Развиващите се пазари от своя страна имат склонността да търсят съперничеството или поне автономия, корените на което може би следва да търсим в така наречената „психология на растежа“. Те обаче знаят, че прекалено агресивен подход спрямо САЩ би застрашил техните глобални икономически интереси и свободното придвижване на стоките им по морските и въздушните пътища.
Това важи в особена степен за Китай, защото нейната вътрешна стабилност и външно влияние зависят до голяма степен от способността й да поддържа силен икономически растеж, което изисква все по-голям ръст на вноса на енергийни и други природни ресурси.
За да си осигури безпрепятствен достъп до тях, Китай има нужда от стабилност в страните, от които ги получава, както и на пазарите, в които може да инвестира, и в коридорите, които я свързват с доставчиците ѝ. А възможността на Китай да си осигури тези условия е силно ограничена (в Персийския залив например) и силно зависима от американските военни сили.
Накратко, намирането на баланса между порива за съперничество и този на въздържание е най-важното нещо в съвременната външна политика. А засега световният баланс накланя везните към въздържанието.
Разбира се, САЩ непременно ще се изправят срещу нови предизвикателства, всички от които можем да видим в Украйна. Държавите ще бъдат поставени на кръстопът дали да поддържат връзките си със САЩ, или да създадат нови такива с Китай. Сложната глобална система, в която са вплетени американските интереси, ще тества способностите на американската дипломация.
Може би най-големите трудности ще дойдат от вероятността развиващите се икономики да предпочетат самостоятелност вместо съюз. Китай и Индия може и да не са доволни от руските действия в Украйна, но нито една от развиващите се страни не си позволи да гласува срещу Русия на Общото събрание на ООН. Единствено Китай зае най-твърда позиция, като се въздържа в Съвета за сигурност. Развиващите се държави не застават зад Русия, но и не подкрепят Запада в опитите му да я изолира.
В края на краищата, естествената еволюция на света подчертава най-важното предимство на САЩ – възможността им да създават широки и разнородни коалиции. Броят на съюзите и връзките, които те са изградили, включително с някои от надигащите се сили, далеч надхвърля този на която и да е друга световна сила.
Няма съмнение, че САЩ вече не са неоспоримата сила, която бяха в края на Студената война, но засега те остават на водаческото място.
преди 10 години Нито икономическата, нито идеологическата нито форумната ви политика струва.***.те не струват в никое отношение.Гледай си там далаверките с имотите, които въртиш и внимавай кой ще излъжеш че простаците дето ги навъдихте и отглеждате в България много се умножиха напоследък и почнаха да гледат с лошо око и на вас, понеже все не им стигат социалните помощи. Гладен търтей насищане няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Трябва да си много идеологически осакатен за да не можеш осъзнаеш че итай е продукт на същите тези срещу които се борите и все още не е толкова трудно да бъде спрян и свален от пиедестала му толкова ниско, колкото е необходимо.Целият им планиран стратегически резерв с всичките им пълни догоре други складови възможности ще им стигнат за 3-4 месеца (и то през 2020 година ако всичко върви по план) при секване на вноса независимо от причината затова.Дори и любимата ви родина (всемогъща Русия) няма нито инвестицонните нито технологичните, нито индустриалните възможности да развие и увеличи така интензивно и светкавично добива си че да е в състояние да поддържа енергоемката китайска индустрия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Sources:Asia PulseBBCBusiness WeekChina DailyChina National Offshore Oil Corporation (CNOOC)China National Petroleum Corporation (CNPC)China Oil and Gas MonthlyChina Petroleum and Chemical Corporation (Sinopec)Coal Week InternationalCongressional Research ServiceDow Jones NewswireEconomistEconomist Intelligence UnitFACTS Global EnergyTimesForeign AffairsInternational Energy AgencyIHS CeraIHS Global InsightInterfaxInternational Gas ReportNational Bureau of Statistics of ChinaOil and Gas JournalPetroleum EconomistPetroleum Argus WeeklyPetroleum Intelligence WeeklyPetroleum ReviewPFC EnergyPlatts Commodity NewsReutersRigzoneUpstreamU.S. Commerce DepartmentU.S. Energy Information AdministrationWall Street JournalWorld Gas IntelligenceWorld Nuclear AssociationWorld Resources InstituteXinhua News Agency отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години По-надолу на страницата е онагледен целият газов сектор на Китай. Накратко относно LPG Китай е силно зависим от Катар, Малайзия, Индонезия и Австралия.Цифрите и данните са актуални към 4-ти февруари 2014 г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години По-надолу на страницата е онагледен целият газов сектор на Китай. Накратко относно LPG Китай е силно зависим от Катар, Малайзия, Индонезия и Австралия.Цифрите и данните са актуални към 4-ти февруари 2014 г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години По-надолу на страницата са показани капацитета на китайските рафинерии и планът за увеличение на стратегическия резерв - The government intends to build strategic crude oil storage capacity of at least 500 million barrels by 2020.Към него разполагат с още - China has between 250 and 400 million barrels of commercial crude oil storage capacity, which are operated almost exclusively by the major Chinese NOCs, according to various industry sources. Т.е. от една страна са притиснати до стената с необходимост от растеж, който от своя страна се нуждае от енергиен източник (и рафинирането му). Ако поради каквато и да е причина секне износът за Китай на първите водещи 4-5 износителя дотам с цялото китайско икономическо чудо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ето една онагледена и не толкова подробна картина на зависимостта на китайската икономика от вноса най-вече на енергийни източници (най-голям е дялът на въглищата и петрола):http://***.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=chПо-надолу забележи една кръгла картинка, която показва откъде Китай внася необходимите й енергийни суровини. Определено са се постарали да имат така важната за всички диверсификация, но все пак Китай е най-много зависима от добива на петрол в тези държави - 1. Саудитска Арабия , 2. Ангола , 3. Русия , 4. Иран , 5. Оман , 6. Ирак , 7. Венецуела , 8. Казахстан , 9. ОАЕЗабележи % участие на тези 9 държави и се опитай да намериш някоя анализаторска функция в педалск.я си мозък (ако въобще е останала такава) и помисли при евентуални чувствителни размествания в износа и предлагането на петрол коя (или кои) от страните продаващи петрол на Китай имат необходимия достъп до инвестиции и технологии за да увеличат реципрочно добива на петрол и да покрият липсата на друг играч? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Колко са петролните залежи на Китай, колко от тях са разработени и колко добив дават? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Виж, и щатите имат петрол /доста/ но, внасят.Внася се основно по две причини: 1.По-ниска /капитализирано/ цена на вноса и2.Съхраняване на стратегическите запаси занапред. Не се наемам да твърдя, кой точно е мотирът на Китай но, определено, действат по-далновидно от Русия. Тя, милата, скоро съвсем ще я окъса, ама зрели хора са, да се справят.Да повторя: Да имаш, да си богат и да внасяш /дори от онова, с което разполагаш/ СА РАЗЛИЧНИ неща.Не се карайте. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Май тази тема е жизненоважна за високото самочувствие на гейклуба ти? отговор Сигнализирай за неуместен коментар