Няколко хиляди потребители, обединени в неформално сдружение, се борят за отпадането на "франковата задлъжнялост" и срещу високите лихви по ипотечните кредити в България. Проблемът е особено остър след 15 януари – тогава Швейцарската централна банка премахна минималния обменен курс от 1,20 франка за едно евро, това оскъпи рязко местната валута и вноските на потребители, взели франкови заеми.
Припомняме, че от началото на 2011 г. швейцарската валута поскъпна силно заради интереса на инвеститорите, търсещи сигурно убежище. Те вкарваха парите си в швейцарските банки, като не ги спря дори ограничителната мярка - лихва по овърнайт депозитите от -0,75 на сто.
Силният швейцарски франк се превърна в заплаха за местната икономика, износителите и туризма. Затова Швейцарската национална банка фиксира курса на националната валута към еврото през септември 2011 г.
Междувременно в редица страни от Източна Европа франковата задлъжнялост се превърна в основен въпрос за финансовата система. Например около 550 000 – 600 000 поляци имат ипотечни кредити във франкове за 38,4 млрд. долара, което е близо 40% от общия ипотечен пазар. Затова през март тази година Асоциацията на банките в Полша (ZBP) предложи да бъде създаден Фонд за преструктуриране на ипотечни кредити, насочен към най-пострадалите заемополучатели, и на стабилизационен фонд, който да помогне на други клиенти да конвертират швейцарските заеми в злоти.
60 000 хървати също са изтеглили заеми в швейцарски франкове. През януари парламентът в Хърватия реши да фиксира обменния курс на един франк към 6,39 куни за следващите 12 месеца.
В Унгария още преди пет години имаше сериозен проблем, тъй като 82% от общата задлъжнялост на домакинствата бяха в швейцарски франкове. Там от ноември 2014 г. кредитополучателите имат право да конвертират своите заеми в унгарски форинти, писа през януари тази година германският Die Welt.
В България обаче проблемът не засегна толкова голям дял от кредитополучателите. Според анализ на Industry Watch 0,8% от всички банкови заеми на физическа лица са в чужди валути като щатски долари, швейцарски франкове, японски йени или британски паунд.
Разпределение на кредитите на домакинствата според валутата. Източник: Industry Watch по данни на БНБ
Обединени във Facebook, засегнатите в България настояват банките, които са отпуснали такива кредити, да коригират лихвите според първоначално договорените нива и да върнат изцяло надвзетите суми.
Доколко тези искания са основателни?
Според неформалната организация отпуснатите в България кредити във франкове са основно ипотечни и са най-много 5000, отпуснати в периода 2006 – 2008 година основно от Пощенска банка, но и от Банка Пиреос, както и от УниКредит Булбанк (наследени от Биохим). От Пощенска банка обаче казват, че в момента имат под 1000 клиенти с такива заеми, като средният срок на кредит в CHF е 21 г.
Получателите на такива кредити твърдят, че банките са им предлагали продукта, като са изтъквали ниската лихва и стабилността на швейцарската валута. Според кредитополучателите финансовите институции не са ги предупредили за рисковете при промяна на валутния курс, нито са обяснили, че е имало възможност тези рискове да бъдат предотвратени чрез застраховки.
Търсене на кредити в чужда валута. Източник: Industry Watch по данни на БНБ
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
преди 9 години Да спекулираш с една валута с ресурс със срок от 10-15-20 г. е малоумно . Мави е прав - тия дет се правят на тарикати е време да разберат, че валутния риск е двупосочен . Има основни правила - теглиш заем във валутата в която си получаваш доходите и с която си плащаш разходите . Но да си мислиш че валутата която носи временна премия това ще продължи 20 г. е лудост . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Като си наясно с тези неща, хубаво е да знаеш, че в повечето случаи банките майки НЕ наливат ликвидност в дъщерното си подразделение, съответно няма значение колко е евтин ресурса там. БНП Париба дори набират влогове в България, за да изливат същите тези пари през дъщерната си фирма ("Париба - Лични финанси"). Според теб защо майката не долива евтин ресурс от Франция за нашия нищожен пазар?Разликата в цената по кредити във франкове е била огромна - 5,5% спрямо 7% в лева. Това е с над 20% по-нисък приход за заемодателя. Сам сметни каква разлика идва нетната печалба. Като си играч и искаш да минеш тънко, винаги можеш да изядеш дървото.А отделно сега с тези индекси какво дърво ги чака хората.. Но кой му пука, като гръмне кухата система всички ще изгорим. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Банките са част от системата и от тях има нужда.Проблемът е в отношението им към клиентите.Ще перефразирам един стар виц:Стария вампир учи малкото вампирче как се пие кръв.- Хващаш жертвата, превиваш я на две и и изпиваш половината кръв.- Тате, а защо не цялата кръв?- Е, сине ние сме вампири, да не сме банкери? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Много тежки времена настанаха за тези, които залагат на и търгуват с валути. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Аааа, значи на вас за банките ви е болно, не за друго? :)Весела работа сте ей :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Може ли да не ползваш такъв каруцарски стил! Това все пак е форум за интелигентни хора!Напълно съм наясно, че ресурсът за българските банки не е толкова евтин, както за западните банки, НО болшинството от българските банки са дъщерни на западни банки и те има достъп до евтин ресурс. Не е случйно, че банките почнаха да предлагат заеми в швейцарски франкове. В тези кредити печалбата за банките беше в пъти по голяма спрямо кредитите в левове! Цента за ресурса на банките в голяма степен се определя по различни трансферни цени между банка майка и дъщерната банка, а не по пазарен принцип. В този процес клиентът на банката е напялно зависим. В нормалните държави условията по кредитите не могат да се променят в ущърб на клиентите. Единствено промяната на ОЛП може да променя цента на кредита! Що може подобна регулация да има цяла Европа, би могло да я има и в България! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ей от много време не бях ти писал + :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Винаги съм казвал, че банките с този тип договори сами режат клона на който седят.Хората губят доверие и отказват да вземат кредити, а вместо това трупат депозити. Банките имат пари, но никой не им ги иска. Въпреки ниските цени, хората не купуват, а спестяват.От друга страна, високите лихви по кредити, увеличиха много вноските на хората. А това са именно онези хора, които биха изтеглили кредит за покупка на стоки или жилища. И точно тези хора няма да повторят същата грешка. Нито пък някой от обкръжението им. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ... или както казваше кварталният електродърводелец бай Иван Теслата - "Най обичам да играем и на ези, и на тура!".Докато се правиме на капиталисти, държавата ако може, оро - да я нема! Обаче като се на^сереме, държавата е виновна и тя ще ни пере гащите... хахаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Трябва да се забрани на банките да начисляват рискова премия по ипотечни кредити. Това което направиха миналата година е стъпка в правилната посока, но може още.Защо?Защото като кредитополучател банката в договора ми е записала че може да промени условията по кредита ми при всякакъв вид риск, включително да го превалутира (става въпрос за ЛЕВОВ кредит):- риск от падане на валутния борд- риск от промяна на валутния курс- риск от промяна на кредитния рейтинг на страната- риск от сътресения в банковата система.Отделно съм длъжен да застраховам имуществото си в полза на банката за сумат на кредита.Тези условия не подлежат на предоговаряне (въпреки, че опитах)Следователно защо банката ще начислява отделно и рискова премия върху лихвата, след като не поема никакъв риск с този кредит?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар