Ще посмее ли служебното правителство да бръкне в дълбоките рани на България?

От днес България има своя трети служебен кабинет. При представянето му президентът Росен Плевнелиев очерта амбициозни намерения за резултатите, които трябва да постигне новото правителство.

По всяка вероятност обаче държавният глава „играе“ на политика, като явно показва проблемите в досегашното управление, „маркирайки“ проблемните зони. Едва ли от правителство, съставено с хоризонт на действие едва около два месеца, може да се очаква създаването на рамка, в която да се движи следващото управление.

В изявлението на Плевнелиев по повод назначаването на служебния кабинет направиха впечатление няколко ключови точки – изложението се движеше около няколко от най-невралгичните точки от исканията на протестиращите, но съвсем важни въпроси, ключови за стабилността на страната и доверието в институциите, останаха на заден план.

Президентът засегна проблема с монополите и заяви, че е важно „Комисията за защита на конкуренцията да посочи монополите и секторите, в които има такива – енергетика, здравеопазване, транспорт, медии и други“. Това добре, но на всички е ясно къде точно са проблемните монополи и едва ли е нужно да се чака това да се проверява – особено с оглед ограничения хоризонт на правителството.

Сред приоритетите беше посочена социалната политика – чудесна заявка, но за правителство с хоризонт на управление поне един мандат, подобряването на бизнес средата, енергийната ефективност. Дотук – добре. Но нататък?

Като безспорна грешка на президента може да се посочи това, че той не обяви имената на всички министри от новия кабинет. Посочването на едни, а премълчаването на други, безспорно поражда недоумение и повдига много въпроси.

Всеки може да тълкува думите на Росен Плевнелиев както му е удобно. Отговорната позиция на президента обаче беше да посочи малко приоритети, чието изпълнение да бъде лесно за обяснение и проследяване.

Силен коз в новия кабинет безспорно е финансовият министър Калин Христов – твърд защитник на валутния борд, от който може да се очаква стабилност в изпълнението на бюджета и най-вече отговорност. Именно върху него трябваше да бъде поставен фокусът на президентското изявление след представянето на служебния премиер Марин Райков.

Много лошо впечатление направи отсъствието на дори една дума по посока съдебната система и промените там. Защото, както на мнозина е ясно, сред основните причини за протестите през последните месеци е липсата на реформа именно в съдебната система.

Протестиращите адресираха много искания в тази насока – за избора на магистрати, за мандатността, за отговорността на съдиите, но темата изобщо не бе включена в дневния ред на президента.

Сред приоритетите на кабинета бе посочено провеждането на честни избори без притеснения от манипулации и подмяна на вота. Главните действащи лица и тук обаче бяха пропуснати – не бе обърнато внимание нито на министъра на вътрешните работи, нито на остро критикуваната агенция Електронно обслужване и нейния ръководител Михаил Константинов.

Да не говорим, че не бе казано нищо за избирателните списъци, тяхната ревизия и изваждането на така наречените от протестиращите „мъртви души“.

Така че новото правителство има за решаване много повече неотложни, отколкото стратегически въпроси. Със сигурност служебният кабинет заслужава своя кредит на доверие, но и не бива да се заблуждаваме, че той ще бръкне в дълбоките рани на България – съдебната система и енергийния пазар.