Какво ако Путин все пак атакува НАТО?

Основното предположение в НАТО е, че руският президент Владимир Путин няма да посмее да нанесе директен удар по алианса. Член 5 от Северноатлантическия договор, според който всяка атака срещу страна членка на НАТО трябва да се счита за атака срещу всички членки, започна да се разглежда като неоспорима гаранция за отбрана, която, според съюзниците, Русия няма да се стреми да подложи на изпитание.

Въпросът сега, след атаката на Русия срещу Украйна, е: Доколко Путин споделя тази тотемична визия за член 5, пише Франсоа Хизбур, старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания и специален съветник във Фондацията за стратегически изследвания, за Politico.

Отговорът – не знаем, е достатъчно тревожен, за да наложи преосмисляне на военната и политическата позиция на НАТО.

Нека започнем с това, което знаем за Путин. Руският президент даде да се разбере, че възнамерява да пренареди средата за сигурност в Европа. Съществуването на Украйна, страна, по-голяма от Франция, като суверенна държава беше отречено още миналия юли в неговата статия „За историческото единство на руснаците и украинците“ и сега той провежда съответната политика със сила.

Тези, които предполагаха, че Путин блъфира, защото войната би била „ирационална“, сега виждат, че той рационално избра войната, за да постигне цел, която не може да бъде постигната с други средства.

Може да се очаква Русия да направи същото с двата проекта на договора за „ограничен суверенитет“, които представи през декември. Те имат за цел да върнат европейската система за сигурност три десетилетия назад към съветската епоха и да забранят по-нататъшното разширяване на НАТО.

За разлика от Съветския съюз, чийто основен приоритет беше да запази своята империя след Втората световна война, Русия на Путин иска да пресъздаде тази империя и да пренесе стратегическите си граници в сърцето на Европа.

Солидарността на Запада попречи на Путин да постигне тази цел дипломатично. Сега можем да очакваме той да я преследва с други средства. Ако има нещо, което инвазията в Украйна показа, това е, че Путин има предвид това, което казва, пише Франсоа Хизбур.

Трябва да се отбележи, че Русия е страна, която приема сериозно военната мощ. Ако не направим адекватна военна подготовка в мирно време, съществува риск да не бъдем взети на сериозно, когато става въпрос за възможността за действителна война.

И ето къде идва тотемичната вяра на НАТО в член 5. Поради това убеждение военните мерки на НАТО остават неадекватни за сериозно предизвикателство: ядрените оръжия и ограничените ротационни сили осигуряват увереност и може би известна доза възпиране, но конвенционалните сили на НАТО, дори когато се засилват, не са съобразени да защитават срещу сила от типа, която действа днес в и около Украйна.

Има голям шанс Путин да се стреми да тества допълнително решимостта на НАТО след украинското нападение. Очевидните места, откъдето да започне, са страните извън НАТО, но близки до НАТО – по-специално Швеция и нейните стратегически територии в Балтийско море, като остров Готланд.

Румъния, слаб във военно отношение съсед на Украйна, вероятно скоро ще види руски сили по границата си, които да подкрепят Сърбия и Република Сръбска. И докато Русия обновява силите си след украинската кампания, Путин ще следи внимателно САЩ за политически промени след междинните избори там.

Тъй като санкциите ще подкопаят способността на Русия да поддържа война, трябва да се предположи, че Путин ще действа по-скоро, отколкото по-късно.

Проектодоговорите на Путин и нахлуването му в Украйна освобождават НАТО от необвързващите ангажименти, с които той се съгласи през 1997 г.: Постоянни сили и бази сега могат и трябва да бъдат установени на територията на бившите страни от Варшавския договор. Отбранителните способности на НАТО там трябва да бъдат увеличени с порядък - от 5 000 през 2021 г. до около 50 000 разположени войници, от бригадно ниво до еквивалент на пълен армейски корпус.

На политическо ниво членките на ЕС Швеция и Финландия трябва да се възползват от бързо членство в НАТО, ако искат да се присъединят. Тук няма техническа пречка, тъй като те са в квази-plug-in режим спрямо НАТО. Това би било най-добре да стане преди руските сили да се възстановят от украинската си кампания.

Тези мерки ще струват пари и ще изискват политическа енергия, но е спешно да бъдат предприети. Президентът на Русия ни напомни, че войните му не са студени - те са горещи.