Инж. Петър Петров е изпълнителен директор на „Балканкар Рекорд” АД - Пловдив. В предприятието работи вече 24 години. Фирмата е приватизирана през 2000 година чрез БФБ. Собственост е на дружествата „Рекорд кар холдинг” АД и "Стройинвест” ЕООД , а около 5 на сто от акциите държат индивидуални акционери по линия на масовата приватизация.
В годините след раздържавяването са създадени много нови модели и видове машини, променен е дизайнът им и агрегатите. През 2003 г. започват да се произвеждат електрокари заради нарастващото търсене на електрически машини. Обемът от продажбите на електрокари непрестанно се увеличава и вече представлява около 35 на сто от общото производство. Започва и производството на платформи с различна товароподемност, които се използват в големите промишлени предприятия, гарите и летищата и заедно с електрокарите вече представляват над половината от производството на компанията.
Разговаряме с инж. Петров за предизвикателствата пред управляваната от него компания, сектора и икономиката като цяло.
- Много тежки времена за всички настанаха за бизнеса през последните години. В същото време един от най-засегнатите от прехода сектори на икономиката беше машиностроенето. Как изглежда сега браншът?
Машиностроенето действително е един от секторите, които понесоха доста негативи след 1989 г. Причините са много разнопосочни. От една страна незаинтересованост на държавните учреждения и ведомства, които дълги години бяха собственици на предприятията. От друга страна – неяснотата, по мое мнение, у правителствата през този период, защото те не оцениха кое е полезно да се произвежда в България и кое не, кои са приоритетите и кои – не. Дори и в отраслите, които бяха обявени за приоритетни, като туризъм и селско стопанство, допуснахме хаос и бъркотия.
- А това, че се забави много приватизацията в този сектор, не предопредели ли до голяма степен тежкото му бъдеще?
Когато има безстопанственост и неяснота кой е собственикът на предприятието, не са ясно дефинирани целите на управленческия екип, нещата действително се влошават. Не може на всеки 6-7 месеца да сменяш ръководството на едно предприятие, както ставаше.
Това означава, че той докато започне да навлиза в нещата, трябва да си ходи. Какво да очакваме от него? Това влияе и на неговата нагласа: „при следващото правителство няма да съм тук, защо да се интересувам от резултата? Да изкарам поне докато тези са на власт”. Така че причините са наистина много.
През последните години започна усилено да се говори , че това, което произвеждаме в България, са ниско технологични продукти. Но няма и да имаме скоро високотехнологични продукти, защото концепцията за развитието на икономиката ни е сбъркана, въобще ако я има.
- При положение, че към настоящия момент частният бизнес е основният двигател на икономиката, как виждате ролята на държавата?
Държавата имаше големи възможности за въздействие, когато всичко беше под неин контрол. Единственото, което сега може да се иска от държавния апарат, е да създаде политиката за развитие и да създаде условията за реализацията й. Само че не я виждам тази политика, защото в касичката трябва да влизат повече пари, отколкото се харчат.
А ние години наред сме с отрицателно търговско салдо, което означава, че износът ни е по-малко от вноса. По този начин трудно се връзва бюджет. Стимули за износителите няма. Да не говорим, че фиксираният курс на лева спрямо еврото пък е един препъни камък за износителите, защото инфлацията в лева не се компенсира чрез промяна на стойността му спрямо еврото.
Левът стана прекалено надценен, от там - и нашите продукти са прекалено скъпи. И за да успеем ние да изнесем един продукт трябва драстично да свалим цената в евро или да е нещо много високотехнологично, което никой друг в света не го произвежда. Но в България вече няма такива производства, защото базата вече я няма – разрушиха се научните институти и големите обединения които имаха ресурс за развитие .
Ние тепърва, независимо дали е частна или държавна собствеността, ще създаваме нещата и ще вървим бавно и трудно нагоре. И постепенно може би ще стигнем до някакъв резултат, а може би – не.
преди 12 години ха ха...нито хляба ще е хляб нито киселото мляко кисело! Но тия, които биха спечелели в краткосрочен план, така и няма да ги кусат. Тия стоки, ще са за глупаците които ще им робуват. Които, ще са им позволили да направят тая глупост! Обезлюдяването обаче, така ще се ускори, че накрая ще трябва сами да застанат зад струговете и да си произвеждат буклуците /ако изобщо имат намерение да продължат да произвеждат де/ . И да си плащат в каквито искат левове! :))).. Аз лично не вярвам, някой от отговорните хора в държавата сериозно да мисли за подобна перспектива. Съжалявам за тия, дето са се набалбучили със заеми, но трудно ще принудят останалите да им сърбат попарата както по Виденово! Беше то каквото беше. Който крал крал, който спал спал! Сега трябва труд , знания, добри закони и добра съдебна система, за да запазят заграбеното! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Никой нищо на каза за интереса на държавата - всъщност тя е основния заинтересован от девалвацията, която би довела до освобождаване на напрежението върху публичните финанси.Под държава визирам мафиотското сдружение, което владее властовите, законодателни и правоприлагащи механизми в България и което има мотивация и желание да продължи да ги владее. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Уви, другарки и другари, стандарът не се опредля от цената на кашкавала в 21ви век!Съвременното качество на живот се определя до голяма степен от притежанието на вносни стоки.Дори произведенията на въпросния инженер, дето претендират за завършен краен продукт са съставени от множество вносни стоки.Да не говориме, че повечето средства за производство са вносни!И как ще стимулирате производството и бизнеса, като ги оскъпявате?! :)Никакви книжни, фискални гимнастики не може да надхитрят реалността!Осъзнавате ли, че една среднощна девалвация ще направи всички притежатели на левове с пъти по-бедни?!И на кой е необходимо това?На такива, като 'инженер-финансиста' от снимката?По този начин ли той смята да направи продукцията си по-конкурентна?Осъзнавате ли, че подобна девалвация тотално ще срине доверието в лева и повече никой няма да иска да си държи каквито и да е левови позиции, масово за по-големите разплащания ще се използва паралелната валута, а левът ще служи само там където има задължителна държавна принуда и за хляб и кисело мляко? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Това според мен е утопия . Няма световен опит който да е успешен за девалвиране при условията на валутен борд . Опита е до сега е - излизане от системата на валутен борд , хипер инфлация породена от бягството от националната валута отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Фиксирането при нов курс напр. 4 лв. /1 евро няма да означава излизане от валутния борд. Борда не означава само това. За сметка на датския кашкавал ще е двойно по-скъп от българския в нашите супурмаркети, пастата за зъби ще е двойно по-скъпа от българската, т.е. ще употребяваме повече наши стоки. Следва и увуличение на износа ( повярвай ми има го). Вчера говорих с мой съученик в транспортна фирма. Изнасяме някои неща. Излезе информация скоро че за седем години вносните стоки които купуваме в супермаркетите от 500 мл./год. са се увеличили до 3,5 милиарда/годишно. Потребяваме все по- малко БГ стоки. Следва освобождаване на персонал, спад на доходите общо като количество и индивидуално като заплати. Относно приемането на еврото в БГ - голяма грешка ще е (виж предния ми пост). Дано да се разтури Еврозоната та до 10 години да се възстановят закъсалите държави. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Абсолютно съм съгласен . Именно поскъпването на лева води до натискане на доходите за да се повиши конкурентноста или т.н. "вътрешна девалвация" . Това от своя страна смазва вътрешното търсене и притиска до стената малкия и среден бизнес . За това спор няма , проблема е какава е алтернативата : обезценка на лева чрез фиксиране към нов курс е задача с много неизвестни , по скоро това моментално означава отказ от системата на валутен борд - аржентинския сценарии мисля го знаят всики . Затова казвам че единственият път е влизане в ЕЗ . Ако успеен чрез комбинацията от еврофондове , емигрантски пари и чуждестрани инвестиции да я добутаме до там отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Data, в банкерските среди се говори за 4-5 лева/1 евро. Има начини за преизчисляване (разлика в натрупаната през годините инфлацията между Германия и България и т. н.). Може да се въведе и плаващ валутен курс. Валутния борд в първите няколко години стабилизира финансите у нас. В последствие беше по-скоро вреден. Ние сме в положението на държавите в южна Европа - загубихме конкурентноспособност все едно сме приели еврото, но бизнеса се финансира при лихви по кредитите 12-14%. Това окончателно "закопа" БГ индустрия, хранит. вкусова промишленост. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Единственият шанс на България да излезе от системата на валутен борд е влизането в ЕЗ . КОй може да каже какъв ще е курса на лева ако се направи опит за фиксиране към нов курс . Термина "Бягство от националната валута " мисля го видяхме само при слуховете че гързия може да излезе от ЕЗ . А колкото до конкуренто способноста : бългави внася почти 100 % от суровините и материалите си . Дори доматите се пръскат с вносни торове и препарати такаче вярвам на всички е ясно какво ще стане при девалвация . за жалост има доста примери как една страна е влязла успешно в системата на валутен борд и нито един успешен как е излязла отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Нека горният инженер първо да си купи една читава риза, а не да ходи така овехтял като стругар на машина с ЦПУ или бригадир в ТКЗС. Обезценката на лева, автоматично дига цените на горивата, инфлацийката и замразените доходи на хората още повече се стопяват. Да не говорим за ипотеки и потр. заеми в евро. Давам ви за пример Унгария - навземали заеми в CHF през годините на бума и сега със смачканият форинт са направо цъфнали и вързали бюджетно - особено с 27% ДДС. Когато нямаш капацитет да се възползваш експортно от слабата валута - тогава не си вкарваш автогол. Трябват грамотни работници и повече технологии да се вкарват в БГ експортните предприятия. Проблемът не е, че валутата ни е твърде скъпа, а че правителството бетонира пари в магистрали, вместо да ограмотява и очовечава хората. Щом немците са конкурентни с по-високите заплати, значи просто трябват интелигентни хора и умни бизнес решения, а не чичковци дето бият с *** и мерят с летвата! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Поздравления за инж. Петров. Шапка му свалям. Един от малкото ръководители успели да съхранят производството. Що го захапахте човека в този форум, та той толкова верни неща е казал. Плюйте по "Николай Банев" и други другари които приватизираха за "жълти стотинки" и след това освободиха персонала и нарязаха оборудването. За съжаление повечето които пишете дори не сте и ръководили трудови процеси (само Deаn мисля има малка фирма). Понеже сме вързани прекалено дълго за еврото (преди за марката) натрупаната инфлация трябва да се отрази с префиксиране на курса. Болезнен процес но е крайно необходим. Междуфирмената задлъжнялост и също голям бич за икономиката , но и там никой не иска да се намеси. За каква конкурентноспособност да говорим в машиностроенето при плащане на СО2 квоти, акцизи за горива и пр. А какво да работим - само услуги, сервитьорство и търговия със старо желязо. Дори скрапа се топи в Турция и от него се правят съвременни машини (с висока добавена стойност). отговор Сигнализирай за неуместен коментар