IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Хърсев: Банките трябва да решават проблемите с пазарни механизми

Печатането на пари е рутинна процедура за централната банка и не е причина за безпокойство, смята икономистът

11:17 | 21.08.14 г. 68
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Хърсев: Банките трябва да решават проблемите с пазарни механизми

"Банките и вложителите трябва да се научат, че решение на кризисни ситуации трябва да се търси първо на пазара и с пазарни механизми", заяви в ефира на Bulgaria on Air икономистът Емил Хърсев, член на експертния съвет към работодателските и синдикалните организации, който анализира ситуацията около КТБ.

Експертът посочи, че ползването на публични средства по принцип трябва да е последната инстанция за спасяването на банкова институция. Примерите обаче, не само у нас, показват, че търсенето на подкрепа от държавата е първата реакция на банките, заяви икономистът, давайки за пример ситуацията около португалската банка Espirito Santo.

Според икономиста при КТБ ползването на публични средства също е един от вариантите за оздравяването й. От експертния съвет обаче смятат, че КТБ може да бъде стабилизирана с частни средства.

За бъде реализирана тази идея, трябва да се изработи пакет от действия, които да гарантират, че, веднъж „освободена от особения надзор“, банката ще заработи и ще се стабилизира, а „няма да изпита отново онези проблеми, които доведоха до поставянето ѝ под особен надзор“, обясни Хърсев.

Икономистът коментира и публикуваната преди дни обществена поръчка на БНБ, свързана с отпечатането на банкноти. По думите му това е рутинно действие на централната банка. „Една от основните задачи на БНБ е да снабдява обращението с банкноти. Тези банкноти, които се печатат, попадат в нейните трезори – т.е те не се пускат в обращение“, коментира икономистът.

Основната част от парите в обращение са тези по сметките в банките, обясни експертът. Според него БНБ е обявила търга и под влияние на банковата паника в края на юни, когато имаше масирано теглене на пари от банките. „Сумата от 1 млрд. лева, с която намаляха парите по депозитите, е пренебрежимо малка. Тя представлява 1/45 част от всички спестявания в банките“, допълни той.

Друго основание за отпечатването на нови банкноти е износването на хартията, поясни Хърсев. 

Ситуацията около КТБ можете да следите тук

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:44 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

24
rate up comment 2 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
Не разбрах къде съм се изразил неточно, но няма значение - просто се опитах да разкажа набързо процеса известен като "парична мултипликация". Всеки може да го прочете в Уикипедията например.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 2 rate down comment 0
SSIW
преди 10 години
Ако правилно съм разбрал, това което казваш, то струва ми се допускаш неточност: това действие с даването на заем, го извършват банките. Мултиплициращия ефект идва от това, че един депозит направен в банка бива даден като кредит на друг субект, след определен период на циркулация в системата, тези пари се връщат от трети субект в СЪЩАТА банкова система, като НОВ/ВТОРИ депозит и на следващата итерация , същите пари (намалени с процента резерв за системата), генерират нов кредит. Всеки може да си сметни 100 лева при 10% частичен резерв на банките, колко точно кредит (а следователно и продукт) могат да генерират.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 2 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
...Или отговорът на твоя въпрос е същия като на deant - парична мултипликация. Нещо, което със стоките е невъзможно. Това е разликата между двете и затова парите не са и не могат да бъдат разглеждани (само) като стоки.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 3 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
"не мога да разбера хората, които поставят рязка граница между стоки и пари, защото и двете притежават едни и същи свойства"-------------Не!!!!! Точно това е, че между стоките и парите има една огромна и фундаментална разлика. И тя е, че едни и същи пари могат да се дадат на заем (и така реално да се "ползват") няколко пъти по едно и също време. Накратко: Аз ти давам едни пари на заем, ти купуваш нещо с тях, продавача ги взема и ги дава на друг на заем (преди ти да си ми ги върнал) и така моите пари се мултиплицират. А със стоките това е невъзможно. Няма как да ти дам моята кола на заем, ти да я дадеш на друг и двамата да я ползвате в един и същ момент. Казано по друг начин, фундаменталната разлика произтича от простия факт, че парите "работят" само по времето на осъществяване на сделка (докато аз ги извадя от джоба си и ти ги дам на теб). През останалото време стоят я в нечий джоб, я в нечий сейф, я в нечия сметка. И така могат да бъдат заемани многократно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 2 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
"а аз да попитам - как така някакви пари са станали електронни и хартиения носител е изчезнал?"------------Това е резултат от процеса наричен "банкова мултипликация" (също и "парична мултипликация"). Свързана тема - парични агрегати - М1, М2, М3.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 1 rate down comment 3
SSIW
преди 10 години
Ако света без проблеми си затваря очите за съдбата и оцеляването на 6-7 милион дрипльовци (това, което ми даваш за пример с инфлейшъна в БГ през 90-те), то аз питам как се предлага да се реши проблема, ако има платежоспособно търсене за критично малък обем продукция в глобалната система? Ако оценките показват, че не намесата ще доведе до социален и политически катаклизъм? Надявам се не препоръчваш да си решим проблемите с директен физически сблъсък, ако имаме алтернативата да помислим как да УПРАВЛЯВАМЕ системата. Един от вариантите на управление на системата е монетарна политика на ЦБ в съчетание с мерки на правителствата за стимулиране на ръста и ала- бала, дрън-дрън има измислен и друг модел за УПРАВЛЕНИЕ, нарича се планова икономика сигурно ти е познато.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 3 rate down comment 1
nobel
преди 10 години
лично пари за случая.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 5 rate down comment 2
nobel
преди 10 години
Мога да го обясня със съвършено реален пример. По тошово време заплатата ми беше около 300 лева. Малко по-късно, след лукановата зима заплатата ми беше 3 000 лева. През 1997-а заплатата ми като нищо беше поне 30 000 лева. Според теб в кой от тези случаи бях най-богат, защото цифрите са наистина точни. Само ще ти кажа, че през 97-а кило кашкавал беше 20 000 лева. Това естествено е само пример. През 1967-а, времето на все още продължаващия следвоенен бум в Щатите един Форд Мустанг е струвал всичко на всичко 2 350 долара, защото от Форд са искали да произведат добра кола на стойност под 2 500 долара. Как мислиш, дали хората в Щатите са забогатели толкова много оттогава, когато бензина им е бил 50 цента галона. Не са забогатели много, въпреки огромния технологичен напредък оттогава. Но не се учудвам, че хора, които никога не са се занимавали с производство не ги разбират тези неща. За тях е много по лесно да си мислят, че хляба на трапезата им е заслуга лично на Марио, който им е напечатал
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 1 rate down comment 2
SSIW
преди 10 години
Това наистина ще се наложи да те помоля да ми го обясниш: Как точно Производството (производителя), ще се почуства по-лошо, когато М.Драги осигури кредит за покупка на продукцията, която без този кредит ще се купува в обеми намалени с 60% (примерна цифра, може и по-стряскащо да е реалното положение)?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 5 rate down comment 1
nobel
преди 10 години
Европа на всяка цена се била нуждаела от слабо евро и аз получавам за труда си доста по-малко, отколкото реално съм заслужил. Да обяснявам ли колко пагубно се отразява това на производството. Мисля, че не е необходимо, защото всеки средно интелигентен човек би ме разбрал.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още