Няколко хиляди потребители, обединени в неформално сдружение, се борят за отпадането на "франковата задлъжнялост" и срещу високите лихви по ипотечните кредити в България. Проблемът е особено остър след 15 януари – тогава Швейцарската централна банка премахна минималния обменен курс от 1,20 франка за едно евро, това оскъпи рязко местната валута и вноските на потребители, взели франкови заеми.
Припомняме, че от началото на 2011 г. швейцарската валута поскъпна силно заради интереса на инвеститорите, търсещи сигурно убежище. Те вкарваха парите си в швейцарските банки, като не ги спря дори ограничителната мярка - лихва по овърнайт депозитите от -0,75 на сто.
Силният швейцарски франк се превърна в заплаха за местната икономика, износителите и туризма. Затова Швейцарската национална банка фиксира курса на националната валута към еврото през септември 2011 г.
Междувременно в редица страни от Източна Европа франковата задлъжнялост се превърна в основен въпрос за финансовата система. Например около 550 000 – 600 000 поляци имат ипотечни кредити във франкове за 38,4 млрд. долара, което е близо 40% от общия ипотечен пазар. Затова през март тази година Асоциацията на банките в Полша (ZBP) предложи да бъде създаден Фонд за преструктуриране на ипотечни кредити, насочен към най-пострадалите заемополучатели, и на стабилизационен фонд, който да помогне на други клиенти да конвертират швейцарските заеми в злоти.
60 000 хървати също са изтеглили заеми в швейцарски франкове. През януари парламентът в Хърватия реши да фиксира обменния курс на един франк към 6,39 куни за следващите 12 месеца.
В Унгария още преди пет години имаше сериозен проблем, тъй като 82% от общата задлъжнялост на домакинствата бяха в швейцарски франкове. Там от ноември 2014 г. кредитополучателите имат право да конвертират своите заеми в унгарски форинти, писа през януари тази година германският Die Welt.
В България обаче проблемът не засегна толкова голям дял от кредитополучателите. Според анализ на Industry Watch 0,8% от всички банкови заеми на физическа лица са в чужди валути като щатски долари, швейцарски франкове, японски йени или британски паунд.
Разпределение на кредитите на домакинствата според валутата. Източник: Industry Watch по данни на БНБ
Обединени във Facebook, засегнатите в България настояват банките, които са отпуснали такива кредити, да коригират лихвите според първоначално договорените нива и да върнат изцяло надвзетите суми.
Доколко тези искания са основателни?
Според неформалната организация отпуснатите в България кредити във франкове са основно ипотечни и са най-много 5000, отпуснати в периода 2006 – 2008 година основно от Пощенска банка, но и от Банка Пиреос, както и от УниКредит Булбанк (наследени от Биохим). От Пощенска банка обаче казват, че в момента имат под 1000 клиенти с такива заеми, като средният срок на кредит в CHF е 21 г.
Получателите на такива кредити твърдят, че банките са им предлагали продукта, като са изтъквали ниската лихва и стабилността на швейцарската валута. Според кредитополучателите финансовите институции не са ги предупредили за рисковете при промяна на валутния курс, нито са обяснили, че е имало възможност тези рискове да бъдат предотвратени чрез застраховки.
Търсене на кредити в чужда валута. Източник: Industry Watch по данни на БНБ
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
преди 9 години Абсолютно съм съгласен. в повечето случаи те сами са виновни. Но им съчувствам и аз... отговор Сигнализирай за неуместен коментар