- Вие обявихте тези свои приоритети още в първия си работен ден като служебен министър. Какво е реалното състояние на изброените сектори и какви конкретни мерки за стабилизирането им ще предприемете предвид краткия мандат?
Първата конкретна мярка е осигуряване на субсидии - за животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарството - и то точно чрез обвързаното плащане. Втората мярка е - отношението на държавата.Не само финансова, но и морална. Защото няма да се уморя да повтарям - пренебрежително е отношението към аграрното
производство.Това е водещ отрасъл, за него има дадености, естествен природен ресурс - съчетание на равнини, полупланински терени, планини, които не се използват ефективно.
При животновъдството има да се свърши много конкретна работа в селекцията, а при растениевъдството – в семепроизводството. Процентът на селекционираните животни в момента не е висок - само 10 на сто при кравите, при необходимост от контролиране на 30 на сто. Още по-нисък е той при овцете. Трябва да подкрепим тези стимули.
Друга конкретна мярка е изграждането на напоителните системи - ограничаване, отводняване и други много конкретни неща.
- Една от постигнатите договорености за България в преговорите по ОСП е за т. нар. опростено прилагане на директните плащания. Бихте ли обяснили какво точно означава това?
Опростеното плащане означава Схемата за единно плащане на площ, която ние успяхме да защитим в Брюксел. Това е най-простата схема, т.нар СЕПП или плащане за единица площ - имащ определен размер земя и съответстваща на нея субсидия.
- А какво ще спечели страната ни от другия постигнат приоритет - за обвързана подкрепа в размер над 10 процента, която да е насочена към важните и чувствителни сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство? С колко според Вас трябва да бъде вдигнат бюджетът на обвързаната подкрепа?
Тук вече става дума за отделяне на средства от всички тези суми, които са за директни плащания. Предложихме 15 процента, Съветът на министрите прие - 12 плюс още 3 процента за протеинови култури, което да се реши на ниво Европарламент. Така процентите стават общо 15 от всички тези суми на директните плащания, които да бъдат обвързани с отделните производства, за които питате.
Отделно има друго защитено от нас облекчение в ЕС - прехвърлянето на средства от Втори в Първи стълб в размер на 25 на сто от Програмата за развитие на селските райони за земеделие и с всички тези суми ще подкрепим слабите си производства.
- Ще продължите ли наистина битката - розите и лавандулата да бъдат включени в списъка за подпомагане, обвързано с производството през следващата ОСП?
Ще настояваме това да бъде приоритет за България, защото знаете, че имаше настроения и съпротива по този въпрос. Още повече, че към от този край, в който се отглеждат розите. В много тясна връзка съм с производителите и настоявам, в университета, в който съм ректор да има подготовка по тези въпроси.
Подготвяме дори магистърска степен по розопроизводство и етеричномаслени култури.
- Министър Найденов дойде като министър със своя лична кауза и бе последователен в изпълнението й. Става въпрос за стандартите при основните хранителни продукти. Ще подкрепите ли и ще развиете ли тази лична негова амбиция, чието послание е да се подобри качеството на храната, която българинът слага на трапезата си?
Това определено е успех на д-р Найденов. Не мога нищо друго да кажа, за това постижение, освен, че ще го отстоявам. Ако браншът има някакви конкретни инициативи в тази посока, ще ги подкрепя.
- Защо решихте да създадете бизнес-научен съвет към министерството, какви ще са неговите формат и цели?
В този Съвет влизат най-изтъкнатите специалисти в областта на земеделието - растениевъдно и животновъдно производство, учени - по един представител от всеки сектор, както и по един представител на бизнеса.
В този бизнес-научен съвет на първо място ще обсъдим аграрната политика у нас на базата на ОСП. С този екип ще определим и внесем за одобрение в Министерския съвет приоритетите в аграрното производство на държавата ни. Правим го защото на практика нямаме защитени приоритети на национално ниво. От там нататък за всеки приоритет по отделно ще разработим стратегии - но не както се правеха досега, а кратки и ясни с икономически обосновки.
Всички плащания са за конкретни мерки и за това трябва да имаме одобрени и защитени такива. Ще ви дам конкретен пример с напояването - там няма мярка и затова сега няма и пари за заплати. Няма мерки за планинското земеделие и животновъдство и някои други от по-слабите производства, които сега ще създадем.
Знаете ли, че от животновъдния бранш, към който и Вие принадлежите, сочат като един от най-големите проблеми за лошото състояние на сектора – спекулата с цените на фуражите. Те твърдят, че това се отразява много зле на бранша. Има ли механизъм, с който да се намесите в този проблем, ако сте съгласен с него?
В мандата на нашето правителство няма да успеем да се справим с това. Следващото правителство обаче трябва да мисли много сериозно за оземляването на фермерите. Имам много добри контакти с най-добрите фермери в България и при тези, които имат земя и си осигуряват производството, нещата не стоят така.
Там има обвързаност и добавена стойност, която липсва при чистите производства. Накратко казано освен оземляването, нямаме друг механизъм, с който да се намесим.
преди 11 години Най-после след 23 години се намери един управляващ да признае добре известната на всички истина. Вместо да се преобразуват ТКЗС в акционерни дружество (акции според внесената земя, инвентар, животни едно време), се раздроби земята, изкла се добитъка и сега нито зеленчуци, плодове, нито мляко, нито месо - само калпав внос. И сега обратни напъни за комасация (окрупняване?!). Инвеститори (вкл.подставени) изкупиха земята от дребните собственици, но не я обработват, а я арендоват. Кой ще произвежда евтино. Няма интерес. Трябва да се обесят някои хора. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Понеже не пазарувах аз, не обръщах внимание какво има в магазините. По едно време влизам в един гастроном. Вътре по рафтовете - осем неща. Компот ( загубил цвят), ориз, кибрит, сол, оцет и още какво беше, не помня. Всичко покрито с прах. И това - две години преди разтурване на ТКЗС. Никакъв разгром не е имало след 1989. Той се състоя много преди това. Ама на празни кратуни как да им го обясниш? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години То ако всичко ни беше наред преди години, нямаше да свалят бай Тошо. И ако си спомняте, магазините се опразниха много преди ликвидацията на ТКЗС и АПК. Той Biso много точно обясни кое как беше. Да не говорим, че работна ръка нямаше 20 години преди 1989. Как си представяте на днешно време, насилственото задържане на хората по селищни системи? Или някои си мислят, че те ще живеят в градовете, а по-простите - в Странджа-Сакар? Или че студенти, ученици и войници ще събират реколтата до ноември, а доктори и зъболекари ще берат домати и ябълки? Този професор говори като някой чичо от село. Никой не е разорил ТКЗС и АПК, както и никой не им е забранявал и пречил да продължат съществуването си след разтурването им. Да не говорим за невъзможността на изпадналия тогава СССР да купува и плаща продукцията на ТКЗС. Относно реформирането на селското стопанство - то не бяха реформи, то не бяха конгреси, пленуми и какво ли не... И не само за селското стопанство, а за цялата икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Разгромът и на селското стопанство, и на промишленото производство, и на образованието, и на здравеопазването, цялото изтърбушване на държавата беше съпроводено, подкрепяно и подтиквано от много интензивна пропаганда в медиите, писане на книги, водене на разни капиталистически гуру-та тук да ни коват канчетата, от много самообвинения, самонаказания, подлагане, предаване и откровено продаване, най-често на чужди интереси.Можеш да ровиш из тематичните си литературни източници до безкрай - това няма да промени факта, че държавата ни от прилично за 100 годишното си съществуване ниво, в сравнение със съседните ни държаваи, сега е една агонизираща клоака от латиноамерикански тип.Иначе си поствай, не ми пречиш... хаха! Равносметката от 23 години либерален капитализъм, демокрация и пазарно стопанство говорят повече от всичките ти копи/пейст упражнения...! Вече даже няма кой да харчи ток, а ти си пействай анализите за онова време, когато 6 атомни блока не смогваха на икономиката България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Като един от най-опитните в комунистическата пропаганда Александър Лилов не посочва каква е отговорността на БКП за селското стопанство. В своята книга Диалогът на цивилизациите той дори посвещава специална глава за разгрома на селското стопанство под помпозното заглавие Ликвидирането на българското едро и модерно селско стопанство едно от най-големите безумия на прехода. Партията, както се разбира не е виновна за нищо, виновна е демокрацията: Проблемът беше да се реформира селското стопанство, да се тласне още по-напред неговата производителност. Но колкото и да звучи парадоксално днес, вместо реформи и модернизиране се извърши ликвидиране на модерното българско селско стопанство. Александър ЛиловВ своята книга А. Лилов твърди, че българското земеделие е хранело две българии. .Те може статистически да отчитат, но важното е, че когато влезеш в магазина, няма нищо.Петър Младенов, Председател на Държавния съвет 1986 1990.Из Тайните фалити на комунизма, глава 7. Митът за модерно развитото селско стопанство отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А как само громеше Желю Желев комунизма на село с разоряване на кооперациите и как е изпаднало сега родното му село по тази точно причина. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За съжаление няма връщане назад в земеделието. Проблемът е подмяната на цялото селското стопанство със свръхедро зърнопроизводство. Високи технологии - малко заети и смешен БВП от дейността на фона на огромните евродоплащания. Отчаяна неадекватност - 800 милиона помощи за 6-7 милиона тона зърно. смятайте - на мен не ми излиза. Трябва и животновъдство, градинарство, овощарство, техн. култури и т.н. От там ЗАЕТОСТ и БВП ОТ ИЗГОДЕН БИЗНЕС С ДОБРА ЗА ТОЗИ БРАНШ ПЕЧАЛБА. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години проблема не е в земята - тя си е доста окрупнена . проблема е че се субсидира зърно производството което и така си е рентабилно при тези ценни . Ако се насочат субсидии към другите сектори нещата ще са коренно различни отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Проблемът е , че ние като общество все още не сме потърсили сметка на главните виновници за това състояние на аграрния сектор в страната. Тези хора са не само все още живи и здрави, но и по най-наглия възможен начин се проявяват едва ли не като ментори на демокрацията у нас.Ж.Желев , Ф.Димитров , И.Костов и техните преки помагачи разбиха българското селско стопанство не от незнание/Ж.Желев половината си съзнателен живот прекара на село/, а съвсем целенасочено в интерес на чуждите си спонсори и кукловоди!Едва като бъдат поне морално дискредитирани , това ще бъде обица за съвремените национално предатели и отцеубиици! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Решението и в момента е просто - данък върху земята и насилствено окрупняване. Така, който иска да си бачка земята - нека да я работи и да изкарва продукция на пазара (земята ни е златна), който обаче си държи земята, само защото "ни вода ти иска, ни хляб" - ами да го духа и да си плаща като поп. Знам, че е утопия, но това е пътя, единственият възможен, останалото е ала-бала залъгалки, до момента, в който *** съвсем превземат селата и тогава и бурени няма да "произвеждаме: :( По-добро не може да се предложи+++++ отговор Сигнализирай за неуместен коментар