обаче заявка, че като разработката ти получи завършен вид, ще ми бъде от голям интерес да се информирам :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
Няма препратка защото още не съм го написал :) , а събрано така на едно място - както го мисля, не съм го виждал. Идеята е (допълвам дотук написаното) да няма (да се прекъсне) пряката връзка и зависимост между спестявания и кредити. То това е и икономически по-целесъобразно защото това, че някой в даден момент е решил да спести пари не значи, че точно в този момент някой друг търси кредит. И затова е по-добре когато някой поиска кредит просто да се напечатат пари и да му се дадат. За срока, за който ги иска. Това е! От просто по-просто. Като отново и дебело подчертавам: говоря за много добре обезпечени кредити.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 0 rate down comment 0
SSIW
преди 10 години
Да, и аз направих такава асоциация с рефинансиране на търговските банки от ЦБ, но явно за да си създам някаква адекватна представа за идеята и механизма, ще трябва да ми дадеш препратка да се запозная (ест. ако ти е удобно).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
Не, не мисля, че вертикалното кредитиране има нещо общо с частното банкиране (каквото и да значи това). Вертикалното кредитиране променя само източника на кредит, другото си остава - просто (частните) банки вместо да си набавят ресурс чрез депозити, ще си го набавят от централната банка. Колкото поискат - толкова (но добре обезпечен!!!). Само това е разликата. А то и сега има нещо такова - ЕЦБ, Фед, и пр. и сега отпускат кредити на търговските банки. Казано по друг начин, промяната ще е, че централните банки ще станат кредитор от първа вместо от последна инстанция. И това всъщност ще спести много главоболия на банките и те трябва да са първите, които да го поискат. Така например отпада опасността от банкова паника защото ЦБ е отпуснала кредити за определен срок и няма опасност да си ги поиска по-рано от предвиденото.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 1 rate down comment 0
SSIW
преди 10 години
Това , което имах предвид е : система в която потреблението се обезпечава само с реално изработен доход, а не обезпечение по банков кредит. А този модел за кредитиране, който споменаваш е вариант за решаване на проблеми от системно естество, но ми се струва, че индиректно намекваш за премахване на частното банкиране, а това ще предизвика титанична съпротива(същевременно не отричам, че ще настъпи момент за човечеството, когато ще се наложи да се изправи пред такова предизвикателство).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
Не че е много съществено, но няма пряка връзка между банкиране с частичен или пълен резерв и обезпечение - обезпечение може да има или да няма и в двата случая. Иначе съм съгласен, че кредитирането е изиграло (и играе) много важна роля за развитието, но не е задължително да продължим да го правим по същия начин. Аз съм на мнение, че е дошъл момента да се премине от хоризонтално към вертикално кредитиране. Т.е. вместо кредити да се дават на база "спестявания" (от мен на теб), да се дават на база необходимост. Т.е. чрез чисто "печатане". Идеята е, че няма почти никакво значение дали едни пари са спестени или напечатани за да бъдат дадени на кредит. Единственото важно е как се дава кредита - как е обезпечен, на кого се дава и за какво се дава. ...Което по никакъв начин не пречи пак да се спестява - който иска да спестява пак ще може, само че неговите пари ще си ги харчи (после) само той (защото банковата система няма да има нужда от парите му).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 1 rate down comment 0
SSIW
преди 10 години
Ако я нямаше кредитната експанзия, човечеството трябваше на друг принцип да търси развитието на процеса по: изобретение, внедряване и достъпност на технологии и стоки. На някакъв различен принцип от механизма на комерсиална възвращаемост на даден продукт/технология.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 1 rate down comment 1
SSIW
преди 10 години
"Някои виждат в нея повече плюсове, други виждат повече минуси. "----Ами трудно може да се отрече, че ако я нямаше тази кредитна експанзия (на база явлението парична мултипликация и банкиране с частичен резерв), то в рамките на една система на търсене и потребление , което се обезпечава само с реално заработен (към момента на потребление) доход, щяхме да сме мн. назад с развитието, внедряването и достъпността на почти всяка позната ни стока и технология.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 2 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
По принцип, паричната мултипликация е спорна и болна тема в теорията на парите. Някои виждат в нея повече плюсове, други виждат повече минуси. Тя е и някак си неудобна тема и затова сега, вместо да кажат, че това е причината използват евфемизми или направо заблуди като превръщане от електронни в хартиени пари. Или пък просто са сметнали, че така е по-просто за обяснение (защото иначе трябва да обясняват и какво е парична мултипликация).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 2 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
По-важното (което не го пише никъде (или поне аз не съм виждал)) е да се осъзнае каква е фундаменталната разлика между пари и стоки. Всъщност това се опитах да обясня. Мога да го кажа и по друг начин - с парите е възможен процес наречен "парична мултипликация", докато със стоките подобен процес е невъзмоежен. И това е просто следствие от факта, че парите "работят" само докато текат сделките (което при електронно плащане може да трае части от секундата), а стоките след това.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още