- Вие обявихте тези свои приоритети още в първия си работен ден като служебен министър. Какво е реалното състояние на изброените сектори и какви конкретни мерки за стабилизирането им ще предприемете предвид краткия мандат?
Първата конкретна мярка е осигуряване на субсидии - за животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарството - и то точно чрез обвързаното плащане. Втората мярка е - отношението на държавата.Не само финансова, но и морална. Защото няма да се уморя да повтарям - пренебрежително е отношението към аграрното
производство.Това е водещ отрасъл, за него има дадености, естествен природен ресурс - съчетание на равнини, полупланински терени, планини, които не се използват ефективно.
При животновъдството има да се свърши много конкретна работа в селекцията, а при растениевъдството – в семепроизводството. Процентът на селекционираните животни в момента не е висок - само 10 на сто при кравите, при необходимост от контролиране на 30 на сто. Още по-нисък е той при овцете. Трябва да подкрепим тези стимули.
Друга конкретна мярка е изграждането на напоителните системи - ограничаване, отводняване и други много конкретни неща.
- Една от постигнатите договорености за България в преговорите по ОСП е за т. нар. опростено прилагане на директните плащания. Бихте ли обяснили какво точно означава това?
Опростеното плащане означава Схемата за единно плащане на площ, която ние успяхме да защитим в Брюксел. Това е най-простата схема, т.нар СЕПП или плащане за единица площ - имащ определен размер земя и съответстваща на нея субсидия.
- А какво ще спечели страната ни от другия постигнат приоритет - за обвързана подкрепа в размер над 10 процента, която да е насочена към важните и чувствителни сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство? С колко според Вас трябва да бъде вдигнат бюджетът на обвързаната подкрепа?
Тук вече става дума за отделяне на средства от всички тези суми, които са за директни плащания. Предложихме 15 процента, Съветът на министрите прие - 12 плюс още 3 процента за протеинови култури, което да се реши на ниво Европарламент. Така процентите стават общо 15 от всички тези суми на директните плащания, които да бъдат обвързани с отделните производства, за които питате.
Отделно има друго защитено от нас облекчение в ЕС - прехвърлянето на средства от Втори в Първи стълб в размер на 25 на сто от Програмата за развитие на селските райони за земеделие и с всички тези суми ще подкрепим слабите си производства.
- Ще продължите ли наистина битката - розите и лавандулата да бъдат включени в списъка за подпомагане, обвързано с производството през следващата ОСП?
Ще настояваме това да бъде приоритет за България, защото знаете, че имаше настроения и съпротива по този въпрос. Още повече, че към от този край, в който се отглеждат розите. В много тясна връзка съм с производителите и настоявам, в университета, в който съм ректор да има подготовка по тези въпроси.
Подготвяме дори магистърска степен по розопроизводство и етеричномаслени култури.
- Министър Найденов дойде като министър със своя лична кауза и бе последователен в изпълнението й. Става въпрос за стандартите при основните хранителни продукти. Ще подкрепите ли и ще развиете ли тази лична негова амбиция, чието послание е да се подобри качеството на храната, която българинът слага на трапезата си?
Това определено е успех на д-р Найденов. Не мога нищо друго да кажа, за това постижение, освен, че ще го отстоявам. Ако браншът има някакви конкретни инициативи в тази посока, ще ги подкрепя.
- Защо решихте да създадете бизнес-научен съвет към министерството, какви ще са неговите формат и цели?
В този Съвет влизат най-изтъкнатите специалисти в областта на земеделието - растениевъдно и животновъдно производство, учени - по един представител от всеки сектор, както и по един представител на бизнеса.
В този бизнес-научен съвет на първо място ще обсъдим аграрната политика у нас на базата на ОСП. С този екип ще определим и внесем за одобрение в Министерския съвет приоритетите в аграрното производство на държавата ни. Правим го защото на практика нямаме защитени приоритети на национално ниво. От там нататък за всеки приоритет по отделно ще разработим стратегии - но не както се правеха досега, а кратки и ясни с икономически обосновки.
Всички плащания са за конкретни мерки и за това трябва да имаме одобрени и защитени такива. Ще ви дам конкретен пример с напояването - там няма мярка и затова сега няма и пари за заплати. Няма мерки за планинското земеделие и животновъдство и някои други от по-слабите производства, които сега ще създадем.
Знаете ли, че от животновъдния бранш, към който и Вие принадлежите, сочат като един от най-големите проблеми за лошото състояние на сектора – спекулата с цените на фуражите. Те твърдят, че това се отразява много зле на бранша. Има ли механизъм, с който да се намесите в този проблем, ако сте съгласен с него?
В мандата на нашето правителство няма да успеем да се справим с това. Следващото правителство обаче трябва да мисли много сериозно за оземляването на фермерите. Имам много добри контакти с най-добрите фермери в България и при тези, които имат земя и си осигуряват производството, нещата не стоят така.
Там има обвързаност и добавена стойност, която липсва при чистите производства. Накратко казано освен оземляването, нямаме друг механизъм, с който да се намесим.
преди 11 години .... ***...! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Омръзнало ми е разни гайди да гледат в двора на Германия, Англия, Франция, че даже на Чрхия и Унгария и да ми сравняват с нас! Имате ли идея къде е била Прага, Лондон, Париж през 1887 г. и къде София? Имате ли идея къде е било българското село през 1935 г. и къде през 1965? И каква е напр. разликата за гръцкия селянин за този период? Имате ли идея какво се е случило изобщо в България за тези 45 г.? Ще ви кажа аз какво виждам - от Белчо и Сивушка ние полетяхме в космоса, а Балкнският полуостров до преди няколко години светеше с наш ток!Изнасяхме и селскостопанска, и промишлена, и интелектуална стока за няколко континента и никой не си позволяваше да ни върти пръст, или поне не на наша територия, освен Големия брат. Бяхме държава - кофти, но силна държава. Сега сме го^вно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И кво се опитваш да ми (ни) кажеш с това? Че една супербедна преди войната държава, излязла от войната още по-победена, напълно разорена и съсипана, плащаща жестоки репарации на съседи и победители, е имала финансови проблеми? Че това е държава, която има към онова време герб и знаме едва от 70-тина години? Чр Т. Живков е плащал със златото на българия задълженията, голяма част от тях са последица от безумната политика на предишния *** режим? Че в години на такива изпитания са построени хиляди километри пътища, нови болници, училища, заводи, купувана е селскостопанска и индустриална техника...? Какъв е проблемът - че Т. Ж. е разменил 30 тона злато за да няма гладни, безработни и неграмотни българи? какво се опитваш да ми кажеш?Имаш ли идея как са живеели в гръцките, турските или румънските села по това време, когато в България вече е приключила електрификацията на 100%?Имаш ли идея колко беше дългът на България - вътр. и външен към 1980 г? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Банкерът проф. Царевски обобщава:Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато.Съветският съюз тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше една неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години международните цени на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на Министерския съвет в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов разрешава на БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити.Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и Българска външнотърговска банка през 1964 г. още българско злато е депозирано в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков.Така между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е използвана единствено и само за погасяване на задължения предимно към съветските банки Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Зам.-председателят на БНБ през 60-те години проф. Нешо Царевски прави следния анализ:Продажбата на злато стана неизбежна при допуснатия голям пасив на платежния баланс в конвертируема валута. Не биваше да се допуска натрупването на дълг в чужбина, който не сме в състояние да погасяваме. Банката е правила не един доклад по това време с предложение да се ограничи ползването на външни кредити до рамките на възможностите за погасяване.Но въпреки всичко, робувайки на високи темпове на всяка цена, в страната се извършваше внос повече, отколкото са ни платежните способности, което ни доведе още в началото на 60-те години до кризисно положение във валутната област, или неплатежоспособност. Бедата е в това, че необмислената валутна политика ни доведе до невъзможност да плащаме в чужбина и трябваше да се посегне на това малко национално богатство, натрупано в миналото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години само има една подробност: е такива амсалаци като тебе и мене докато строяха социализма и аха да построим и комунизма другарите в АОНСО още в началото на 80те години много преди перестройката им преподаваха професори по икономика с факти и диаграми че соца повече от 10 години не може да просъществува,както и стана отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Свободен пазар не се ПРАВИ! Свободният пазар се случва сам! Къде има такъв? Къде е този "свободен пазар"? Аааа, да - в Америка! Ама не в САЩ, а в Лат. Америка - Ондурас, Гуатемала, Колумбия... Има и в Азоия - Малайзия, Сингапур... Има и в Африка тук - там: Нигерия, Либерия... Ние вече натам сме се устремили... хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ето, разрушихме всичко - и комунистическото селско стопанство, и комунистическата индустрия, и комунистическото образование, и комунистическото здравеопазване, и пенсионната система, и инфраструктура, транспорт, флот, външна търговия, връзки с цели региони... Каквото ни казаха - направихме!И сега къде сме? Какво построихме?Вчера го гледам К. Тренчев - и той вика, че не било станало хубаво! И има наглостта да се показва още пред хората! Той викаше най-силно, че трябва първо да се разруши до "0", за да се изгради свята и чиста капиталистическа България!Пичове, жал ми е за вас! Жал ми е, че сте прецакани, защото още не се сещате какво ви чака! Един ден ще разберете за какво ви говоря, скоро ще е...! хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години България фалирала през 60-те... това не го помня. Ти как го помниш? Някъде си го прочел? А чел ли си за фалита на САЩ през 1971? Не си? Е, няма и да прочетеш, но това е причината да се отмени златното обезпечение на долара!Много държави са фалирали. И сега фалират, без да са помирисали комунизъм!Едно нещо е факт - България имаше най-силната икономика на Балканите между 1960 и 1985 г.! Тази икономика се крепеше на мощно, едро, механизирано земеделие и огромна за мащабите ни промишленост!След промените българите бяха убедени от разни кресльовци, че са фалирали, а те не знаеха какво значи това - всеки имаше СОБСТВЕНО жилище, някои по няколко имота, кола, никакви задължения, огромен капитал в лицето на здрави и образовани млади специалисти във всички области, прекрасна природа, полезни изкопаеми... но денонощно се ревеше по медиите от нечистоплътни хора, че сне фалирали, че сме "обрулени", че сме зле, зле, зле... Трябваше да повярваме, че нищо в България не струва, трябва да го разрушим отговор Сигнализирай за неуместен коментар