Доказателство за нашата теза е една премълчавана упорито катастрофа, която рано или късно ще разтърси още по-грозно обществото – и това е катастрофата на социалната система.
Нейният дефицит е нарастнал драстично за последните 4 години и е достигнал огромната сума от над 19 млрд. лева, като огромната част от този дефицит се пада именно на безкрайните помощи на вече професионалните безработни.
В същото време огромни площи земеделска земя пустеят поради липса на работна ръка – един абсурд, възможен само в т.нар. „социална държава”, в която огромен брой индивиди в трудоспособна възраст просто отказват да работят, тъй като битуването им в тъмната половина на социално-икономическите отношения напълно ги устройва.
Още по-страшното е, че политическите демагози не се осмеляват да посегнат на техните привилегии в името на собственото си политическо оцеляване.
Страхът от етнически бунтове е другият фактор, държащ упорито цялото общество в мъртвата хватка на този социален популизъм, принуждаващ властимащите все повече и повече да ограбват политически по-апатичните произвеждащи блага граждани, причинявайки и тяхното прогресивно обедняване.
Както вече казахме, единственото лекарство за болната социална система е създаването на реална заетост, при това от икономическите основи. Селското стопанство не само осигурява прехрана в буквален смисъл, и то за нискоквалифицирани лица, то създава надграждащи индустрии и оттам – нови работни места.
В не толкова далечно минало селското население на България е било мнозинство – едно мнозинство, прехранващо се от земята. Тогава, а и по-късно, допреди броени години България бе сериозен износител на селскостопанска продукция, докато сега ни се налага да внасяме отвън дори и зеленчуци, нещо което е истински срам за плодородната ни земя.
Създаването на реална заетост е работа както на бизнеса, така и на държавата – първо, чрез необходимите законови условия, второ – по директен път. Няма нищо еретично в идеята държавата отново да се върне на пазара на труда не само в ролята на законотворец, но и като реален икономически субект.
Поетапното спиране на безкрайните социални помощи за годни за трудова дейност лица в трудоспособна възраст, съчетано със създаване на реални работни места, и съкращаване на непроизводителната държавна администрация, е единственият път за преодоляване на бедността – и този път трябва да бъде извървян, защото другият – този по който вървим, води до тотален и неизбежен крах както на социалната система, така и на държавата като цяло.
Каква е Вашата позиция? Борба с бедността чрез помощи или чрез заетост? Очакваме позициите ви на info@investor.bg!
преди 11 години Императоре, всеки от нас е мотивиран от собствен интерес. Т.е ако човек трябва да произвежда картофи, то той трябва да може да ги продаде на цена покриваща разходите + труда + рента. Това няма как да стане при положение че картофите произвеждани от окрупнени и механизирани стопанства са на пазара. Не може да очакваш да задвижиш малки селки стопанства, ако те са неконкурентноспособни на големите. Въпреки че проповядваш "свободния пазар" желаеш насила(с политики) да заробиш едни хора да произвеждат под себестойност.Задвижване на вътрешно потребление + вътрешна размяна на свободен пазарен принцип в сегашния свят е възможна само чрез локален технически регрес (екстензивно производство). Т.е. затваряме се и задвижваме вътрешно потребление за да запазим капитализма. ВСЕКИ друг вариант изисква някакъв вид "социализъм" за да могат "бедните"(консуматорите) да купуват стоките на "богатите"(производителите). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Кое е сложното ?....Много просто е "браточка"...Живеем в ДЕМОКРАЦИЯ..."браточка"...ей, затова е мноооого сложно ша знаиш!!!!!!Живеем в ДЕМОКРАТСКА РЕУБЛИКА ...както е заръчал Левски....ако не знаеш случайно!!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Сократе, кое не е ясно? Създаване на Държавно Предприятие "Зеленчукопроизводство" (например), описване на наличните държавни годни за обработка земи, купуване на ръчни инструменти (родно производство) и всеки безработен в работоспособна възраст бива превърнат в наемен селскостопански работник. Ако не иска - няма помощ. Кое е сложното ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Известни неща, познати неща...да се напишат не е много трудно. Трудното започва когато посочиш практически стъпки за реализиране на идеите посочени в статията. Автора съзнателно не ги посочва защото знае, че ще нагази в "небрано лозе", така да се каже. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Немоя техническа грешка - стават такива работи. ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Немоя техническа грешка - стават такива работи. ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "профеЦионално"?!? ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Все още такива изявления са глас в пустиня. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ного сте бръзи, бе... извинявам се, че аз се замотах с написването - мързеше ме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар