- Вие обявихте тези свои приоритети още в първия си работен ден като служебен министър. Какво е реалното състояние на изброените сектори и какви конкретни мерки за стабилизирането им ще предприемете предвид краткия мандат?
Първата конкретна мярка е осигуряване на субсидии - за животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарството - и то точно чрез обвързаното плащане. Втората мярка е - отношението на държавата.Не само финансова, но и морална. Защото няма да се уморя да повтарям - пренебрежително е отношението към аграрното
производство.Това е водещ отрасъл, за него има дадености, естествен природен ресурс - съчетание на равнини, полупланински терени, планини, които не се използват ефективно.
При животновъдството има да се свърши много конкретна работа в селекцията, а при растениевъдството – в семепроизводството. Процентът на селекционираните животни в момента не е висок - само 10 на сто при кравите, при необходимост от контролиране на 30 на сто. Още по-нисък е той при овцете. Трябва да подкрепим тези стимули.
Друга конкретна мярка е изграждането на напоителните системи - ограничаване, отводняване и други много конкретни неща.
- Една от постигнатите договорености за България в преговорите по ОСП е за т. нар. опростено прилагане на директните плащания. Бихте ли обяснили какво точно означава това?
Опростеното плащане означава Схемата за единно плащане на площ, която ние успяхме да защитим в Брюксел. Това е най-простата схема, т.нар СЕПП или плащане за единица площ - имащ определен размер земя и съответстваща на нея субсидия.
- А какво ще спечели страната ни от другия постигнат приоритет - за обвързана подкрепа в размер над 10 процента, която да е насочена към важните и чувствителни сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство? С колко според Вас трябва да бъде вдигнат бюджетът на обвързаната подкрепа?
Тук вече става дума за отделяне на средства от всички тези суми, които са за директни плащания. Предложихме 15 процента, Съветът на министрите прие - 12 плюс още 3 процента за протеинови култури, което да се реши на ниво Европарламент. Така процентите стават общо 15 от всички тези суми на директните плащания, които да бъдат обвързани с отделните производства, за които питате.
Отделно има друго защитено от нас облекчение в ЕС - прехвърлянето на средства от Втори в Първи стълб в размер на 25 на сто от Програмата за развитие на селските райони за земеделие и с всички тези суми ще подкрепим слабите си производства.
- Ще продължите ли наистина битката - розите и лавандулата да бъдат включени в списъка за подпомагане, обвързано с производството през следващата ОСП?
Ще настояваме това да бъде приоритет за България, защото знаете, че имаше настроения и съпротива по този въпрос. Още повече, че към от този край, в който се отглеждат розите. В много тясна връзка съм с производителите и настоявам, в университета, в който съм ректор да има подготовка по тези въпроси.
Подготвяме дори магистърска степен по розопроизводство и етеричномаслени култури.
- Министър Найденов дойде като министър със своя лична кауза и бе последователен в изпълнението й. Става въпрос за стандартите при основните хранителни продукти. Ще подкрепите ли и ще развиете ли тази лична негова амбиция, чието послание е да се подобри качеството на храната, която българинът слага на трапезата си?
Това определено е успех на д-р Найденов. Не мога нищо друго да кажа, за това постижение, освен, че ще го отстоявам. Ако браншът има някакви конкретни инициативи в тази посока, ще ги подкрепя.
- Защо решихте да създадете бизнес-научен съвет към министерството, какви ще са неговите формат и цели?
В този Съвет влизат най-изтъкнатите специалисти в областта на земеделието - растениевъдно и животновъдно производство, учени - по един представител от всеки сектор, както и по един представител на бизнеса.
В този бизнес-научен съвет на първо място ще обсъдим аграрната политика у нас на базата на ОСП. С този екип ще определим и внесем за одобрение в Министерския съвет приоритетите в аграрното производство на държавата ни. Правим го защото на практика нямаме защитени приоритети на национално ниво. От там нататък за всеки приоритет по отделно ще разработим стратегии - но не както се правеха досега, а кратки и ясни с икономически обосновки.
Всички плащания са за конкретни мерки и за това трябва да имаме одобрени и защитени такива. Ще ви дам конкретен пример с напояването - там няма мярка и затова сега няма и пари за заплати. Няма мерки за планинското земеделие и животновъдство и някои други от по-слабите производства, които сега ще създадем.
Знаете ли, че от животновъдния бранш, към който и Вие принадлежите, сочат като един от най-големите проблеми за лошото състояние на сектора – спекулата с цените на фуражите. Те твърдят, че това се отразява много зле на бранша. Има ли механизъм, с който да се намесите в този проблем, ако сте съгласен с него?
В мандата на нашето правителство няма да успеем да се справим с това. Следващото правителство обаче трябва да мисли много сериозно за оземляването на фермерите. Имам много добри контакти с най-добрите фермери в България и при тези, които имат земя и си осигуряват производството, нещата не стоят така.
Там има обвързаност и добавена стойност, която липсва при чистите производства. Накратко казано освен оземляването, нямаме друг механизъм, с който да се намесим.
преди 11 години Най-голямата грешка на прехода e, че остави "професори" от развития социализъм и плановата икономика да раздават акъл как се прави свободен пазар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Относно яденето на пластмаси - изобщо не си правете кривата сметка, че ако нещо е българско, то ще бъде вкусно и ароматно. И у нас плодове, зеленчуци и животни се гледат по технологии, привнесени от чужбина. Съответно - получава се безвкусния вкус. Ако искаш вкусно - ще си го гледаш сам. Ама това не става с блъскане по клавиатурата, а кОпане и ровене в кочини и курници. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години е наистина някои хора живеят в друга реалност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години да допълня - разграбиха ги председателите на същите тези ТКЗС-та отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Мави , заради това ли социализма в България след фалита през 60-те беше на преки дотации от СССР и нашият велик приятел Л.Брежнев ? Затова ли след като в териода 83-86-та Горбачов спря субсидиите "ефективния" социализъм по който тъгуваш цопна като зряла круша с доста шумен фалит по външния дълг ? Айде няма нужда ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Но нашите политици не можаха да се преборят за европейски размер на субсидиите и затова ще ядем вносни пластмаси. Още нещо интересно от Швейцария - там всеки може да получи информация за имотното състояние на всеки само срещу такса 3 франка /поне толкова беше/. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Само дето нямахме Западна Гългария да ни налее няколко дестки милиарда марки, та да продължим смело напред. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За теб и тези които не знаят - всеки член на ТКЗС получи дял съобразно вноската си. Къде по-почтено, къде - не. Повечето ТКЗС продължиха работа, преоблечени като доброволни сдружения - кооперации. Постепенно всичко се изпозатри, разграби и даже някои нищо не можаха да получат от дяловия си капитал. Така че, все едно бяха създадени тези акционерни дружества. И нищо не излезе. Защото нямаше кой да работи. Нямаше как насила да държат хората по селата. Стига сте ревали на чужди гробища. Ако някой има земя - да ходи да си я работи. А ако няма - да си гледа собствения бизнес, а не да налага данъци, да комасира и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Трябваше да се поучим от соц. страните с интелигентни управници - Германия и Чехия (+Словакия). В бившето ГДР т.н. LPG-та (ТКЗС-та) сега са крупни ферми с висока рентабилност и евтино месо, мляко и т.н. Бедния става все по-беден, а богатия (и с акъл) по-богат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години В Швейцария една средна ферма е 20 крави на 200 декара. Годишно фермата изкарва 130-150 хил.франка и ако е био - получава още 100 хиляди субсидии. Фермер на 50 години може да изтегли кредит за 50 години. Когато реши да се пенсионира продава фермата на едно от децата си - това, което може да я управлява и с парите си осигурява старините. Детето поема фермата с всички задължения, може да продаде само цялата ферма /не се допуска раздробяване/ и след продажбата дели парите с останалите наследници. Просто и ефективно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар