Иван Станков: Раздробяването на земеделието е най-голямата грешка на прехода

- Вие обявихте тези свои приоритети още в първия си работен ден като служебен министър. Какво е реалното състояние на изброените сектори и какви конкретни мерки за стабилизирането им ще предприемете предвид краткия мандат?

Първата конкретна мярка е осигуряване на субсидии - за животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарството - и то точно чрез обвързаното плащане. Втората мярка е - отношението на държавата.Не само финансова, но и морална. Защото няма да се уморя да повтарям - пренебрежително е отношението към аграрното
производство.Това е водещ отрасъл, за него има дадености, естествен природен ресурс - съчетание на равнини, полупланински терени, планини, които не се използват ефективно.

При животновъдството има да се свърши много конкретна работа в селекцията, а при растениевъдството – в семепроизводството. Процентът на селекционираните животни в момента не е висок - само 10 на сто при кравите, при необходимост от контролиране на 30 на сто. Още по-нисък е той при овцете. Трябва да подкрепим тези стимули.

Друга конкретна мярка е изграждането на напоителните системи - ограничаване, отводняване и други много конкретни неща.

- Една от постигнатите договорености за България в преговорите по ОСП е за т. нар. опростено прилагане на директните плащания. Бихте ли обяснили какво точно означава това?

Опростеното плащане означава Схемата за единно плащане на площ, която ние успяхме да защитим в Брюксел. Това е най-простата схема, т.нар СЕПП или плащане за единица площ - имащ определен размер земя и съответстваща на нея субсидия.

- А какво ще спечели страната ни от другия постигнат приоритет - за обвързана подкрепа в размер над 10 процента, която да е насочена към важните и чувствителни сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство? С колко според Вас трябва да бъде вдигнат бюджетът на обвързаната подкрепа?

Тук вече става дума за отделяне на средства от всички тези суми, които са за директни плащания. Предложихме 15 процента, Съветът на министрите прие - 12 плюс още 3 процента за протеинови култури, което да се реши на ниво Европарламент. Така процентите стават общо 15 от всички тези суми на директните плащания, които да бъдат обвързани с отделните производства, за които питате.

Отделно има друго защитено от нас облекчение в ЕС - прехвърлянето на средства от Втори в Първи стълб в размер на 25 на сто от Програмата за развитие на селските райони за земеделие и с всички тези суми ще подкрепим слабите си производства.

- Ще продължите ли наистина битката - розите и лавандулата да бъдат включени в списъка за подпомагане, обвързано с производството през следващата ОСП?

Ще настояваме това да бъде приоритет за България, защото знаете, че имаше настроения и съпротива по този въпрос. Още повече, че към от този край, в който се отглеждат розите. В много тясна връзка съм с производителите и настоявам, в университета, в който съм ректор да има подготовка по тези въпроси.

Подготвяме дори магистърска степен по розопроизводство и етеричномаслени култури.

- Министър Найденов дойде като министър със своя лична кауза и бе последователен в изпълнението й. Става въпрос за стандартите при основните хранителни продукти. Ще подкрепите ли и ще развиете ли тази лична негова амбиция, чието послание е да се подобри качеството на храната, която българинът слага на трапезата си?

Това определено е успех на д-р Найденов. Не мога нищо друго да кажа, за това постижение, освен, че ще го отстоявам. Ако браншът има някакви конкретни инициативи в тази посока, ще ги подкрепя.

- Защо решихте да създадете бизнес-научен съвет към министерството, какви ще са неговите формат и цели?

В този Съвет влизат най-изтъкнатите специалисти в областта на земеделието - растениевъдно и животновъдно производство, учени - по един представител от всеки сектор, както и по един представител на бизнеса.

В този бизнес-научен съвет на първо място ще обсъдим аграрната политика у нас на базата на ОСП. С този екип ще определим и внесем за одобрение в Министерския съвет приоритетите в аграрното производство на държавата ни. Правим го защото на практика нямаме защитени приоритети на национално ниво. От там нататък за всеки приоритет по отделно ще разработим стратегии - но не както се правеха досега, а кратки и ясни с икономически обосновки.

Всички плащания са за конкретни мерки и за това трябва да имаме одобрени и защитени такива. Ще ви дам конкретен пример с напояването - там няма мярка и затова сега няма и пари за заплати. Няма мерки за планинското земеделие и животновъдство и някои други от по-слабите производства, които сега ще създадем.

Знаете ли, че от животновъдния бранш, към който и Вие принадлежите, сочат като един от най-големите проблеми за лошото състояние на сектора – спекулата с цените на фуражите. Те твърдят, че това се отразява много зле на бранша. Има ли механизъм, с който да се намесите в този проблем, ако сте съгласен с него?

В мандата на нашето правителство няма да успеем да се справим с това. Следващото правителство обаче трябва да мисли много сериозно за оземляването на фермерите. Имам много добри контакти с най-добрите фермери в България и при тези, които имат земя и си осигуряват производството, нещата не стоят така.

Там има обвързаност и добавена стойност, която липсва при чистите производства. Накратко казано освен оземляването, нямаме друг механизъм, с който да се намесим.