IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Банки и потребители в търсене на решение на франковата задлъжнялост

Проблемът е особено остър след поскъпването на швейцарската валута през януари

08:18 | 29.04.15 г. 73
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Банки и потребители в търсене на решение на франковата задлъжнялост

Няколко хиляди потребители, обединени в неформално сдружение, се борят за отпадането на "франковата задлъжнялост" и срещу високите лихви по ипотечните кредити в България. Проблемът е особено остър след 15 януари – тогава Швейцарската централна банка премахна минималния обменен курс от 1,20 франка за едно евро, това оскъпи рязко местната валута и вноските на потребители, взели франкови заеми.

Припомняме, че от началото на 2011 г. швейцарската валута поскъпна силно заради интереса на инвеститорите, търсещи сигурно убежище. Те вкарваха парите си в швейцарските банки, като не ги спря дори ограничителната мярка -  лихва по овърнайт депозитите от -0,75 на сто.

Силният швейцарски франк се превърна в заплаха за местната икономика, износителите и туризма. Затова Швейцарската национална банка фиксира курса на националната валута към еврото през септември 2011 г.

Междувременно в редица страни от Източна Европа франковата задлъжнялост се превърна в основен въпрос за финансовата система. Например около 550 000 – 600 000 поляци имат ипотечни кредити във франкове за 38,4 млрд. долара, което е близо 40% от общия ипотечен пазар. Затова през март тази година Асоциацията на банките в Полша (ZBP) предложи да бъде създаден Фонд за преструктуриране на ипотечни кредити, насочен към най-пострадалите заемополучатели, и на стабилизационен фонд, който да помогне на други клиенти да конвертират швейцарските заеми в злоти.

60 000 хървати също са изтеглили заеми в швейцарски франкове. През януари парламентът в Хърватия реши да фиксира обменния курс на един франк към 6,39 куни за следващите 12 месеца.

В Унгария още преди пет години имаше сериозен проблем, тъй като 82% от общата задлъжнялост на домакинствата бяха в швейцарски франкове. Там от ноември 2014 г. кредитополучателите имат право да конвертират своите заеми в унгарски форинти, писа през януари тази година германският Die Welt.

В България обаче проблемът не засегна толкова голям дял от кредитополучателите. Според анализ на Industry Watch 0,8% от всички банкови заеми на физическа лица са в чужди валути като щатски долари, швейцарски франкове, японски йени или британски паунд.

Разпределение на кредитите на домакинствата според валутата. Източник: Industry Watch по данни на БНБ

Обединени във Facebook, засегнатите в България настояват банките, които са отпуснали такива кредити, да коригират лихвите според първоначално договорените нива и да върнат изцяло надвзетите суми.

Доколко тези искания са основателни?

Според неформалната организация отпуснатите в България кредити във франкове са основно ипотечни и са най-много 5000, отпуснати в периода 2006 – 2008 година основно от Пощенска банка, но и от Банка Пиреос, както и от УниКредит Булбанк (наследени от Биохим). От Пощенска банка обаче казват, че в момента имат под 1000 клиенти с такива заеми, като средният срок на кредит в CHF е 21 г.

Получателите на такива кредити твърдят, че банките са им предлагали продукта, като са изтъквали ниската лихва и стабилността на швейцарската валута. Според кредитополучателите финансовите институции не са ги предупредили за рисковете при промяна на валутния курс, нито са обяснили, че е имало възможност тези рискове да бъдат предотвратени чрез застраховки.

Търсене на кредити в чужда валута. Източник: Industry Watch по данни на БНБ

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация: 07:31 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

41
rate up comment 6 rate down comment 0
absfresh
преди 9 години
И само да добавя, че вноската на 100 единици при 6% (с оскъпяването на бг банките) е по-висока от вноската на 120 единици при 3% лихва, колкото би трябвало да е по деноминирани във франкове и обвързани с швейцарския ОЛП + надбавка от 3-3.5%А за последните 7-8 години лихвите на бг банките не бяха по 6%, а гонеха 8-9%. Сами можете да си направите калкулацията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
40
rate up comment 10 rate down comment 3
absfresh
преди 9 години
Има сериозен проблем тука с 2 лица. От една страна е валутната експозиция на кредита - франков. Взет във франкове заради по-ниската лихва на този ресурс. Франка поскъпна с 20-25% от периода на теглене на кредитите. ТУК СА СИ ВИНОВНИ САМО И ЕДИНСТВЕНО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ.Втората, но няма как да я разглеждаме отделно от първата, е лихвата. Лихвата върху франкове винаги е била 1-2-5% по-ниска от лихвата въху левове. Хората теглят ипотечни кредити във франкове с идеята за ниска лихва. След 2-3 месеца банките в България им ограбват тази идея. Ако сметнем ОТКРАДНАТИТЕ от банките за 7-8 години по 3% на година, ще получим горе долу обезценката на лева спрямо франка. И проблем нямаше да има, ако я нямаше тази кражба.Ниска лихва, срещу по-скъпа главница, заради силната валута на Швейцария. Да, но банките обират каймака с техния измислен базилен лихвен процент и оставят само пасива (валутния риск) в клиента.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
39
rate up comment 12 rate down comment 3
sisiko
преди 9 години
Потрудих се доста да прочета всички коментари и ...... умишлено или не никой не говори за фалит на физическо лице. Иначе говорим за другите държави. Достатъчно е да има един такъв, добре написан закон в полза на "овчиците" и никоя банка не ще може да си прави каквото иска. Този закон ще е синджира на всяка банка, той е обратна връзка и т.н. Много е просто- като се *** банката-хвърляш и ключа, спираш да плащаш и да се оправя.Иначе развиваме пазарна икономика . Хехехехе! Айде и умната!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
38
rate up comment 7 rate down comment 1
data
преди 9 години
p.p. Ония морук Искров това трябваше да направи кат пазара на НИ балонизира , а не да ходи по кръчми и да съ прай на певица !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
37
rate up comment 7 rate down comment 1
data
преди 9 години
Аха , може да ти кажа и как да стане това . Със закон въвеждаш размера на самоучастието да е 50 % и приключваш темата . Е колегата "kalendar"ша изреве че това ще срине пазара на НИ , но това е как Сийке положението , а и начина парите да отиват в реалния сектор а не в спекулации с НИ
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
36
rate up comment 12 rate down comment 1
MZ/X
преди 9 години
Има решение на Европейският съд във връзка с кредитите в швейцарски франкове в Хърватия и Унгария, че няма проблем да се променят договорите със задна дата, ако съдържат значителна непропорционалност в правата на двете страни. В часта си където няма разнопоставеност на двете договарящи се страни договорът може да бъде обявен за нищожен!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
35
rate up comment 5 rate down comment 2
dr.5rov
преди 9 години
банките - просто не трябва да алчнеят толкова=========Голям виц каза ха-ха-ха
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
34
rate up comment 9 rate down comment 1
MZ/X
преди 9 години
Бъди сигурен, че ресурса за швейцарските франкове българските банки са го добивали от чужбина! БНП париба набира левов ресурс за да раздава кредити в левове! В момента няма абсолютно никаква пазарна причина рисковата премия по кредите в швейцарски франкове да е по висока от преди кризата, а дори напротив. Факт е обаче, че банките в България държат на безумно високи нива лихвите по кредитите със швейцарските франкове!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 6 rate down comment 1
data
преди 9 години
Нищо им няма на банките - просто не трябва да алчнеят толкова .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 1 rate down comment 3
kalendar
преди 9 години
това не е вярно. Ако си подписал договор на заварено положение прочети да видиш какво ще стане в сащ, ако искаш закон с обратно действие.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още