Икономисти не виждат проблем в нарастването на щатския дълг

По-рано този месец председателят на Бюджетната комисия към щатския конгрес Пол Райън заяви, че дълговете на САЩ „пречат на икономическия растеж на страната“ - идея, защитавана от почти всички републиканци и дори някои демократи, пише Bloomberg.

Икономическите данни, както за заетостта, така и за пазара на недвижими имоти и инвестициите обаче не подкрепят това твърдение.

Икономисти от целия политически спектър също оспорват най-известното изследване в тази насока на носителя на Нобелова награда за икономика Кенет Рогоф и Кармен Рейнхарт, според което страните с дългова тежест, надхвърляща 90% от брутния вътрешен продукт (БВП),  нарастват по-бавно. 

Три години след като правителствените разходи бяха увеличени заради програмите за стимулиране на икономиката, САЩ преминаха въпросната граница. Днес възлизащият на 16,7 трлн. долара американски дълг достига 106% от БВП на страната и въпреки това ключови за щатската икономика индикатори изглеждат все по-добре.

От края на 2009 г. бизнесът е увеличил инвестициите си с 27%. Годишният темп на изграждане на нови жилища е скочил с около 60%, а работодателите са създали 6 млн. нови работни места.

При това сега, когато цената за финансиране е почти на рекордно ниски нива, тежестта за обслужването на щатския дълг е по-ниска, отколкото в годината, когато Роналд Рейгън напусна Белия дом.

„Аргументът, че високите дългови нива забавят икономическия растеж не е много състоятелен“, казва Гай Лебас, главен стратег на Janney Montgomery Scott LLC в Филаделфия, който управлява 12 млрд. долара.

„Този аргумент има объркана причинно - следствена връзка. По-несигурните макроикономически условия карат правителството да харчи повече, за да стимулира икономиката, а не обратното“, допълва той.

Републиканци като Пол Райън от Уисконсин и демократи като бившия председател на бюджетната комисия към щатския сенат Кент Конрад от Северна Дакота повтарят като мантра хипотезата за критичната точка, след чието достигане ситуацията около щатския дълг ще излезе извън контрол.

Редица изследвания не откриват връзка между високите дългови нива и забавянето на растежа особено в страни като САЩ, които могат да печатат неограничено количество пари. Според доклад на френски икономисти от 2012 г. растежът дори се ускорява, когато дълговата тежест надхвърли 115% от БВП.

„90-процентовата граница, предлагана от Рогоф-Рейнхарт, е наистина доста неубедителна“, коментира Джоузеф Гагнън, бивш икономист на Федералния резерв (Фед). „Подобна граница не съществува за страни, които имат контрол над валутите, в които издават облигациите си“.

В своя доклад от 2010 г. Рейнхарт и Рогоф твърдят, че след като дълговата тежест надхвърли 90% от брутния вътрешен продукт (БВП) на дадена страна, средният икономически растеж се понижава с един процентен пункт. 

САЩ преминаха границата от 90% в началото на 2010 г., разкриват данни на Международния валутен фонд (МВФ). „Както в развитите страни, така и на развиващите се пазари, високите нива на дълг към БВП (над 90%) се свързват с чувствително по-нисък растеж“, се посочва в изследването на икономистите, позоваващи се на данни от 44 страни за период от 200 години.

През последните 3 години щатската икономика е нараствала средно с около 2,2% спрямо 2,5% за периода 1989 г. - 2009 г. Последното забавяне може да бъде приписано или на наложените във Вашингтон бюджетни съкращения или на тенденцията „за пролетен спад“, отбелязана от председателя на Фед Бен Бернанке на 20 март.

Въпреки че няма начин да знаем, дали икономиката щеше да нараства по-бързо, ако дълговата тежест беше по-ниска, цената на кредитирането за частния сектор не се увеличава, а това всъщност е един от традиционните признаци за забавяне на икономиката.

Докато САЩ продължават да издават облигации, за да покрият предвидения за тази година бюджетен дефицит от 845 млрд. долара, облигационните пазари остават спокойни. Преди дни доходността по 10-годишните щатски облигации се понижи до 1,91% - стойност, която е по-ниска, от тази, когато Барак Обама започна първия си мандат в Белия Дом. Тя е и доста под средните за последните 25 години 5,3%.