Доказателство за нашата теза е една премълчавана упорито катастрофа, която рано или късно ще разтърси още по-грозно обществото – и това е катастрофата на социалната система.
Нейният дефицит е нарастнал драстично за последните 4 години и е достигнал огромната сума от над 19 млрд. лева, като огромната част от този дефицит се пада именно на безкрайните помощи на вече професионалните безработни.
В същото време огромни площи земеделска земя пустеят поради липса на работна ръка – един абсурд, възможен само в т.нар. „социална държава”, в която огромен брой индивиди в трудоспособна възраст просто отказват да работят, тъй като битуването им в тъмната половина на социално-икономическите отношения напълно ги устройва.
Още по-страшното е, че политическите демагози не се осмеляват да посегнат на техните привилегии в името на собственото си политическо оцеляване.
Страхът от етнически бунтове е другият фактор, държащ упорито цялото общество в мъртвата хватка на този социален популизъм, принуждаващ властимащите все повече и повече да ограбват политически по-апатичните произвеждащи блага граждани, причинявайки и тяхното прогресивно обедняване.
Както вече казахме, единственото лекарство за болната социална система е създаването на реална заетост, при това от икономическите основи. Селското стопанство не само осигурява прехрана в буквален смисъл, и то за нискоквалифицирани лица, то създава надграждащи индустрии и оттам – нови работни места.
В не толкова далечно минало селското население на България е било мнозинство – едно мнозинство, прехранващо се от земята. Тогава, а и по-късно, допреди броени години България бе сериозен износител на селскостопанска продукция, докато сега ни се налага да внасяме отвън дори и зеленчуци, нещо което е истински срам за плодородната ни земя.
Създаването на реална заетост е работа както на бизнеса, така и на държавата – първо, чрез необходимите законови условия, второ – по директен път. Няма нищо еретично в идеята държавата отново да се върне на пазара на труда не само в ролята на законотворец, но и като реален икономически субект.
Поетапното спиране на безкрайните социални помощи за годни за трудова дейност лица в трудоспособна възраст, съчетано със създаване на реални работни места, и съкращаване на непроизводителната държавна администрация, е единственият път за преодоляване на бедността – и този път трябва да бъде извървян, защото другият – този по който вървим, води до тотален и неизбежен крах както на социалната система, така и на държавата като цяло.
Каква е Вашата позиция? Борба с бедността чрез помощи или чрез заетост? Очакваме позициите ви на info@investor.bg!
преди 11 години Отделно от стъкмисването пък, БВП-то, като икономически измерител, има други недостатъци, най-съществения от които е, че не взема предвид дълговете. А те са ОГРОМНИ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако говорим за България (а аз не говорех само за България), ето: http://represia.blog.bg/politika/2012/03/08/kakvi-niski-danyci-dyrjavata-ni-vzema-polovinata-pari.916633Ако говорим за западна Европа, не ми се рови, но мисля всички знаят, че данъци към БВП е около, а често и над 50%.А ако говорим пък за БВП, то според ето това филмче, цели 35% от САЩ-ското БВП са изкуствено стъкмисани (в посока нагоре). Така, всяко съотношение, в което БВП е в знаменател, е изкуствено занижено:http://***.peakprosperity.com/crashcourse/chapter-16-fuzzy-numbers отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не може една държава, която прибира като данъци повече от половината от доходите на населението си .....ето това е пълна глупост. Просто не е вярно...Ако продължиш да твърдиш това ....давай с числа... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За да постигнем по-висок жизнен стандарт, на базата на трудов доход, в условията на "отворен пазар и икономика", е нужно да предложим конкурентен труд и стоки на този пазар, много сме далеч от удовлетворяването на тези условия: ниска квалификация, деградирали трудови навици, липса на изградена индустриална инфраструктура, липса на законова и административна сред, която да благоприятства развиване на конкурентен бизнес. Това са условия, които изискват, в най-добрия случай средносрочен хоризонт на действие. До тогава какво правим с това малограмотно население? Явно е, че възможностите са малко, налага се с нискоквалифицирания си труд да изработват поне една част от издръжката си (дори и в натура), за да избегнем фалита на държават през раздаването на безвъзмездни помощи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Кое е глупост - че повече данъци значи по-малко свобода ли? Не мисля, че е глупост - колкото повече са данъците толкова по-малка е моята свобода аз да решавам какво да правя с ресурсите, които съм придобил. Същото се отнася и до регулациите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Това което си написал е пълна глупост. Няма да ти отделям време и нерви за да те опровергавам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "свещенната крава на либерализма"-------------------Какво е това "либерализъм"? Такова нещо няма и никога и никъде не е имало. Не може една държава, която прибира като данъци повече от половината от доходите на населението си и регулира всичко що мърда и не мърда, да се кичи с името "либерална". "Свобода е свободата от данъци" е казал един автор още през 11-ти век. Накратко - хайде да НЕ злоупотребяваме с думата "свобода" и производните й! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години То подобна схема е имало още по времето на княз Борис Първи преди 13 века. На всеки беден държавата му дава земя(10-20 дка) за обработване(не като собственост), а не помощи под формата на пари.Впрочем проблема е основно в главите на хората - в БГ хората "мразят да мислят" или просто не могат.Елементарен пример - бабе в центъра на София жиее в 100кв апартамент. Такива колкото искаш. Обаче е с 200лв пенсия и мизерства, вместо да смени с по евтино жилище и с разликата да си живее спокойно оставащите 10-15г живот. Да ама не - акъл не стига, а няма от къде да дойде тъй като тези хора са живели в комунизъм и са свикнали цял живот да чакат на "държавата"А държавата сме ние, а не управляващите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години разсъждавам на ниско ниво за да покажа базовите зависимости, и че дори и да имаме идеални политици и граждани, сметките никак не излизат, за да пазим свещенната крава на либерализма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И аз съм абсолютно съгласен с това. И за да налея масло в огъня, ще спомена нещо за което не се вижда нито на експертно, нито на политическо ниво - БЕЙБИ БУМ. Докато на Запад за това се говори от години, и хората са готови (поне психологически), тука хората отново ще бъдат изненадани от 'неочакваният' ефект на ръст на пенсиониращите се, и 'неочакваното' намаление на свежа работан ръка.... айде, второто вече е малко факт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар