Доказателство за нашата теза е една премълчавана упорито катастрофа, която рано или късно ще разтърси още по-грозно обществото – и това е катастрофата на социалната система.
Нейният дефицит е нарастнал драстично за последните 4 години и е достигнал огромната сума от над 19 млрд. лева, като огромната част от този дефицит се пада именно на безкрайните помощи на вече професионалните безработни.
В същото време огромни площи земеделска земя пустеят поради липса на работна ръка – един абсурд, възможен само в т.нар. „социална държава”, в която огромен брой индивиди в трудоспособна възраст просто отказват да работят, тъй като битуването им в тъмната половина на социално-икономическите отношения напълно ги устройва.
Още по-страшното е, че политическите демагози не се осмеляват да посегнат на техните привилегии в името на собственото си политическо оцеляване.
Страхът от етнически бунтове е другият фактор, държащ упорито цялото общество в мъртвата хватка на този социален популизъм, принуждаващ властимащите все повече и повече да ограбват политически по-апатичните произвеждащи блага граждани, причинявайки и тяхното прогресивно обедняване.
Както вече казахме, единственото лекарство за болната социална система е създаването на реална заетост, при това от икономическите основи. Селското стопанство не само осигурява прехрана в буквален смисъл, и то за нискоквалифицирани лица, то създава надграждащи индустрии и оттам – нови работни места.
В не толкова далечно минало селското население на България е било мнозинство – едно мнозинство, прехранващо се от земята. Тогава, а и по-късно, допреди броени години България бе сериозен износител на селскостопанска продукция, докато сега ни се налага да внасяме отвън дори и зеленчуци, нещо което е истински срам за плодородната ни земя.
Създаването на реална заетост е работа както на бизнеса, така и на държавата – първо, чрез необходимите законови условия, второ – по директен път. Няма нищо еретично в идеята държавата отново да се върне на пазара на труда не само в ролята на законотворец, но и като реален икономически субект.
Поетапното спиране на безкрайните социални помощи за годни за трудова дейност лица в трудоспособна възраст, съчетано със създаване на реални работни места, и съкращаване на непроизводителната държавна администрация, е единственият път за преодоляване на бедността – и този път трябва да бъде извървян, защото другият – този по който вървим, води до тотален и неизбежен крах както на социалната система, така и на държавата като цяло.
Каква е Вашата позиция? Борба с бедността чрез помощи или чрез заетост? Очакваме позициите ви на info@investor.bg!
преди 11 години "Субсидиите са вид преразпределение, източване на локален ресурс, защото продукцията се продава де факто под себестойност."Субсидията или дотацията на определено производство в случая, с цел създаване на заетост, тр. да се съотнася като размер към социалните разходи, които се правят за тези хора, ако стоят безработни, така един лев да са по-малко субсидиите от социалните помощи си е жива печалба за бюджета и данъкоплатеца. Такива мерки, като тези за които се говори в статията, могат ефективно да се реализират , едва тогава когато гражданското общество стане реалност в БГ, т.е. когато обществото се пребори за правото си да бъде водено от ОТГОВОРНИ хора, изгради действащи институции, които да контролират и държат сметка за тази отговорност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години достъпа до тези пари е така направен, че обезсмисля стартирането на био производство. Регулациите, възможността да ти бъде забавена и/или отказана сбсидията, както и непредсказуемостта в селскостопанското производство на био храни, прави начинанието високо рисково. Тази субсидия може само да подомогне ако така и така се занимаваш вече с това, но не и да стартира бизнес. Гледах по телевизията един човек, който се беше захванал с Био производство, беше инвестирал, беше впрегнал цялото село да му бачка и дължеше пари на почти всеки от тях, чакаше субсидии дето все не идваха и накрая каза че ако сега трябва да започне не би го направил пак, че се занимава само защото вече се е захванал, а и не знае какво друго да захване, и че го крепи НАДЕЖДАТА (а не реалността).Важното е като дръпнеш калема да излиза че има смисъл да се занимаваш с това, само с ентусиазъм стартират един двама. Само за пример ще дам ВЕИ-тата - има мотивация, има масови инвестиции, същото трябва да е и със всичко останало отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не говоря за национални субсидии, а за европейски. Европейския съюз и сега дава субсидии за био производство, но май няма кои да ги вземе. Е, защо да ги губим тези пари? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Грую, съгласен съм с теб по принцип. При наличие на политическа воля би могло да има известно облекчение на ситуацията със социалната система по някаква схема (предложената от мен или друга), но пак само временно. Като че ли единственото спасение е да се приготвим за удара, да изчакаме всичко да се срути, да се изтекат реките от кръв и всичко наново. Като разбира се всеки здравомислещ ще трябва да се погрижи за сигурността на себе си и семейството си - самостоятелно ще е трудно, по-скоро в организирани паравоенни групи. За съжаление това е неизбежния край на сегашната система. Вариантът бягство в чужбина е очевиден, но за него не говорим. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Субсидии за продукция предназначена за свободния пазар (отворена икономика) могат да си позволят само държави нетни износители, т.е. държавата от успешни производства прехвърля ресурс към развиващи се, с цел поддържане на стратегически производста (поддържане на ресурсна независимост) И/ИЛИ с цел пазарни експанзия. Субсидиите са вид преразпределение, източване на локален ресурс, защото продукцията се продава де факто под себестойност. Субсидирането с цел стимулиране вътрешно потребление (евтина продукция) има смисъл само ако има териториално ограничение на произведената продукция(затваряне) + евентуално вносни бариери(затваряне), в противен случай ресурса "изтича" навън.Но както и да го въртим субсидирането е "социализъм" - държавата взема от богатите и дава на бедните. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ами многото лъгане и крадене и празни приказки без действия доведоха до тук. Социалният популизъм на Герб се превърна в социална, икономическа и политическа криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За съжаление когато имаш население, живеещо в 1934г, можеш да се справиш с него май само с мерки от същата епоха. Ако разгледаш "живущите хора" само в контекста на *** популяция, не е ли долу-горе това разпределението? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ето един човек който разбира за какво говоря. Може и да не се тушира на 100% проблема, но е някакво движение в правилната, според мен, посока. Няма да могат всички да се ТЕЛК-нат. И не говорим за живеещите по градовете, а точно за селата и малките градове пълни с ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Съгласен съм с вас, дайте да се тръшнем и да чакаме да дойде ужасният край. Иначе ми е пределно ясно че няма как да стане поради също много проста причина - всеки политик, предприел каквито и да са непопулярни мерки, автоматично си прави харакири. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Вярно е, че няма как картофите произведени с ръчен труд да конкурират тези, произведени с механизация.Но! Не е нужно да ги конкурират. Лепваме им един етикет "био" и после може и някоя субсидийка да падне даже. Може и да се изнасят също така, последно като гледах в един магазин био картофите бяха внос от Египет - около 4-5 лева килото бяха... отговор Сигнализирай за неуместен коментар