Майчинството - система на изкривена "щедрост" или справедливост?

Донякъде подобна мярка би стимулирала жените да се квалифицират и развиват професионално, защото нископлатената нискоквалифицирана работа няма да им осигурява достатъчна сигурност, за да отглеждат дете.

Тук обаче идва спорният въпрос за какъв период от време да се изплаща обезщетението за отглеждане на дете. В държавите от Европейския съюз платеното майчинство е средно около 20 седмици (4-5 месеца), докато при нас достига до 2 години.

Нека не забравяме обаче, че в европейските държави (и не само) има осигурени специфични условия за работа на кърмачки, а в много случаи и гъвкаво работно време за майките. Понеже тези “екстри” у нас липсват и в повечето случаи са изключение и въпрос на лична договорка между майката и работодателя, може срокът да се обвърже със състоянието на майката и специфичните й нужди след раждането на детето.

Има жени, чиято бременност и раждане протичат абсолютно нормално и те нямат проблем да се върнат по-рано на работа. При други жени е обратното – поради някакви причини имат нужда от по-дълъг период на чисто физическо възстановяване след раждането на детето, което може да се вземе предвид при изчисляването на периода за високоплатено майчинство.

Защо обаче да се натоварва джоба на данъкоплатеца и да се плаща на жени, които просто не искат да работят? Ако няма обективна причина, която да пречи на майката да се върне на работа, не би трябвало да й се полага каквото и да било обезщетение или компенсации, било то за отглеждане на дете, или детски надбавки.

Много жени в България обаче искат да се върнат на работа, но изпадат в параграф 22 – няма кой да гледа децата им. Причината – недостатъчно места в детските ясли и градини. Държавата е тази, която трябва да се погрижи за т. нар. социална инфраструктура, така че майките да са спокойни, че не им се налага да избират между работата и отговорностите, свързани със семейството.

Детските градини са само една брънка от веригата. В много държави е предвидено акушерки или други квалифицирани медицински лица да помагат в първите дни/седмици от раждането на детето и буквално да обучават майките как да действат, така че да се възстановят по-бързо, а и да се грижат за децата си правилно. Има и специални субсидирани програми за наемането на детегледачки на преференциална цена, както и различни възможности за семейно подпомагане (парично или на ваучерен принцип), така че средствата да се изразходват максимално ефективно и в полза на децата.

Въвеждането на гъвкаво работно време за майки с малки деца също е опция, стига професията на жената да го позволява. Със съвременните технологии при много професии не е необходимо служителите да са 8 часа дневно пет дни в седмицата на работното си място. Логиката на някои работодатели, че така плащат на някого, за да си стои вкъщи, не е състоятелна, защото си има начини да се измерват резултатите от работата и ефективността на всеки един служител и работник. Изобщо не е задължително и не е правило работата от вкъщи (или друго място, различно от работното) да пречи на ефективността.

Не на последно място, държавата трябва да засили контрола, както върху майките, така и върху работодателите, за да се пресекат опитите за злоупотреби и от двете страни. От една страна, да не се източва осигурителната система, а от друга – да не се позволява дискриминация при наемането/уволняването на бременни жени.

Въвеждането на семейно подоходно облагане и данъчни облекчения за семействата с деца донякъде също може да действа като стимул за раждаемостта и да ограничи тежестта върху осигурителната система, която се поражда от сегашната система за изплащане на майчинските.

В този случай може да се определи един необлагаем доход на едно семейство или домакинство, ако партньорите са във фактическо съжителство, който да се определя на базата на разходите на същото това семейство за издръжка, като се включат и лихвите, които се плащат по ипотечните кредити. Подобна е практиката в САЩ, например, както и в много европейски държави.

Насърчаването на предприемачеството и подобряването на условията за правене на бизнес също може да се превърне в политика за насърчаване на раждаемостта. Колкото повече домакинства (жени) се издържат от собствен бизнес, толкова по-мотивирани ще са те да работят и да “произвеждат”, като освен това сами ще съобразяват работното си време.

Родителството изобщо не е лесно и е погрешно да се възприема и тълкува като професия. Системата за подпомагане на родителите, в частност – майките, постоянно е в дефицит, защото има достатъчно предпоставки за злоупотреби с нея. Колкото повече се намалят злоупотребите, толкова повече ще расте справедливостта при разпределението на ограничения ресурс. Възползването от този ресурс до безкрайност води само до едно – срив на системата и задълбочаване на несправедливостите в нея.