"Банките и вложителите трябва да се научат, че решение на кризисни ситуации трябва да се търси първо на пазара и с пазарни механизми", заяви в ефира на Bulgaria on Air икономистът Емил Хърсев, член на експертния съвет към работодателските и синдикалните организации, който анализира ситуацията около КТБ.
Експертът посочи, че ползването на публични средства по принцип трябва да е последната инстанция за спасяването на банкова институция. Примерите обаче, не само у нас, показват, че търсенето на подкрепа от държавата е първата реакция на банките, заяви икономистът, давайки за пример ситуацията около португалската банка Espirito Santo.
Според икономиста при КТБ ползването на публични средства също е един от вариантите за оздравяването й. От експертния съвет обаче смятат, че КТБ може да бъде стабилизирана с частни средства.
За бъде реализирана тази идея, трябва да се изработи пакет от действия, които да гарантират, че, веднъж „освободена от особения надзор“, банката ще заработи и ще се стабилизира, а „няма да изпита отново онези проблеми, които доведоха до поставянето ѝ под особен надзор“, обясни Хърсев.
Икономистът коментира и публикуваната преди дни обществена поръчка на БНБ, свързана с отпечатането на банкноти. По думите му това е рутинно действие на централната банка. „Една от основните задачи на БНБ е да снабдява обращението с банкноти. Тези банкноти, които се печатат, попадат в нейните трезори – т.е те не се пускат в обращение“, коментира икономистът.
Основната част от парите в обращение са тези по сметките в банките, обясни експертът. Според него БНБ е обявила търга и под влияние на банковата паника в края на юни, когато имаше масирано теглене на пари от банките. „Сумата от 1 млрд. лева, с която намаляха парите по депозитите, е пренебрежимо малка. Тя представлява 1/45 част от всички спестявания в банките“, допълни той.
Друго основание за отпечатването на нови банкноти е износването на хартията, поясни Хърсев.
Ситуацията около КТБ можете да следите тук
преди 10 години Не разбрах къде съм се изразил неточно, но няма значение - просто се опитах да разкажа набързо процеса известен като "парична мултипликация". Всеки може да го прочете в Уикипедията например. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако правилно съм разбрал, това което казваш, то струва ми се допускаш неточност: това действие с даването на заем, го извършват банките. Мултиплициращия ефект идва от това, че един депозит направен в банка бива даден като кредит на друг субект, след определен период на циркулация в системата, тези пари се връщат от трети субект в СЪЩАТА банкова система, като НОВ/ВТОРИ депозит и на следващата итерация , същите пари (намалени с процента резерв за системата), генерират нов кредит. Всеки може да си сметни 100 лева при 10% частичен резерв на банките, колко точно кредит (а следователно и продукт) могат да генерират. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Или отговорът на твоя въпрос е същия като на deant - парична мултипликация. Нещо, което със стоките е невъзможно. Това е разликата между двете и затова парите не са и не могат да бъдат разглеждани (само) като стоки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "не мога да разбера хората, които поставят рязка граница между стоки и пари, защото и двете притежават едни и същи свойства"-------------Не!!!!! Точно това е, че между стоките и парите има една огромна и фундаментална разлика. И тя е, че едни и същи пари могат да се дадат на заем (и така реално да се "ползват") няколко пъти по едно и също време. Накратко: Аз ти давам едни пари на заем, ти купуваш нещо с тях, продавача ги взема и ги дава на друг на заем (преди ти да си ми ги върнал) и така моите пари се мултиплицират. А със стоките това е невъзможно. Няма как да ти дам моята кола на заем, ти да я дадеш на друг и двамата да я ползвате в един и същ момент. Казано по друг начин, фундаменталната разлика произтича от простия факт, че парите "работят" само по времето на осъществяване на сделка (докато аз ги извадя от джоба си и ти ги дам на теб). През останалото време стоят я в нечий джоб, я в нечий сейф, я в нечия сметка. И така могат да бъдат заемани многократно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "а аз да попитам - как така някакви пари са станали електронни и хартиения носител е изчезнал?"------------Това е резултат от процеса наричен "банкова мултипликация" (също и "парична мултипликация"). Свързана тема - парични агрегати - М1, М2, М3. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако света без проблеми си затваря очите за съдбата и оцеляването на 6-7 милион дрипльовци (това, което ми даваш за пример с инфлейшъна в БГ през 90-те), то аз питам как се предлага да се реши проблема, ако има платежоспособно търсене за критично малък обем продукция в глобалната система? Ако оценките показват, че не намесата ще доведе до социален и политически катаклизъм? Надявам се не препоръчваш да си решим проблемите с директен физически сблъсък, ако имаме алтернативата да помислим как да УПРАВЛЯВАМЕ системата. Един от вариантите на управление на системата е монетарна политика на ЦБ в съчетание с мерки на правителствата за стимулиране на ръста и ала- бала, дрън-дрън има измислен и друг модел за УПРАВЛЕНИЕ, нарича се планова икономика сигурно ти е познато. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години лично пари за случая. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мога да го обясня със съвършено реален пример. По тошово време заплатата ми беше около 300 лева. Малко по-късно, след лукановата зима заплатата ми беше 3 000 лева. През 1997-а заплатата ми като нищо беше поне 30 000 лева. Според теб в кой от тези случаи бях най-богат, защото цифрите са наистина точни. Само ще ти кажа, че през 97-а кило кашкавал беше 20 000 лева. Това естествено е само пример. През 1967-а, времето на все още продължаващия следвоенен бум в Щатите един Форд Мустанг е струвал всичко на всичко 2 350 долара, защото от Форд са искали да произведат добра кола на стойност под 2 500 долара. Как мислиш, дали хората в Щатите са забогатели толкова много оттогава, когато бензина им е бил 50 цента галона. Не са забогатели много, въпреки огромния технологичен напредък оттогава. Но не се учудвам, че хора, които никога не са се занимавали с производство не ги разбират тези неща. За тях е много по лесно да си мислят, че хляба на трапезата им е заслуга лично на Марио, който им е напечатал отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Това наистина ще се наложи да те помоля да ми го обясниш: Как точно Производството (производителя), ще се почуства по-лошо, когато М.Драги осигури кредит за покупка на продукцията, която без този кредит ще се купува в обеми намалени с 60% (примерна цифра, може и по-стряскащо да е реалното положение)? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Европа на всяка цена се била нуждаела от слабо евро и аз получавам за труда си доста по-малко, отколкото реално съм заслужил. Да обяснявам ли колко пагубно се отразява това на производството. Мисля, че не е необходимо, защото всеки средно интелигентен човек би ме разбрал. отговор Сигнализирай за неуместен коментар