Дянков не е виновен, че България е в колапс

Предизборният популизъм взе главата на Симеон Дянков и внесе още по-сериозно политическо напрежение и очакване, че кесията не само че ще бъде развързана, а се готви да бъде изсипана преди вота през лятото.

Въпреки че не бяха обявени мотивите за отстраняването на Дянков, оставката му дойде в момент, в който се готвеха земеделски протести заради договорките на ресорния министър Мирослав Найденов и селскостопанските съсловни организации за предсрочното изплащане на субсидиите. В последния момент, за да спре готвените демонстрации, правителството внезапно намери парите – както обясниха от Министерството на финансите, средствата са от фискалния резерв, но за да се поддържа той устойчив, ще бъде емитиран нов вътрешен дълг за 800 млн. лева.

Без да коментирам изявите и говоренето по едни или други въпроси на бившия финансист №1, инициативите му за решаването на проблеми и (не)успехите му в министерското кресло, но нежеланието му да гъделичка послушанието на едно или друго съсловие с пари му изигра лоша шега. Под заплахата от протести правителството почти винаги е успявало да намери „компромисен“ вариант за много проблеми, за да избегне напрежението.

В навечерието на изборите обаче напрежението няма как да не ескалира, както показва опитът. Отново влезе в действие традиционното за такива случаи „рязане на глави“, а Дянков беше един от най-мразените членове на кабинета, чиято оставка би предизвикала масови първосигнални изблици на доволство.

В комбинация с кризата това доведе до загуба на около 400 хил. работни места, а акцентът върху субсидираната заетост като начин за справяне с високата безработица обрича на трайна бедност хиляди домакинства, защото тя е само временно решение, чийто ефект скоро ще се изчерпа.

Икономиката няма как да дръпне напред и от износ, защото делът на експорта с висока добавена стойност е изключително нисък. Предприятията почти не инвестират в иновации, научна иразвойна дейност, финансирането на образованието е на критично ниско ниво, липсва основна инфраструктура, което също отказва много инвеститори да развиват дейност в страната.

Вместо да „счупи калъпа“ и да започне да осъществява реформи, и това правителство се отказа да поеме политическа отговорност. Цената на този отказ обаче ще я платим ние, гражданите, защото големите предизборни харчове няма как да не станат на цената на тотално опразване на всички възможни каси и нови емисии скъп дълг.