Инж. Петър Петров е изпълнителен директор на „Балканкар Рекорд” АД - Пловдив. В предприятието работи вече 24 години. Фирмата е приватизирана през 2000 година чрез БФБ. Собственост е на дружествата „Рекорд кар холдинг” АД и "Стройинвест” ЕООД , а около 5 на сто от акциите държат индивидуални акционери по линия на масовата приватизация.
В годините след раздържавяването са създадени много нови модели и видове машини, променен е дизайнът им и агрегатите. През 2003 г. започват да се произвеждат електрокари заради нарастващото търсене на електрически машини. Обемът от продажбите на електрокари непрестанно се увеличава и вече представлява около 35 на сто от общото производство. Започва и производството на платформи с различна товароподемност, които се използват в големите промишлени предприятия, гарите и летищата и заедно с електрокарите вече представляват над половината от производството на компанията.
Разговаряме с инж. Петров за предизвикателствата пред управляваната от него компания, сектора и икономиката като цяло.
- Много тежки времена за всички настанаха за бизнеса през последните години. В същото време един от най-засегнатите от прехода сектори на икономиката беше машиностроенето. Как изглежда сега браншът?
Машиностроенето действително е един от секторите, които понесоха доста негативи след 1989 г. Причините са много разнопосочни. От една страна незаинтересованост на държавните учреждения и ведомства, които дълги години бяха собственици на предприятията. От друга страна – неяснотата, по мое мнение, у правителствата през този период, защото те не оцениха кое е полезно да се произвежда в България и кое не, кои са приоритетите и кои – не. Дори и в отраслите, които бяха обявени за приоритетни, като туризъм и селско стопанство, допуснахме хаос и бъркотия.
- А това, че се забави много приватизацията в този сектор, не предопредели ли до голяма степен тежкото му бъдеще?
Когато има безстопанственост и неяснота кой е собственикът на предприятието, не са ясно дефинирани целите на управленческия екип, нещата действително се влошават. Не може на всеки 6-7 месеца да сменяш ръководството на едно предприятие, както ставаше.
Това означава, че той докато започне да навлиза в нещата, трябва да си ходи. Какво да очакваме от него? Това влияе и на неговата нагласа: „при следващото правителство няма да съм тук, защо да се интересувам от резултата? Да изкарам поне докато тези са на власт”. Така че причините са наистина много.
През последните години започна усилено да се говори , че това, което произвеждаме в България, са ниско технологични продукти. Но няма и да имаме скоро високотехнологични продукти, защото концепцията за развитието на икономиката ни е сбъркана, въобще ако я има.
- При положение, че към настоящия момент частният бизнес е основният двигател на икономиката, как виждате ролята на държавата?
Държавата имаше големи възможности за въздействие, когато всичко беше под неин контрол. Единственото, което сега може да се иска от държавния апарат, е да създаде политиката за развитие и да създаде условията за реализацията й. Само че не я виждам тази политика, защото в касичката трябва да влизат повече пари, отколкото се харчат.
А ние години наред сме с отрицателно търговско салдо, което означава, че износът ни е по-малко от вноса. По този начин трудно се връзва бюджет. Стимули за износителите няма. Да не говорим, че фиксираният курс на лева спрямо еврото пък е един препъни камък за износителите, защото инфлацията в лева не се компенсира чрез промяна на стойността му спрямо еврото.
Левът стана прекалено надценен, от там - и нашите продукти са прекалено скъпи. И за да успеем ние да изнесем един продукт трябва драстично да свалим цената в евро или да е нещо много високотехнологично, което никой друг в света не го произвежда. Но в България вече няма такива производства, защото базата вече я няма – разрушиха се научните институти и големите обединения които имаха ресурс за развитие .
Ние тепърва, независимо дали е частна или държавна собствеността, ще създаваме нещата и ще вървим бавно и трудно нагоре. И постепенно може би ще стигнем до някакъв резултат, а може би – не.
преди 12 години Девалвацията в СЪВСЕМ ОГРАНИЧЕНИ размери и целева употреба може да играе роля на 'справедливо' и негласно дан. облагане (на калпак), което да финансира дефицит в някоя бюджетна насока, където има обществен консенус!Примерно недостиг на пари за пенсии или нещо подобно!Всичко в повече ще донесе негативи на икономиката, а за некво си 'стимулиране на износа' и дума не може да става!БГ не е африканска държава и износен потенциал не може да се формира посредством намаляване на р-ди за труд!И без това образованите кадри едва-едва се задържат!Живееме в Европа, къде лесно един грамотен инженер може да работи за много повече пари отколкото в предприятието на господина от Пловдив!Вносните ресурсурси, които формират себестойността пък веднага ще поемат девалвацията посредсвом сриващ се обменен курс и следователно от там няма да има икономии! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Признавам:прочетох половината и се отказах! :)Съгласен съм с мнението на keizer и повечето коментирали.Едва ли разходите за труд формират съществен дял от себестойността на продукта, който произвежда!(разбирай - едва ли работниците му взимат по 2-3 хил. евро заплата!)И нека да стане ясно: обезценката на лева що доведе до инфлация, която на практика ще обезцени доходите на населението!Ако иска да прави продукта си конкурентно-способен, то едва ли това може да се случи посредством намаляване на разходите за труд!В БГ те и без това са минимални!Освен това девалвацията може да играе някаква положителна роля, но за БГ тя няма да се отрзи положително в/у износа и доходите на населението!Да, посредством девалвация на лева ще бъде ограбен дохода на населението и ще направите по-евтина себестойноста, но в края на краищата кой ще спечели от това?!Съжалявам, че ще се изкажа малко грубичко, но икономическата подготовка на въпросния инженер е на ниво партиен секретар от миналия век! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тоя инжинер да си гледа машините и да не размишлява върху неща, които не са му ясни. Това е все едно аз да поставям диагноза на пациент - какво разбирам от медицина?! Байното не разбира, че при положение, че внася половината от частите си от чужбина и 100% от машините, при обезценка на лева ще го духа и той. Ще спастри парички от заплатите на работниците - ми да им намали възнагражденията сега, вместо да иска обезценка на лева. То и инвестора как позволява на такива байновци да им дава глас бе... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Освен това девалвация на лева така или иначе си тече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години " Виж ако тея заводи работеха добре можеше и да стане работата..." Така е. Прав си. Защо изобщо сравняваме икономиката си с тази на държави като САЩ и Германия!? Разликите са очевадно огромни. Девалвацията може и да свърши работа на американците , японците, германците, но тук при нас, по скоро би ни навредила. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Та да продължа , та този икономист и разни други и днес пишат разни издържани статии и се правят ,че разбират от нещо ,защото и те както и ти си на заплатка , а на мен отдавна не ми се налага да работя за заплатка Вярно левове не държа особено много , освен някакъв мижав буфер от няколко десетки хиляди , но пък тарикатите бивши червени ченгета доносници които взеха без пари всички сегашни дружества, ошушкаха чрез борсата много хора подведени от същите тези разбирачи икономисти *** , като теб Същите и днес "нелеваци" , като теб си мислят ,че притежават нещо повече от средната интелегентност на африканска *** и си мислят ,че страна ,като България с мижава , неработеща и колабираща икономика може да подържа железен курс на лева отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Простотиятата ти е трогателна , точно като езика ти на недоучил *** ИКОНОМИСТ Явно знаеш всичко за безработицата в САЩ , но пък не знаеш нищо защо тук в България реалната гони 40% Сигурно американците живеят по зле от българите , или защо за всеки среден немец това да отиде да работи в САЩ е ,като за българина да отиде да работи в Германия Явно си пропуснал доста от уроците в някой третокласен "висш" , платен и задочен университет , какъвто сте завършили повечето *** Ти явно си специалист по Зимбабве и знаеш всичко за нея , но не правиш никаква разлика между хиперинфлация и нормалната девалвация на всяка валута ,като лост за стимулиране на икономиката Напомняш ми един човечец ,ужким водещ икономист който през 2006-7 год убеждаваше овците как акциите на холдинг "Пътища" било нормално да струват 40 000лв и дори да стигнат 100 000лв Не приемаше никакви аргументи , че същите притежават единствено техника на лизинг и никакви активи Е днес тези почти фалираха отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Да продължа.. Тези декапитализации за които говорите за коли,къщи и секлесарки явно са ставали в тези заводи които напоследък гръмнаха. Приватизираните под масата. Не може да ги слагате под общ знаменател с тези от малкия и среден. Това което е факт, че почти всички производители работим с вносни материали, чиято стойност се вдига. Не съм сигурен, че обезценката на лева ще ни помогне при това положение. Може би обратното. Виж ако тея заводи работеха добре можеше и да стане работата... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Като участник в производството в тази държава мога да ви кажа следното:Когато проектирам нещо аз ползвам вносни материали просто, защото в България не се произвеждат тези компоненти. Пример:Идва клиент при мен и иска качествен продукт. Дотук добре. Смятам материали от Германия (която давате за пример), Австрия и Полша. Слагам стойността за труда и енергията (повярвайте ми енергията не е кои знае какъв компонент в случая). Идва клиента вижда цената хваща се за главата и почва да пита откъде да смъкнем цената. Тогава материалите веднага стават турски и китайски... Не е толкова проблема в качествената продукция, а това, че на нашия пазар не може да пласира. Много от хората, които четат тук и се занимават с производство ще го разберат. Външните пазари са за фирми от средни нагоре, неща които се произвеждат на конвейр. Малкия и среден бизнес в повечето случаи оперира на местно ниво. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Този господин е закъсал яко щом вече се надява на чудеса и хорско нещастие за собствено благополучие ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар