Да работиш или да не работиш, за да оцеляваш? Това скоро може да не е тема за размисъл, поне в Швейцария.
Сега вече е ясна и датата. На 5 юни швейцарците ще гласуват на референдум предложение, според което всеки швейцарец ще получава 2 500 швейцарски франка (2 450 долара) месечно без значение дали работи, или не, пише в свой обзор Deutsche Welle.
Темата за безусловния базов доход е широко дискутирана от дълго време в Европа, но сега ще бъде подложена на сериозен дебат в Алпийската република.
Принципът на безусловния основен доход e на всеки гражданин, от бедния клошар до милиардера, редовно да се изплаща определена сума без проверка или задължение за връщане, както и без доказване на работно място.
Зад швейцарската инициатива, която инициира референдума, стои колоритен микс от различни групи от Базел, Цюрих, Берн и Западна Швейцария. Нейният най-виден представител е 49-годишният Даниел Хани, съсобственик на къща за културни сбирки и кафе в бивш банков офис в центъра на Базел, където е базирана и най-голямата група от организаторите. Те в голяма степен са действали независимо един от друг, въпреки съвместната инициатива, казва Хани. Дори и по време на горещата фаза на предизборната кампания те ще се консултират само неофициално, пише германското списание Der Spiegel.
Инициативата постоянно привлича общественото внимание. Когато през октомври 2013 г. в народното събрание на страната бяха внесени 126 хил. подписа в подкрепа на идеята за референдума, осем милиона монети от по пет сантима (0,05 франка) бяха изсипани от инициаторите на площада Bundesplatz в Берн.
Снимката от тази акция украсява корицата на книгата „Какво ще липсва, ако всичко е налице“, която се разпространява за референдума и която е написана от Хани заедно с 20 години по-младия германски икономист и философ Филип Ковче. Неофициално двамата са посланици на инициативата.
„Повечето хора всъщност искат да водят смислен живот. Може би ще решат да починат месец или три месеца след въвеждането на безусловния базов доход. След това обаче ще им омръзне и те ще се върнат на работа“, отбелязва в интервю за ТАСС Даниел Щроб, координатор на комитета по организиране на референдума. Той допълва, че всъщност 2 500 франка на месец е скромна сума за швейцарските стандарти и ще е трудно да се живее само с нея, ако не се работи.
Според резултатите от проведено по-рано допитване само 2 процента от хората възнамеряват да напуснат работа след въвеждането на безусловния базов доход, а 8 на сто не изключват такава възможност.
Щроб посочва, че точната сума на безусловния базов месечен доход, който ще могат да получават гражданите на страната, ако кажат „да“ на референдума, все още не е решена. Сумата ще бъде определена от закона и ще представлява „жизнено необходимото равнище" на средствата. Ако размерът на сумата бъде 2 500 франка за възрастни и 625 за деца, то за изплащането на безусловния базов месечен доход ще бъдат необходими около 200 млрд. франка годишно.
Според авторите на инициативата 70 млрд. франка могат да се вземат от сегашните социални и пенсионни държавни фондове, а останалите средства могат да дойдат от приходи от икономическа дейност.
Икономиката няма да претърпи катастрофа от такава реформа, посочва Щроб. Ако сега средната заплата в Швейцария е около 6 хил. франка, в бъдеще, като се вземе предвид безусловния базов месечен доход, тя може да възлиза на 3 500 франка. Сега брутният вътрешен продукт на Швейцария е 600 млрд. франка, а една трета от сумата може да бъде разпределяна между всички граждани, посочват инициаторите на референдума.
Одобрявате ли въвеждането на безусловен базов доход?
Против въвеждането на безусловния базов доход е правителството. През декември той не бе подкрепен и от парламента. Според тях под заплаха може да бъде поставена сегашната система на социално осигуряване, а последствията трудно могат да се прогнозират.
Безусловният базов доход е критикуван често и от бизнеса, който не се радва на перспективата за увеличаване на данъците и намаляването на конкурентоспособността на швейцарската икономика. Профсъюзите пък са на мнение, че с бедността трябва да се води борба като се създават работни места и като се плаща достойна заплата, а не да се изплаща еднакъв за всички безусловен базов доход.
За последно идеята възбуди обществени дискусии през декември, когато се появи информация, че властите във Финландия обмислят въвеждане на т.нар. Основен национален доход (безусловен базов доход) в размер на 800 евро, който да се изплаща месечно на всеки гражданин и да е освободен от данъци. Предложението е на държавната агенция за социално осигуряване (Kela) и то предполага този основен доход да замени всякакви други помощи. Тези 800 евро ще бъдат изплащани на всеки пълнолетен гражданин, независимо дали има други доходи, или не.
Темата за въвеждането на безусловен базов доход е широко дискутирана и в България. Според повечето критици, сред които и икономистът Стоян Панчев, подобен вид подпомагане изкривява стимулите за работа – големи групи от населението ще бъдат насърчавани да не работят, а да чакат управляващите да се грижат за тях. Трябва да се отчете и цената на това преразпределние. Въвеждането на ББД, или на минимална работна заплата от например 800 лв., ще доведе до затварянето на всички малки хотели и магазини, което означава огромна безработица. Бизнесът освен това ще си изнесе производството – в ЕС или извън него, смята Божидар Данев от БСК.
Какво е Вашето мнение за въвеждането на ББД? Пращайте мненията си на info@investor.bg! Авторите на по-интересните материали, които публикуваме, ще получат книга на икономическа тематика!
преди 8 години Защо мислиш че е необходимо да се подобрява съвкупното производство ( каквото и да влагаш в "подобряване на съвкупното производство")?Освен това, ББД би могъл да повиши цената на труда минимално, тъй като ББД би бил минимален, позволяващ физическо оцеляване и толкова. Хората, които искат повече от физическо оцеляване, ще трябва да предлагат труда си на пазара и пазара да определя неговата цена. Като цяло, не може да се твърди какво точно би станало, това което казвам е, че идеята не е толкова абсурдна колкото му изглежда на Флорида отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Адам Смит е смятал, че дефлацията не пречи на пазарите. Но дефлацията оскъпява заемите в пари, защото номиналните печалби намалят, също и недвижимите имоти, освен стоките и услугите. И Голямата депресия го доказва. Само паричният растеж спира дефлацията, и укрепва растежът. Но с растежът на паричната маса, расте капитализмът, тоест и световният дълг. Защото без дълг, няма капитализъм. Едно предприятие има добавена стойност, и ако си бизнесмен, плащаш от 20 до 80% за работни заплати, останалото е печалбата ти. Тоест работниците могат да купят от 20 до 80% от продукцията си, а бизнесменът - инвеститорът, колкото е по едър - толкова по-малко ще плаща на работниците си - като процент от добавената стойност - повече машини ще има и ефективност, но и по-малко ще харчи за потребление, другото ще го дава на банките - а те за потребление на неговата стока - като заем взет от работници. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години ЕТО ТАКА, ПЕЧАЛБАТА - НЕНУЖНАТА НА КАПИТАЛИСТЪТ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ, Е РАВНА НА СВЕТОВНИЯТ ДЪЛГ. И това Джон Кейнс, го е разбрал, и е призовал за повече добавена стойност за работниците, и по-малко спестовност чрез големи данъци, и много държавна икономика. Всички тези мерки на кейнсиянството, намалят капитализмът - кърлежът върху пазарът и икономиката. Продължителното кейнсиянство и демокрация, водят до собствеността да е 100% в ръцете на трудещите се, и до 100% средна класа - социализъм, и комунизъм - тоест. Тоест край на благородната класа, и класите. Капитализмът е последното убежище на аристокрацията и мафията. Мафията се развива до аристокрация, както гъсеницата до пеперуда, но това само показва, че аристокрацията снася яйцата от които се люпи мафията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Вече 150 години всички социалисти я разправят тая мантра как машините щели да изядат работните места, но и досега това не се е случило. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Не е за нас тази работа с ББД. В смисъл, може и да стане масова практика по света след 10-20г., обаче при нас не следва да се допъска защото ако имаме някакъв ББД няма да може да се впрегне народа да работи за тукашните заплати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Не знам за вас, ама аз искам да съм швейцарец!Иначе идеята за базов доход е интересна. В днешно време машините поеха много човешка работа и продължават да отнемат работни места. Какво да правят тези хора, на които машините им взимат поминъка? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Както по долу доказвам, доходите от труд трябва да скочат два пъти, тоест колкото дават работодателите - толкова и задържат, според това което дават работодателите в Германия като процент от БВП на зает. И и сега си представете, че не се увеличат заплатите - тоест разходът за труд, а тези пари ги дадат на работещите като ББД. А за неработещите си представете, че те са взели кредит от банка, както масово се взимаха кредити преди 7 години и това увеличаваше потреблението - съответно и нуждата от работна ръка. Но ако банката е фалирала, тоест никой не търси заемите, тоест са опростени, тогава няма да спадне потреблението - както става когато се връщат в банките взетите заеми - а за нови заеми не напират. Тоест при кредитен бум, се повишава наличието на пари, от банките, но идва денят на плащане на сметките, и става рецесия, ами ако това не са банки а ББД. При 30% БВП на зает, когато се увеличат двойно доходите, в България, ХОРАТА И ФИРМИТЕ ЩЕ НАПРАВЯТ И КРЕДИТЕН БУМ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Ето тук в детайлите е скрита цялата идиотия.Аз съм ОК с ББД, АКО сумата е не по-голяма (и даже по-малка) от сега раздаваните кинти за всякакви "помощи" и държавни пенсии.Даже ще има ефект от по-лесното администриране и по-малко бюрокрация.Ноооо политиците съм сигурен ще приемат само една част от иначе добрата идея! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Ако в Швейцария работодателите беха мамути като тебе и останалите кляфкачи тука, Швейцария щеше да е с икономика като нашата. Сигурно умират некой от експертите на тукашната говорилня да ги светне на хитри балкански трикове и пиници в дтил "прееви държавата, защото като се гледам какъв съм не^рез, тя може да е само ко^чина!" хихихи... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Специално при Швейцария се говори за нарастване на сумата от 70 млрд. до 200 млрд. Та за ето тези допълнителни 130 млрд. става въпрос. От къде ги взимаме? От капитала или от работниците? отговор Сигнализирай за неуместен коментар