Германия би платила дълговете на Европа, но при условия

Притисната от банкова криза и пазарни сътресения, Германия дава признаци, че е готова да приеме широка сделка, която ще спаси засегнатите от дълговата криза страни от еврозоната в замяна на по-централизиран контрол върху правителствените разходи, пише New York Times.

Германският канцлер Ангела Меркел изтъква, че намирането на начин „за постигане на повече Европа, а не по-малко“ е следващата задача на европейските лидери. „Светът иска да знае как политическият съюз ще допълни валутния съюз“, казва Меркел. „Трябва да намерим отговор в обозримо бъдеще“.

Германското правителство остава непреклонно в отказа си да води дискусии за издаване на общи еврооблигации, отхвърляйки подобни идеи като противоконституционни. По-вероятен обаче е планът за комбиниране на голяма част от лошите европейски кредити в единен фонд с идеята те да бъдат изплатени за 25 години – предложение, което набира подкрепа в Германия като алтернатива на еврооблиагциите, коментират източници, близки до правителството в Берлин, цитирани от NYT.

Задълбочаващата се криза кара европейските лидери да търсят варианти за бъдещето на Европейския съюз (ЕС). Последните предложения включват фискална интеграция, общоевропейски банков надзор и по-тясна координация на икономическите политики.

Германските лидери не коментират детайлите на потенциалната сделка, към която вероятно не всички европейски страни биха се присъединили с лека ръка. Сделката би означавала разширяване на изпълнителната власт на Брюксел върху фискалната политика на страните членки, надзор над техните банки и общоевропейски гаранции за банковите депозити.

Идеите надхвърлят всичко обсъждано в Европа допреди половин година. Подобно разширяване на правомощията на централната администрация трудно ще получи единодушна подкрепа.

Докато по-малките европейски страни вероятно ще се присъединят, сделката почти сигурно ще срещне опозицията на Великобритания, която се е противопоставяла на предишни усилия за повишаване на фискалната дисциплина поради опасения за банковия си сектор.

Дори още по-несигурни са позициите на Италия и Франция. Никоя от двете страни не би желала да се окаже в ситуация да отговаря пред фискална и банкова администрация, която с право или не ще бъде приемана като инструмент на германското правителство.

Почти всички обаче са съгласни, че нещо трябва да бъде направено, при това - бързо.

В края на миналата седмица милиардерът инвеститор Джордж Сорос предупреди, че „политическата и социална динамика в еврозоната тласкат валутния съюз към дезинтеграция“ и че в най-добрия случай европейските лидери разполагат с 3 месеца, за да се справят със ситуацията.

Според плана, който до голяма степен беше игнориран при представянето си миналата година, дълговите излишъци в еврозоната – дефинирани като всички дългове, надхвърлящи 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните членки - или близо 3 трлн. долара – ще бъдат прехвърлени във фонд и ще бъдат изплащани в продължение на 25 години.

Предложението се различава от това за еврооблигациите отчасти защото е ограничено във времето и може по-лесно да бъде одобрено от Германския конституционен съд.

„Имаме впечатление, че германското правителство наистина разглежда тези възможности“, казва Волфганг Франц, професор по икономика от университета в Манхайм. „Ако отхвърлим еврооблигациите и интервенциите на Европейската централна банка (ЕЦБ), няма да ни останат много други опции освен надеждата“.

Отговорът на Берлин за еврооблигациите никога не е бил твърдо „не“. Той винаги е бил „все още не“. Единствено една по-интегрирана еврозона може да се възползва от германските фондове, казва Меркел, изтъквайки, че еврооблигациите са последната стъпка от дълъг процес.