"Банките и вложителите трябва да се научат, че решение на кризисни ситуации трябва да се търси първо на пазара и с пазарни механизми", заяви в ефира на Bulgaria on Air икономистът Емил Хърсев, член на експертния съвет към работодателските и синдикалните организации, който анализира ситуацията около КТБ.
Експертът посочи, че ползването на публични средства по принцип трябва да е последната инстанция за спасяването на банкова институция. Примерите обаче, не само у нас, показват, че търсенето на подкрепа от държавата е първата реакция на банките, заяви икономистът, давайки за пример ситуацията около португалската банка Espirito Santo.
Според икономиста при КТБ ползването на публични средства също е един от вариантите за оздравяването й. От експертния съвет обаче смятат, че КТБ може да бъде стабилизирана с частни средства.
За бъде реализирана тази идея, трябва да се изработи пакет от действия, които да гарантират, че, веднъж „освободена от особения надзор“, банката ще заработи и ще се стабилизира, а „няма да изпита отново онези проблеми, които доведоха до поставянето ѝ под особен надзор“, обясни Хърсев.
Икономистът коментира и публикуваната преди дни обществена поръчка на БНБ, свързана с отпечатането на банкноти. По думите му това е рутинно действие на централната банка. „Една от основните задачи на БНБ е да снабдява обращението с банкноти. Тези банкноти, които се печатат, попадат в нейните трезори – т.е те не се пускат в обращение“, коментира икономистът.
Основната част от парите в обращение са тези по сметките в банките, обясни експертът. Според него БНБ е обявила търга и под влияние на банковата паника в края на юни, когато имаше масирано теглене на пари от банките. „Сумата от 1 млрд. лева, с която намаляха парите по депозитите, е пренебрежимо малка. Тя представлява 1/45 част от всички спестявания в банките“, допълни той.
Друго основание за отпечатването на нови банкноти е износването на хартията, поясни Хърсев.
Ситуацията около КТБ можете да следите тук
преди 10 години Здрасти, пращам ти на л.с. нещо, което се опитах да изложа по-подредено във връзка с кредита и функцията му, защото дискусията вчера се получи разпиляна и от позиции, които не можахме да уточним достатъчно ясно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Ако го кажа по-друг начин - сега банките се опитват да вкарат комунизма в икономиката - целта им е по възможност да дават пари на кой колкото и за каквото поиска, а да вземат от кой колкото са му възможностите. Което може би не е лоша идея (и един ден може би ще се случи), но водени от целта за бързи и големи печалби банките имат склонност да прекаляват. И затова е добре да има нещо, което да е по-консервативно и което да действа като котва (на банките) и те да не препускат толкова бързо напред. И разбира се, такава котва могат да са някакви регулации (като Базел 3, 4...), но ако има и чисто пазарна такава си мисля, че ще е по-добре. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Преспах, но пак стигам до това, че трябва да напиша по-систематизирано и обосновано всичко. Т.е. спирам по темата. Само ще кажа (понеже вече започнах), че идеята е да няма ТБ, а те да бъдат заменени или от пряко вертикално кредитиране от ЦБ или от взаимоспомагателни каси работещи без печалба. Ефектът от това ще бъде от една страна свиване на паричната маса (защото пари ще се дават по-трудно - срещу по-добро обезпечение от сега) и второ, че кредитополучателите ще имат избор да могат да получат кредит на по-ниска лихва (срещу по-добро обезпечение). Защото сега, банките за да компенсират лошите кредити (а и за да печелят повече) дават на всички - и на по-свестните и на по-прахосниците кредити с еднакви лихви (и така човек няма стимул да пести и да се държи по-отговорно). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И аз и от мене лека. утре повече:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Нещо май зациклих - стига толкова за днес. Лека вечер :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Точно така - не е нужно изобщо да има ТБ - ЦБ може да кредитира пряко реалната икономика. Затова по принцип моята идея е ТБ да отпаднат изобщо и да останат само инвестиционните банки. Все пак, една ТБ (или ИБ) също може да предложи обезпечение - тя има собствен капитал и може да се направи нещо на принципа на ливъриджа. Хмм... това трябва да го помисля малко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години е какво може да предложи за обезпечение една банка на ЦБ освен обещанието, че ще върне парите с лихва _евентуално_, може би злато? Ако е имот, защо е нужно ТБ да стой между ЦБ и кредитополучателя тогава (освен може би необходимостта от работни места и заетост в тези ТБ)? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Или може би не съвсем - стига да реши, то и ЦБ може да дава пари срещу голи обещания. При всички случаи обаче контрола ще е толкова по-голям колкото повече кредит идва от ЦБ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Всъщност, сега се сещам, че това с лимитите е точно обратното на това, което мислиш. При вертикално кредитиране, една банка за да вземе заем от ЦБ, ще трябва да предложи обезпечение. Докато сега, банките не предлагат нищо на депозантите (освен едно голо обещание). Така че, всъщност вертикалното кредитиране ще свие паричната маса, а няма да я увеличи....Което пък вече е основателна причина да не искат да го въведат....!!!! Точка срещу мен - признавам си! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Обещавам когато напиша всичко по темата да ти го дам за критичен анализ. Наистина! Също и на SSIW. отговор Сигнализирай за неуместен коментар