IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Върви ли България към изгубено десетилетие?

Страната ни е попаднала в омагьосан кръг на слаб растеж, фискални икономии и устойчиво високи дългове, според икономисти на Capital Economics

13:07 | 18.01.13 г. 51
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Върви ли България към изгубено десетилетие?

За страни като Гърция, напускането на еврото и завръщането към собствена валута се приемаше за потенциална панацея, която ще върне конкурентоспособността на страната, ще възстанови растежа и ще доведе до финансова стабилност.

България обаче, която девалвира валутата си, за да възстанови конкурентоспособността си, сега изглежда е изпаднала в „чистилище и преживява поредното изгубено десетилетие“, пише CNBC.

Доскоро България се смяташе за „остров на стабилността“ на фона на проблемите в еврозоната. През есента на 2012 г. новоизбраният президент на страната Росен Плевнелиев се похвали в интервю за CNBC, че страната е в добро фискално здраве, има конкурентна данъчна политика и бюджетен излишък въпреки рецесионния натиск, последвал финансовата криза.

Според някои анализатори обаче ситуацията далеч не е толкова розова. Вътрешната девалвация е довела до кошмарен сценарий, при който България „е попаднала в омагьосан кръг на слаб растеж, фискални икономии и упорито висока дългова тежест в частния сектор“.

В изследване, озаглавено „Изгубеното десетилетие на България“, публикувано вчера, Нийл Шеринг и Лиза Ермоленко, икономисти на Capital Economics, посочват, че корените на българските проблеми се крият в натрупаните по времето на кредитния бум от преди кризата дисбаланси, както и в метода, избран за справяне с тях – вътрешната девалвация. Стратегията беше предложена и като потенциална панацея за Гърция, докато все още не беше ясно дали страната ще остане в еврозоната или не.

Опитът на България да възстанови конкурентоспособността си и да премине към ориентиран към износа модел на растеж се оказа неуспешен, тъй като българският лев е с фиксиран към еврото курс, се изтъква в изследването.

„Фиксираният валутен курс в България означава, че страната трябваше да извърши вътрешна девалвация – процес, при който конкурентоспособността се възстановява чрез понижаване на заплатите и цените. Както стоят нещата сега, въпреки няколкото години на бюджетни икономии този процес все още не е завършен“, се посочва в доклада.

„Ако страната имаше плаващ валутен курс, възстановяването на конкурентоспособността щеше да бъде извършено чрез понижаване на курса на лева, което от своя страна би позволило преминаването към по-експортно ориентиран модел на растеж“.

Икономистите коментират, че „вътрешната девалвация“, извършена в България, е довела до друг вид проблеми, тъй като „свиването на заплатите и цените увеличава реалната стойност на вътрешния дълг и пречи на така необходимото понижаване на дълговата тежест“ - фактор, който води до вече споменатия „омагьосан кръг на слаб растеж, фискални икономии и упорито високи дългове“.

„Вътрешната девалвация“ все пак може да проработи в останалите страни от групата „BELL“ - Естония, Литва и Латвия - ако балтийските страни се завърнат към растеж, след като преживяха подобни на българския колапси на пазара на недвижимите имоти.

Анализаторите прогнозират, че растежът в България ще остане анемичен - около 2% (значително под нивата от около 6% преди кризата). Те предупреждават, че възстановяването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до нивото от 2008 г. може да не се случи до 2015 г.

„Ако това се окаже вярно, българската икономика ще се окаже, че е преживяла почти едно цяло изгубено десетилетие“, отбелязва те.

Подобно на Латвия България стана жертва на горещи капиталови потоци, особено в сектора на недвижимите имоти. Това доведе до прекомерно задлъжняване в частния сектор, бум на вътрешното търсене и разширяване на дефицита по текущата сметка.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:52 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

36
rate up comment 3 rate down comment 0
Pa Pa
преди 11 години
Статията в CNBC не е кой знай колко проницателна...то си е аксиома. Или обезценяваш валутата директно ( в нашия случай - махаме борда), или "обезценяваш" валутата индиректно, т.е. ръста в доходите изостава от инфлацията в местна валута - или обедняване на хората. Тук можем много да спорим как и дали Дянков повлия на това с неговите действия през 2009 г породени от неговото неразбиране на касов бюджет и начислен бюджет. Според мен повлия много.Но остава един единствен извод - докато сме във борд, ще носим всички последствия на еврото като национална валута (де факто то е) и ще пропускаме всички плюсове да сме член на еврозоната (еврото като национална валута и де юре).На този фон, не е изненадващо, че цапаме в калта 5 години и няма да е изненадващо сегашното положение да продължи още поне 5 години - мижав или липсващ растеж и обедняване. След всичко това - едва ли ще се намери жив човек, който да може да измери плюсовете и минусите от махане на борда - това са 15 години дисбаланси
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
35
rate up comment 6 rate down comment 2
Longin
преди 11 години
по отношение на "аксиомата" за девалвацията на валутата - една учебникарска "истина" която не винаги е истина водеща до повече износ -> страната която ще си обезценява валутата трябва да има не само силен експорт но и собствени ресурси(руди, енергия, горива, т.н.) и в по-малка степен собствени технологии и капитали; защото ако ги няма тези фактори на собствената територия - трябва да се внасят за производство на стоки(както в България), оставащият компонент е "евтиния труд" - и това че валутата е обезценена - не е от голяма полза за крайния износ....само дето населението ще обеднее за пореден път.... иначе за туризма би имало полза - обезценяващата се валута ще е от голяма полза за туризма, ако е (относително) голям дял за БВПтака че не ни е толкоз зле с валутен борд
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
34
rate up comment 1 rate down comment 2
Longin
преди 11 години
"В БГ няма износ само внос" ...ето още един многознайко, глеай сеа:Exports $26.08 billion (2011) т.е. 40 млрд. ЛВ или 1/2 от БВПExport goods:clothing, footwear, iron and steel, machinery and equipment, fuelsMain export partners Germany 10.9%, Italy 9.9%, Romania 9.5%, Greece 8.1%, Turkey 7.9%, France 4.1% (2010)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 4 rate down comment 1
Longin
преди 11 години
Импе, бъркаш тука -точно последната година на Станишев се обърнаха нещата, в голяма степен и поради външни фактори , но също си заради цоцоалистическото самозабравяне....и така от инерцията - най-големия ефект се прояви 2+ г по късно; точно както на Станишев му се падна положителна инерция -наследена от предишните двама; а на Костов му остана "честа" да го намрази народа (дето свърши мръсната работа)...ирония..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 6 rate down comment 0
lookff
преди 11 години
А, положението си и добро. Засега все още се намират балъци, които остават тук. Ще вземат всички да се светнат, да се образоват и никой няма да остане в БГ. Математическите модели ясно показват - колкото по-образовани, толкова рискът от емиграция е по-висок. Добре си е така :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 5 rate down comment 2
абитуриент
преди 11 години
+++++++++++++++
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 16 rate down comment 8
Императорът
преди 11 години
И повече от десетилетие. По времето на три правителства - на Костов, на т.нар. "цар" и на Станишев - ние вървяхме нагоре - къде по-бръзо, къде по-бавно... и само за 2-3 години малоумната хунта на бойкоборисов срина всичко постигнато и ни върна обратно в дупката.Но народ, който дава пълната власт в ръцете на *** с криминално минало, страдащ от мания за величие, друго и не заслужава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 7 rate down comment 3
nobel
преди 11 години
Сега разбирам, защо всички икономики бележат непрекъснат ръст. Защото растежа се мери в пари. През 1964-а цената на един чисто нов форд Мустанг е била 2 350 долара. Ако приемем, че цените на останалите стоки са се повишили горе-долу със същия процент бихме отчели ръст, дори производството да е намаляло 10 пъти. Тук някои ще ми възразят, че ръста се мери след като се извади инфлацията, но аз не вярвам от тогава до сега по официални данни да имаме 1 200% инфлация, каквато горе-долу е реалната стойност. А тези "ръстове" от 0.5, 1.5%, дето ги бележат икономиките в момента са ми много съмнителни, че са реални.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 2 rate down comment 0
Chick-Chirick
преди 11 години
е сега вече съм при тебе. Да се задържи нивото на заплатите и инфлация по-ниска от средната за ЕС. Аз се хванах за това, че казваш "да се случи за сметка на повишена инфлация", което значи повишени цени или лоша конкурентноспособност. Истината е в това за което говориме с needtoknowmore. Трябва качеството и производителността да се вдигнат. Тука идва образование и т.н. Иначе така както си го формулирал сега сме на едно мнение.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 2 rate down comment 0
needtoknowmore
преди 11 години
Идеята ми беше именно тази при констанен ресурс/разход без да правим каквото и да е с разходна част и да се увелича продукта = ефективност!Виж сега ако имаме 500 кг домати има два начина - продаваме си местно от 1лв на 90 стинки всички доволни барабар и ти. Друг вариант изнасяме но на по ниска цена и всичко се решава по пазарен принцип повече предлгане по малко търсене и цената пада. Но да играем девалвация с 10% си е голяма глупост, то и не случайно не е пазарен приом това!Няма нищо лошо цените да падат, това е естествен процес при икономически растеж - говорим за консуматорските цени и то 1ва необходимости и нормалните стоки!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още