Върви ли България към изгубено десетилетие?

За страни като Гърция, напускането на еврото и завръщането към собствена валута се приемаше за потенциална панацея, която ще върне конкурентоспособността на страната, ще възстанови растежа и ще доведе до финансова стабилност.

България обаче, която девалвира валутата си, за да възстанови конкурентоспособността си, сега изглежда е изпаднала в „чистилище и преживява поредното изгубено десетилетие“, пише CNBC.

Доскоро България се смяташе за „остров на стабилността“ на фона на проблемите в еврозоната. През есента на 2012 г. новоизбраният президент на страната Росен Плевнелиев се похвали в интервю за CNBC, че страната е в добро фискално здраве, има конкурентна данъчна политика и бюджетен излишък въпреки рецесионния натиск, последвал финансовата криза.

Според някои анализатори обаче ситуацията далеч не е толкова розова. Вътрешната девалвация е довела до кошмарен сценарий, при който България „е попаднала в омагьосан кръг на слаб растеж, фискални икономии и упорито висока дългова тежест в частния сектор“.

В изследване, озаглавено „Изгубеното десетилетие на България“, публикувано вчера, Нийл Шеринг и Лиза Ермоленко, икономисти на Capital Economics, посочват, че корените на българските проблеми се крият в натрупаните по времето на кредитния бум от преди кризата дисбаланси, както и в метода, избран за справяне с тях – вътрешната девалвация. Стратегията беше предложена и като потенциална панацея за Гърция, докато все още не беше ясно дали страната ще остане в еврозоната или не.

Опитът на България да възстанови конкурентоспособността си и да премине към ориентиран към износа модел на растеж се оказа неуспешен, тъй като българският лев е с фиксиран към еврото курс, се изтъква в изследването.

„Фиксираният валутен курс в България означава, че страната трябваше да извърши вътрешна девалвация – процес, при който конкурентоспособността се възстановява чрез понижаване на заплатите и цените. Както стоят нещата сега, въпреки няколкото години на бюджетни икономии този процес все още не е завършен“, се посочва в доклада.

„Ако страната имаше плаващ валутен курс, възстановяването на конкурентоспособността щеше да бъде извършено чрез понижаване на курса на лева, което от своя страна би позволило преминаването към по-експортно ориентиран модел на растеж“.

Икономистите коментират, че „вътрешната девалвация“, извършена в България, е довела до друг вид проблеми, тъй като „свиването на заплатите и цените увеличава реалната стойност на вътрешния дълг и пречи на така необходимото понижаване на дълговата тежест“ - фактор, който води до вече споменатия „омагьосан кръг на слаб растеж, фискални икономии и упорито високи дългове“.

„Вътрешната девалвация“ все пак може да проработи в останалите страни от групата „BELL“ - Естония, Литва и Латвия - ако балтийските страни се завърнат към растеж, след като преживяха подобни на българския колапси на пазара на недвижимите имоти.

Анализаторите прогнозират, че растежът в България ще остане анемичен - около 2% (значително под нивата от около 6% преди кризата). Те предупреждават, че възстановяването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до нивото от 2008 г. може да не се случи до 2015 г.

„Ако това се окаже вярно, българската икономика ще се окаже, че е преживяла почти едно цяло изгубено десетилетие“, отбелязва те.

Подобно на Латвия България стана жертва на горещи капиталови потоци, особено в сектора на недвижимите имоти. Това доведе до прекомерно задлъжняване в частния сектор, бум на вътрешното търсене и разширяване на дефицита по текущата сметка.