IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Иван Станков: Раздробяването на земеделието е най-голямата грешка на прехода

Възстановяването в земята в реални граници и ликвидирането на окрупнените фирми са с основна заслуга за проблемите в сектора, смятат министърът

10:41 | 05.04.13 г. 79
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Проф. Иван Станков. Снимка: БТА</em></p>

Проф. Иван Станков. Снимка: БТА

- Вие обявихте тези свои приоритети още в първия си работен ден като служебен министър. Какво е реалното състояние на изброените сектори и какви конкретни мерки за стабилизирането им ще предприемете предвид краткия мандат?

Първата конкретна мярка е осигуряване на субсидии - за животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарството - и то точно чрез обвързаното плащане. Втората мярка е - отношението на държавата.Не само финансова, но и морална. Защото няма да се уморя да повтарям - пренебрежително е отношението към аграрното
производство.Това е водещ отрасъл, за него има дадености, естествен природен ресурс - съчетание на равнини, полупланински терени, планини, които не се използват ефективно.

При животновъдството има да се свърши много конкретна работа в селекцията, а при растениевъдството – в семепроизводството. Процентът на селекционираните животни в момента не е висок - само 10 на сто при кравите, при необходимост от контролиране на 30 на сто. Още по-нисък е той при овцете. Трябва да подкрепим тези стимули.

Друга конкретна мярка е изграждането на напоителните системи - ограничаване, отводняване и други много конкретни неща.

- Една от постигнатите договорености за България в преговорите по ОСП е за т. нар. опростено прилагане на директните плащания. Бихте ли обяснили какво точно означава това?

Опростеното плащане означава Схемата за единно плащане на площ, която ние успяхме да защитим в Брюксел. Това е най-простата схема, т.нар СЕПП или плащане за единица площ - имащ определен размер земя и съответстваща на нея субсидия.

- А какво ще спечели страната ни от другия постигнат приоритет - за обвързана подкрепа в размер над 10 процента, която да е насочена към важните и чувствителни сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство? С колко според Вас трябва да бъде вдигнат бюджетът на обвързаната подкрепа?

Тук вече става дума за отделяне на средства от всички тези суми, които са за директни плащания. Предложихме 15 процента, Съветът на министрите прие - 12 плюс още 3 процента за протеинови култури, което да се реши на ниво Европарламент. Така процентите стават общо 15 от всички тези суми на директните плащания, които да бъдат обвързани с отделните производства, за които питате.

Отделно има друго защитено от нас облекчение в ЕС - прехвърлянето на средства от Втори в Първи стълб в размер на 25 на сто от Програмата за развитие на селските райони за земеделие и с всички тези суми ще подкрепим слабите си производства.

- Ще продължите ли наистина битката - розите и лавандулата да бъдат включени в списъка за подпомагане, обвързано с производството през следващата ОСП?

Ще настояваме това да бъде приоритет за България, защото знаете, че имаше настроения и съпротива по този въпрос. Още повече, че към от този край, в който се отглеждат розите. В много тясна връзка съм с производителите и настоявам, в университета, в който съм ректор да има подготовка по тези въпроси.

Подготвяме дори магистърска степен по розопроизводство и етеричномаслени култури.

- Министър Найденов дойде като министър със своя лична кауза и бе последователен в изпълнението й. Става въпрос за стандартите при основните хранителни продукти. Ще подкрепите ли и ще развиете ли тази лична негова амбиция, чието послание е да се подобри качеството на храната, която българинът слага на трапезата си?

Това определено е успех на д-р Найденов. Не мога нищо друго да кажа, за това постижение, освен, че ще го отстоявам. Ако браншът има някакви конкретни инициативи в тази посока, ще ги подкрепя.

- Защо решихте да създадете бизнес-научен съвет към министерството, какви ще са неговите формат и цели?

В този Съвет влизат най-изтъкнатите специалисти в областта на земеделието - растениевъдно и животновъдно производство, учени - по един представител от всеки сектор, както и по един представител на бизнеса.

В този бизнес-научен съвет на първо място ще обсъдим аграрната политика у нас на базата на ОСП. С този екип ще определим и внесем за одобрение в Министерския съвет приоритетите в аграрното производство на държавата ни. Правим го защото на практика нямаме защитени приоритети на национално ниво. От там нататък за всеки приоритет по отделно ще разработим стратегии - но не както се правеха досега, а кратки и ясни с икономически обосновки.

Всички плащания са за конкретни мерки и за това трябва да имаме одобрени и защитени такива. Ще ви дам конкретен пример с напояването - там няма мярка и затова сега няма и пари за заплати. Няма мерки за планинското земеделие и животновъдство и някои други от по-слабите производства, които сега ще създадем.

Знаете ли, че от животновъдния бранш, към който и Вие принадлежите, сочат като един от най-големите проблеми за лошото състояние на сектора – спекулата с цените на фуражите. Те твърдят, че това се отразява много зле на бранша. Има ли механизъм, с който да се намесите в този проблем, ако сте съгласен с него?

В мандата на нашето правителство няма да успеем да се справим с това. Следващото правителство обаче трябва да мисли много сериозно за оземляването на фермерите. Имам много добри контакти с най-добрите фермери в България и при тези, които имат земя и си осигуряват производството, нещата не стоят така.

Там има обвързаност и добавена стойност, която липсва при чистите производства. Накратко казано освен оземляването, нямаме друг механизъм, с който да се намесим.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:59 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

13
rate up comment 14 rate down comment 0
data
преди 11 години
Абе да стане икономически изгодно гледането на овце и *** - за 3 години сме износител номер едно . Мани ти тая работа че някой ще гледа овце при положение че агнешкото е 5 лв./ кг живо тегло - останаха само ентусиасти . Я да почнат да дават върху тия 5 лв. още 2 лв. отгоре пък после ще си говорим няма ли кой да копае с мотиката
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 3 rate down comment 5
deBill
преди 11 години
Тоз има ли връзка с главния мозък или живее в друга виртуална реалност.Къде ще намери някой луд да хване мотиката.Те баламите отдавна свършиха.А и преди беше лесно да се гледат животни едно ремърке в текезето едно в къщи една мука в свинекомплекса една у дома,каручките цяла нощ лангъркат до силажната яма всичко ти излиза чиста печалба..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 12 rate down comment 2
Biso
преди 11 години
Изводът, който специалистите правят, е, че през последните 25 години, и особено след 1970, темповете, с които се развива материално-техническата база и по-конкретно нейната основна част средствата на труд, не съответстват на потребностите на страната от селскостопански продукти и суровини. Когато настъпват промените и държавното дотиране пресъхва, ударът от кризата не отминава и селското стопанство, което вече е поставено на колене от комунистическото управление много преди 10 ноември 1989 г.Из Тайните фалити на комунизма, глава 7. Митът за модерно развитото селско стопанство
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 4 rate down comment 3
data
преди 11 години
Еваларката . Да се разсеят малко червените мушици :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 15 rate down comment 5
bgMan
преди 11 години
Не е най-голямата грешка.Най-голямата грешка беше управлението на БСП и ДПС. Специално за краденето на парите за земеделието ДПС нямат равни. Бяха се превърнали в брокерска къща за източване на евросубсидиите. Не случайно тогава имаше едни големи протести с лозунги: "Спасете българското животновъдство, защото министър Дикме свинско не яде."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 10 rate down comment 1
Biso
преди 11 години
Положението в селското стопанство става особено тежко през следващите години. През 1987 г. Държавната балансова комисия утвърждава окончателен недостиг на средства за разплащане до 90% от начисленото основно трудово възнаграждение на колективите в АПК в размер на 599 млн. лева. - се посочва в писмо на БНБ до министерство на икономиката и планирането от 5.5.1987 г. В резултат на това започнаха да излизат решения на правителството, с които се задължаваше банката ( БНБ ) да кредитира селскостопанските организации. Стигна се до там, че те не можеха да покриват даже годишните си погашения, което означава, че селскостопанските организации са в истински фалит. . В крайна сметка се стигна до опрощаване на много милиарди на селскостопанските организации. Веселин Никифоров, бивш председател на БНБ, 1991 г.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 16 rate down comment 1
Biso
преди 11 години
Грешките, свързани с обезлюдяване на селата, големите миграционни процеси от селото към града са свързани с недостатъчните грижи за развитието преди всичко на условията на труд и лошите битови условия. .. Причините за отчуждаването на производителите от собствеността в ТКЗС, АПК и НАПС е тяхното постепенно одържавяване, постепенно ликвидиране на кооперативната им същност. Емил Христов, протокол 33 от заседание на МС от 12.12.1080 г. за увеличаване на селскостопанското производство и повишаване на неговата ефективностОт 80-те години производителността в отрасъла започва да спада, като от 1985 г. в страната започва да се внасят традиционно произвеждани продукти фасул, лук, картофи, които в предишни периоди България е изнасяла. След 1985 вносът на селскостопанска продукция възлиза на 400 500 млн. долара годишно. . Това доведе до намаляване на селскостопанските ресурси, а в последните години до внос на зърно за фураж, на плодове и зеленчуци и други стоки, на които България е била традиционен производител. Станиш Бонев
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 10 rate down comment 1
Biso
преди 11 години
Идеите за преминаване към АПК и НАПС ( национален аграрно промишлен комплекс )се наложиха по обичайния път. Авторите на тези идеи са запознавали Тодор Живков с тях, без да са го поставяли предварително за обсъждане със заинтересованите органи и организации. Тъкмо защото тези идеи се наложиха по този начин, започна упадъка в селското стопанство, до затруднения в снабдяването на населението и до загуби, които в края на краищата плати обществото. Веселин Никифоров, бивш председател на БНБ, 1991 г.Не оцених голямата опасност и не се противопоставих на преобразуването на кооперативните стопанства в АПК, тъй като практиката доказа, че при нашите условия най-добри резултати и най-добра форма на организация са кооперативните земеделски стопанства. че с АПК сме създали най-крупните земеделски стопанства, а практиката показа, че те се оказаха най- неефективни. Станко Тодоров, 1991 г.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 10 rate down comment 3
edimi
преди 11 години
Аре стига с тия политики, че омръзна. Политическата "класа" в БГ, а и не само, НЯМА цвят!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 20 rate down comment 1
edimi
преди 11 години
За ефективността на "онези" ТКЗС-та има какво да се каже. НО подема къде по-точно го видя? В поголовния внос и нулев износ на селскостопанска продукция ли?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още