На фона на целия регион обаче и тук изоставаме – с най-голямо нетно финансово благосъстояние са чехите – средно по 7 312 евро, следвани от хърватите (6335) и словаците (близо 5000).
Нетно финансово благосъстояние на глава от населението (в евро) | |||
Държава | 2004 | 2014 | изменение |
България | 601 | 2301 | 283% |
Хърватия | 2362 | 6335 | 168% |
Чехия | 4395 | 7312 | 66% |
Унгария | 2895 | 4097 | 42% |
Полша | 2273 | 4329 | 90% |
Румъния | 436 | 1358 | 211% |
Русия | 578 | 1692 | 193% |
Словакия | 2172 | 4918 | 126% |
Турция | 1364 | 2076 | 52% |
Средно за региона | 1897 | 3824 | 136.92% |
По данни на UniCredit |
При боравенето с данни за средни стойности обаче винаги трябва да се има предвид разпределението на доходите. Това означава, че докато някои домакинства успяват да натрупват благосъстояние, други далеч не са в такава ситуация. В случая трябва да се уточни още, че се говори само за финансови активи – депозити, пари в брой, инвестиции в ценни книжа, но не се отчитат недвижими и движими вещи като жилища, вили и автомобили.
Учим ли се да спестяваме?
Ако продължим с изчисленията по данните от анализа на UniCredit по посока дял на финансовите активи като дял от брутния вътрешен продукт, можем да видим себе си в далеч по-интересна светлина – оказва се, че в България населението има най-голяма склонност към спестяване, при това под формата на финансови активи.
Между 2004 и 2014 година нетните финансови активи на населението като дял от брутния вътрешен продукт се увеличават с 80 на сто при средна стойност за региона от 25%. Това може да означава, че спестяваме под формата на пари в брой или в банкови депозити. Подобен сценарий обаче не е непременно добра светлина, тъй като показва, че хората се въздържат да харчат спестяванията си, а това задържа на ниско ниво вътрешното потребление.
Свитото потребление от своя страна лишава от една страна държавния бюджет от приходи, а от друга – възпрепятства ускоряването на икономическата активност, а така и по-бързото увеличение на заплатите в икономиката.
Силно впечатление правят данните за Турция и Русия – при ръстове на средната заплата от съответно 30% и 240% и увеличаване на нетното финансово благосъстояние на глава от населението с 52 и 193%, нетните финансови активи на гражданите бележат спад в последното десетилетие. Това е сигнал за две тенденции – от една страна домакинствата поемат нови дългове, от друга – не задържат финансови активи и се насочват към потребление.
Нетни финансови активи на населението като дял от БВП (в%) | |||
Държава | 2004 | 2014 | изменение |
България | 22.9 | 41.2 | 79.9% |
Хърватия | 31.6 | 62.2 | 96.8% |
Чехия | 46.7 | 51.4 | 10.1% |
Унгария | 34.9 | 40.8 | 16.9% |
Полша | 38.3 | 39.7 | 3.7% |
Румъния | 15.2 | 19.4 | 27.6% |
Русия | 18.3 | 17.9 | -2.2% |
Словакия | 33.3 | 35.8 | 7.5% |
Турция | 30.2 | 27 | -10.6% |
Средно за региона | 30.16 | 37.27 | 25.53% |
По данни на UniCredit |
Склонността към спестяване крие рискове за икономиката – по линия на вътрешното потребление. Това се вижда от едновременната тенденция за трупане на все повече депозити в банките и за зацикляне на оборотите на вътрешния пазар. Така от гледна точка на икономиката спестяванията в момента играят роля на спирачка и трябва да бъдат насочени към пазара. От гледна точка на отделното домакинство обаче едва ли има по-добър начин да се предпазим от шокове от натрупването на буфери за непредвидени ситуации.
преди 10 години А инфлацията за последните 10 години колко е сумарно? :-) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мисля, че има обективна истина в статията, но не мога да не се сетя за този виц:-Един ял пиле, други десет яли зеле и статистиката отразила, че населението яде пиле със зеле. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години То в Кауфланд количките са препълнени, ама вътре само ***. Бедна ви е фантазията какви *** ядете в града, сигурен съм че сте забравили вкуса на нормалната храна отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Въпросът със субсидиите е доста сложен, но България като нетен ползвател е само печеливш от тези субсидии!Субсидиите на ЕС обикновено подкрепят цели сектори, така че не изкривяват конкуренцията в даден сектор. Това е един от основните принципи на ЕС и ако някой го наруши получава сериозни санкции! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Със същия успех можеш да твърдиш, че социализъма ни е дал електричеството, тракторите и комбайните, защото преди това такива неща у нас не е имало. Сега аз да ти кажа какво лошо ни е дал евросъюза. Един малък пример - субсидиите. Субсидиите са вредни независимо кой ги получава. Субсидиите са пряко заимствани от реалния социализъм, когато имаше дотирани производства като Кремиковци - само и само хората да имат работа. Субсидиите изкривяват пазарната икономика, убиват конкуренцията и в крайна сметка влошават дори качеството на продукцията. А за огромния бюрократичен апарат, който се занимава с разпределянето на субсидиите да споменавам ли? Ако аз искам да субсидирам някое производство ще си купя стоки, произведени от това производство. А това някой да разпределя парите от данъците ми без да ме пита даже не е и обикновен социализъм. Това си е чист болшевизъм и изобщо не се учудвам, че има хора, на които това им харесва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Какво му е естественото, че средната заплата ще се вдигне? През 90-те години средната заплата изчислена в дойче марки или друга твърда валута падна! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Присъединявам се към мнението на rebel8. Каква част от 180%-ното увеличение на брутната работна заплата се дължи на изсветляването на икономиката и каква част - на съкращаването на нископлатени работещи. Друго нещо: как са разпределени тези 2301 евра СРЕДНО "нетно финансово благосъстояние на глава от населението"? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да, като се изпосъкратиха масово нискоквалифицирани хора, най-вече в строителството, където на всичкото отгоре масово се осигуряваха на минимална работна заплата, дори и да получаваха повече, много ясно, че средната заплата ще се вдигне. Това изобщо не означава, че средно взето хората са 100и не знам си колко процента по-богати. Всичко може да бъде доказано по научен път с подходящите допускания и методология :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години От 9 кладенци вода може да носиш, но горната статискика е повече от ясна! В България доходите в Евро са нараснали със 180% за последните 10 години, а в Унгария, Хърватия или Турция само с около 30%... Няма как покупателната сила на българина да не скочи драстично за този период! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години При комунизъма положението беше друго, но тогава и технологиите и производството бяха съвсем различни също. Навремето беше постижение да имаш цветен телевизор, цените им бяха колко 3-4 месечни заплати, отделно бяха кът. Сега много по-добри телевизори струват по-малко от заплата. Което няма нищо общо с комунизъма и капитализъма, просто технологиите са други. отговор Сигнализирай за неуместен коментар