Естонското икономическо чудо и как да вземем пример от него

Българският преход (без край)

В началото на 90-те години на миналия век за България може да се каже, че е с едни гърди напред пред Естония. На нас поне не ни се налага да градим държава от нулата и да правим парична реформа, а просто да се адаптираме към новите условия.

Вместо това тук успешно създадохме условия за развитие на определени кръгове и партийни елити.

За 20 години населението на България се стопява с ... една Естония (около 2 млн. души). Влошават се образованието и здравеопазването, в които вечно текат някакви реформи (по-скоро гръмки обещания). Администрацията работи неефективно, далеч сме от развитие на гражданско общество и върховенство на закона, а корупцията, нереформираната съдебна система и тежката и разпокъсана нормативна рамка остават основни проблеми за населението и бизнеса, заради които сме търпели, търпим и ще продължаваме да търпим тежки критики от европейските ни партньори и от големи и малки инвеститори.

Последствията от тези проблеми в условията на световна криза са изключително тежки и се изразяват в отлив на инвестиции, загуба на работни места и занижаване на жизнения стандарт.

Управляващите в момента ни плашат с гръцката криза, но по-скоро гърците биха ни настигнали трудно в пътя към дъното, освен ако Атина не реши да излезе от еврозоната. И сега южните ни съседи разполагат с по-висок доход от българите и имат спестявания, които могат да инвестират в безопасни дестинации.

Доходите в България чисто статистически нарастват, но по-скоро заради съкращенията по „ниските етажи“, което води до повишаване на средната заплата. Спестяванията у нас пък са концентрирани в един малък процент от вложителите в банките, а по-голямата част от населението разполага с микроскопични депозити в размер на една горе-долу добра месечна заплата.

В годините на прехода България така и не осъществи необходимите трудови и социални реформи, за да направи пазара на труда по-гъвкав. Заетостта в страната намалява, а няма по-ефективен начин от борбата с бедността от създаването на заетост. Не се и очертават структурни промени, тъй като в Националната програма за реформи са заложени предимно разходни политики за ограничаването на бедността и активни мерки на пазара на труда. Заради спадането на заетостта и непоследователните и неефективни политики се отдалечаваме от целта за 76% заетост към 2020 г.

Липсват и стимули за внасянето на осигуровки върху реалните доходи. Значителна част от трудещите се или изобщо не се осигуряват, или се осигуряват на минималния осигурителен доход за съответната професия заради липсата на ясна връзка между осигуровките и бъдещата пенсия. Осигуровките са просто данък върху труда, а не форма на спестяване за осигуряване на старините заради нереализираната пенсионна реформа и преминаването към лични пенсионни сметки. Тази мярка непрекъснато се отлага във времето без ясна причина.

Бизнесът в България все повече се оплаква от липсата на квалифицирани кадри, като донякъде фирмите имат право. Не говорим за компаниите, които нямат желание да потърсят или да си „произведат“ кадри, или тези, които не желаят да дадат добро възнаграждение за висококвалифицирания труд и им липсва всякакво отношение към човешкия ресурс. Говорим за бизнеса, който ежедневно се сблъсква с липсата на практическа подготовка на наетите заради некачественото образование.

Какво качество обаче да се гони, като образованието не претърпя фундаментални реформи и като цяло не се „свърза“ с бизнеса, с изключение на единици предимно професионални училища, които го направиха благодарение на далновидни директори.

България от години продължава да отделя под 5% от БВП за образование и под 1% за научна и развойна дейност, което доведе до сериозен недостиг на финансиране. В последните години се правят опити това да се преодолее с европейски средства, но натрупаните дефицити трудно могат да се изчистят бързо.

Дания е европейската държава, която отделя най-много публични средства за образование - 9% от БВП, а за научна и развойна дейност - почти 2%. Понеже се сравняваме с Естония, за образование Талин дава над 6% от БВП, а за научна и развойна дейност – около 2%.

България се провали и в здравната реформа. В Естония отдавна беше извършена демонополизацията на здравната система, а у нас това си остава все още реформа „на хартия“, заложена в политическите платформи на управляващите и безвъзвратно изоставена.

Влошава се и бизнес средата в България, което се потвърждава от Световната банка и различни международни неправителствени организации. Вечните ни проблеми са корупцията, административните тежести, размерът на държавните и местни такси, напредъкът по изграждането на електронното правителство, правната сигурност и предвидимост, реформата на съдебната система и прозрачността при обществените поръчки.

За пореден път ще кажем, че решението на всичките тези проблеми е едно – реформи. Закъснели сме с тях повече от 20 години, а е ясно, че заради изборите догодина нищо няма да се случи.