Донякъде подобна мярка би стимулирала жените да се квалифицират и развиват професионално, защото нископлатената нискоквалифицирана работа няма да им осигурява достатъчна сигурност, за да отглеждат дете.
Тук обаче идва спорният въпрос за какъв период от време да се изплаща обезщетението за отглеждане на дете. В държавите от Европейския съюз платеното майчинство е средно около 20 седмици (4-5 месеца), докато при нас достига до 2 години.
Нека не забравяме обаче, че в европейските държави (и не само) има осигурени специфични условия за работа на кърмачки, а в много случаи и гъвкаво работно време за майките. Понеже тези “екстри” у нас липсват и в повечето случаи са изключение и въпрос на лична договорка между майката и работодателя, може срокът да се обвърже със състоянието на майката и специфичните й нужди след раждането на детето.
Има жени, чиято бременност и раждане протичат абсолютно нормално и те нямат проблем да се върнат по-рано на работа. При други жени е обратното – поради някакви причини имат нужда от по-дълъг период на чисто физическо възстановяване след раждането на детето, което може да се вземе предвид при изчисляването на периода за високоплатено майчинство.
Защо обаче да се натоварва джоба на данъкоплатеца и да се плаща на жени, които просто не искат да работят? Ако няма обективна причина, която да пречи на майката да се върне на работа, не би трябвало да й се полага каквото и да било обезщетение или компенсации, било то за отглеждане на дете, или детски надбавки.
Много жени в България обаче искат да се върнат на работа, но изпадат в параграф 22 – няма кой да гледа децата им. Причината – недостатъчно места в детските ясли и градини. Държавата е тази, която трябва да се погрижи за т. нар. социална инфраструктура, така че майките да са спокойни, че не им се налага да избират между работата и отговорностите, свързани със семейството.
Детските градини са само една брънка от веригата. В много държави е предвидено акушерки или други квалифицирани медицински лица да помагат в първите дни/седмици от раждането на детето и буквално да обучават майките как да действат, така че да се възстановят по-бързо, а и да се грижат за децата си правилно. Има и специални субсидирани програми за наемането на детегледачки на преференциална цена, както и различни възможности за семейно подпомагане (парично или на ваучерен принцип), така че средствата да се изразходват максимално ефективно и в полза на децата.
Въвеждането на гъвкаво работно време за майки с малки деца също е опция, стига професията на жената да го позволява. Със съвременните технологии при много професии не е необходимо служителите да са 8 часа дневно пет дни в седмицата на работното си място. Логиката на някои работодатели, че така плащат на някого, за да си стои вкъщи, не е състоятелна, защото си има начини да се измерват резултатите от работата и ефективността на всеки един служител и работник. Изобщо не е задължително и не е правило работата от вкъщи (или друго място, различно от работното) да пречи на ефективността.
Не на последно място, държавата трябва да засили контрола, както върху майките, така и върху работодателите, за да се пресекат опитите за злоупотреби и от двете страни. От една страна, да не се източва осигурителната система, а от друга – да не се позволява дискриминация при наемането/уволняването на бременни жени.
Въвеждането на семейно подоходно облагане и данъчни облекчения за семействата с деца донякъде също може да действа като стимул за раждаемостта и да ограничи тежестта върху осигурителната система, която се поражда от сегашната система за изплащане на майчинските.
В този случай може да се определи един необлагаем доход на едно семейство или домакинство, ако партньорите са във фактическо съжителство, който да се определя на базата на разходите на същото това семейство за издръжка, като се включат и лихвите, които се плащат по ипотечните кредити. Подобна е практиката в САЩ, например, както и в много европейски държави.
Насърчаването на предприемачеството и подобряването на условията за правене на бизнес също може да се превърне в политика за насърчаване на раждаемостта. Колкото повече домакинства (жени) се издържат от собствен бизнес, толкова по-мотивирани ще са те да работят и да “произвеждат”, като освен това сами ще съобразяват работното си време.
Родителството изобщо не е лесно и е погрешно да се възприема и тълкува като професия. Системата за подпомагане на родителите, в частност – майките, постоянно е в дефицит, защото има достатъчно предпоставки за злоупотреби с нея. Колкото повече се намалят злоупотребите, толкова повече ще расте справедливостта при разпределението на ограничения ресурс. Възползването от този ресурс до безкрайност води само до едно – срив на системата и задълбочаване на несправедливостите в нея.
преди 12 години Всъшност ако отпаднат всички измислени условия и регламенти не виждам защо да не можеш да немеш някой, които да ти гледа детето докато е болно. Всъшност това е ниша, в която някой предприемач може да направи забавачница специално за болни деца - хем се грижат за тях, хем ги лекуват. Просто държавата трябва да спре да се меси в отношенията между хората и да им пречи да се договарят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Звучи добре, но давате ли си сметка как се работи на пълен работен ден с дете в детска градина в София ( дори и да има място )? Ако си наработа от 9 до 18 часа и можеш да вземеш детето си най- рано в 19 часа - дали има такава градина ? Навсякъде "искат" да го вземеш по-рано. И ако нямаш възрастен човек под ръка какво се случва? Дори и да се наеме срещу заплащане някой, който да взема детето в 17 часа какво се случва все пак когато детето се разболее ? Не можеш да имаш нает човек, коитй да го гледа докато е болно само .. Каквото и да си говорим, единия от семейството трябва да жервта работата си докато децата пораснат ..За съжаление е така и понеже повечето млади хора не желаят това затова затова и децата напоследък се появяват в доста късна възраст и доста трудно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години 4/ Някой спомена, че майчинските били обезщетение. Няма за какво да те обезщетяват - сам си решил, не ти се е стоварило някое дърво на главата. Решил си, планирал си го. Ако искаш да си осигурен за периода на майчинството си - спестявай. В днешно време даже и застрахователните дружества предлагат схеми за спестявания - пенсионни, а защо не и майчински.5/ Държавата трябвало да осигурни детски градини, ясли и т.н. Не, според мен държавата трябва да спре да пречи на частните такива. В днешно време е практически невъзможно няколко майки да се организират и да си гледат сами децата. Трябвало да си направиш частна детска градина и да отговаряш на 100 изисквания. Все едно държавата повече я е грижа за твойте собствени деца от теб самия. Даваш си децата на съседката Х, ти работиш тя ти ги гледа, на края на месеца и плащаш. Ако не се грижи добре за тях, ще си намериш друга съседка да ти ги гледа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Аз мисля, че:1/ Децата трябва да са приоритет на родителите, а не на държавата. Не мисля, че държавата трябва да прави каквото и да е за да отгледа моите деца - само да не пречи.2/ Никакви майчински не трябва да се изплащат - който иска да има деца да си направи сметката. Така нищо няма да му влия в договорните отношения с работодателя, нито ще му бърка преценката колко дълго да остане вкъщи и т.н.3/ Щом няма да се плащат майчински да паднат и пропорционално данъците - така парите ще останат в хората и те ще ги изхарчат на-рационално. Стига държавата е преразпределяла парите ни и те да и изтичат между пръстите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години 2 деца НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ, за да се поддържа броя на хората, затова и ограничението за броя деца е глупаво според мен, но си прав, че не би трябвало неусигурени да получават помощи. А още по-добре е, помощите да бъдат под формата на данъчни облекчения - така ще се стимулират най-обезпечените материално да правят деца, а не най-бедните, както е в момента... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Определено варианта да се плаща само ва хора реално влагали в системата. Достатъчно е да няма "социални" майчински. Тоест, винаги майчинските ти да бъдат процент от заплатата, а не твърда сума. Така, хората които никога не са се осигурявали и не са работили, няма да получават нищо.Също така да не се дават детски за трето и следващо дете. Две деца са необходимост за да се поддържа броя на хората, но ако искаш трето дете, следва да си плащаш сам разходите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Още в пръвият абзац е казано точно какво представляват тия пари - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за пропуснати доходи от труд. Тогава на какво основание ***, която никога не е работила, получава такова обезщетение? Че тя и с чаавето пак може да джоби хората в трамваят и да проси... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Светът е пренаселен - а животът често тежък и не много приятен? Толкова важно ли е наистина да постоянно да въвеждаме нови хора в него? Всъщност действително - с какво децата са толкова специални или пък нужни? По никакъв начин тяхното присъствие или отсъствие не влияе на качеството ми на живот - така че не ми пука за тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Мисля че хората които са прочели статията през ред е нормално да се изказват негативно и егоистично ,липса на солидарност и отговорност .това е проблема на българското общество мислеки ,че" майката "държава е отговорна за положението им.А къде са били Те през това време?неоспорим факт е ,че правителството има грешна соиална политика ,но не е вината само на това а на всички които са минали .защото това не може да се наложи от днес за утре това е деликатен процес за който е необходимо време ,воля и социален дебат.Няма такава държава в Европа с толкова дълъг период майчинство и заплащането му зависи от заплатата която си получавал /60/90%/за срок от 4-6 месеца. а мнението на повечето майки да казват ,че по добре да си гледат детето от колкото да го дават на градина и т.н е безотговорно не ,че не са загрижени просто е грешно и бягане от отговорност хвърляйки вина както винаги става върху държавата.Хора разберете няма безплатен обяд и който се заблуждава,че има значи се надява на някой др отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ами интересен въпрос задаваш. Всеки работник има равнопоставени договорни отношения с работодателя си. Ако не ти харесва нещо поставяш въпроса ребром. По скоро въпроса е дали ти си готова да плащаш осигуровките на цялата си заплата? Човека е решил, че ще отдели Х пари за теб. Него не го бърка дали ще даде част от тях на държавата или не. Ти би ли понесла по-високи осигуровки? отговор Сигнализирай за неуместен коментар