"Банките и вложителите трябва да се научат, че решение на кризисни ситуации трябва да се търси първо на пазара и с пазарни механизми", заяви в ефира на Bulgaria on Air икономистът Емил Хърсев, член на експертния съвет към работодателските и синдикалните организации, който анализира ситуацията около КТБ.
Експертът посочи, че ползването на публични средства по принцип трябва да е последната инстанция за спасяването на банкова институция. Примерите обаче, не само у нас, показват, че търсенето на подкрепа от държавата е първата реакция на банките, заяви икономистът, давайки за пример ситуацията около португалската банка Espirito Santo.
Според икономиста при КТБ ползването на публични средства също е един от вариантите за оздравяването й. От експертния съвет обаче смятат, че КТБ може да бъде стабилизирана с частни средства.
За бъде реализирана тази идея, трябва да се изработи пакет от действия, които да гарантират, че, веднъж „освободена от особения надзор“, банката ще заработи и ще се стабилизира, а „няма да изпита отново онези проблеми, които доведоха до поставянето ѝ под особен надзор“, обясни Хърсев.
Икономистът коментира и публикуваната преди дни обществена поръчка на БНБ, свързана с отпечатането на банкноти. По думите му това е рутинно действие на централната банка. „Една от основните задачи на БНБ е да снабдява обращението с банкноти. Тези банкноти, които се печатат, попадат в нейните трезори – т.е те не се пускат в обращение“, коментира икономистът.
Основната част от парите в обращение са тези по сметките в банките, обясни експертът. Според него БНБ е обявила търга и под влияние на банковата паника в края на юни, когато имаше масирано теглене на пари от банките. „Сумата от 1 млрд. лева, с която намаляха парите по депозитите, е пренебрежимо малка. Тя представлява 1/45 част от всички спестявания в банките“, допълни той.
Друго основание за отпечатването на нови банкноти е износването на хартията, поясни Хърсев.
Ситуацията около КТБ можете да следите тук
преди 10 години Всъщност пазарната икономика за това и се нарича пазарна, защото всичко в нея би трябвало да се определя от пазара, а не от фиска. Иначе щеше да се нарича фискална икономика. Курса на една валута би трябвало напълно да зависи само и единствено от количеството и качеството на произвежданите в съответната страна стоки, както и от това доколко тези стоки се продават по света. А финансистите да си стоят и да не правят нищо друго, освен да се грижат паричната маса да не се променя. По този начин ще сме наясно кой колко работи и увеличаването на доходите би било само за сметка на увеличаване покупателната способност на парите ни. Проблемите настъпват, когато финансистите решат да се месят в производството. Защото когато аз работя и произвеждам нещо разчитам да получа някакви пари срещу труда си, с които да мога да си купя храна и суровини, за да мога да продължа да произвеждам. И точно в тоя момент се намесва Марио Драги, който е напечатал и пуснал в обращение някакви количества, защото отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Достатъчно е да погледнеш заглавието и подзаглавието на статията. Заглавието е - банките трябва да решават проблемите си с пазарни механизми. А отдолу пише, че печатането на пари е рутинна процедура, която ... Следователно печатането на пари е пазарен механизъм. Лично аз не мога да си представя нищо по-антипазарно, от печатането на пари. Лично аз не мога да разбера хората, които поставят рязка граница между стоки и пари, защото и двете притежават едни и същи свойства. Цената им се определя от търсенето и предлагането. Когато на пазара се появят повече стоки в резултат на повишено производство цената им пада, а цената на парите се увеличава, защото с по-малко пари можеш да си купиш повече стоки и обратно. И това е целият простичък механизъм на пазарната икономика. Защо хората не го разбират ми е напълно непонятно. Също така ми е напълно непонятно как някой може дори да си помисли, че печатането на пари ще раздвижи производството?!?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години всичкия този извод ми дойде след това изречение:---На практика обаче паричната маса в България не се променила--- искам и други тълкования, защото признавам не съм вещ в темата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Сетих се за още една вртътка. Банкта обменя 2 хартиени лева в 2х1 железни (които нямат сериен номер) и след това ги прибира в трезора и ги води като 2х1 електронни. Обаче това значи, че трябва за всеки ел. лев да има поне 1 железен чисто за да излезе бройката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И сега когато електронните стават хартиени, се налага да се печата? Т.е. унищожават ли се хартиените банкоти когато стойността им се прехвърли в компа като цифричка? 2 хартиени лева - най-малката по стойност банкнота има сериен номер. 2 електронни лева имат ли сериен номер? След като 2 ел. лева станат хартиени със същия номер ли са? Ако "случайно" пропуснем да унищожим (ако предположим че се унищожават) хартиените след като станат електронни... имаме ли невалодна за използване банкнота? И ако да, как може да е разбере дали "случайно" няма такива в обръщение? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Поръчката за напечатване на 60 млн. нови банкноти от БНБ няма за цел запълване на дупки в бюджета или банковата система на страната. ----по закон централната банка може да поръча нова емисия банкноти само в три случая: заради замяна на повредени банкноти, заради намаляване на електронните пари, като депозитите и заради увеличаване на стратегическия резерв на БНБ.В случая, тъй като БНБ е извадила средства от резерва си, за да покрие изтеглените от банките депозити и за да задоволи по-голямото търсене, заради летния туристически сезон, сега тя запълва отново резерва си от банкноти. На практика обаче паричната маса в България не се променила, просто електронните пари в банките са се превърнали в хартиени, които хората държат в себе си или в трезори. ---а аз да попитам - как така някакви пари са станали електронни и хартиения носител е изчезнал? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ах, прецаках се. Коментирах за печатането ама под друга тема. Ама ще взема да го копирам, че тука е по-подходящо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години То добре е да се решава с пазарни механизми проблема ама ако е пазарен. Този проблем с КТБ е междъличностен, задкулисен, мафиотски и политически. Как ли да го реши пазара? Много просто - у нас няма капацитет за друго пазарно решение освен такова за сметка на данълоплатеца и държавните финанси. Той и Ханка си ни го каза - ФАЛИТ (разбирай прости сте за друго). Иска ми се да се реши обаче по интелигентно - от акционери с добавяне на капитал, от вложители като сумите над 100 000 Е се преобразуват в акции на банката примерно с увеличение на капитала. Други банки да купят акции и да осигурят финансиране също, държавата да се включи, но само като равноправен акционер. Просто не вярвам. Интелектуалния потенциал на банановата република и мафиотския и елит може само да усвоява без да влага и да руши беа да гради. Песимист съм по случая. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ми то май БНБ само това върши ,печата пари даже и ги печатат и сече нискокачествени юбилейни монети отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години както и да е, форумът днес явно не ми позволява да цитирам Хърсев :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар