IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Естонското икономическо чудо и как да вземем пример от него

Естонците съградиха държава от нулата, а ние вече над 20 години не можем да излезем от блатото на прехода

08:20 | 11.06.12 г. 33
Автор - снимка
Редактор
Естонското икономическо чудо и как да вземем пример от него

Българският преход (без край)

В началото на 90-те години на миналия век за България може да се каже, че е с едни гърди напред пред Естония. На нас поне не ни се налага да градим държава от нулата и да правим парична реформа, а просто да се адаптираме към новите условия.

Вместо това тук успешно създадохме условия за развитие на определени кръгове и партийни елити.

За 20 години населението на България се стопява с ... една Естония (около 2 млн. души). Влошават се образованието и здравеопазването, в които вечно текат някакви реформи (по-скоро гръмки обещания). Администрацията работи неефективно, далеч сме от развитие на гражданско общество и върховенство на закона, а корупцията, нереформираната съдебна система и тежката и разпокъсана нормативна рамка остават основни проблеми за населението и бизнеса, заради които сме търпели, търпим и ще продължаваме да търпим тежки критики от европейските ни партньори и от големи и малки инвеститори.

Последствията от тези проблеми в условията на световна криза са изключително тежки и се изразяват в отлив на инвестиции, загуба на работни места и занижаване на жизнения стандарт.

Управляващите в момента ни плашат с гръцката криза, но по-скоро гърците биха ни настигнали трудно в пътя към дъното, освен ако Атина не реши да излезе от еврозоната. И сега южните ни съседи разполагат с по-висок доход от българите и имат спестявания, които могат да инвестират в безопасни дестинации.

Доходите в България чисто статистически нарастват, но по-скоро заради съкращенията по „ниските етажи“, което води до повишаване на средната заплата. Спестяванията у нас пък са концентрирани в един малък процент от вложителите в банките, а по-голямата част от населението разполага с микроскопични депозити в размер на една горе-долу добра месечна заплата.

В годините на прехода България така и не осъществи необходимите трудови и социални реформи, за да направи пазара на труда по-гъвкав. Заетостта в страната намалява, а няма по-ефективен начин от борбата с бедността от създаването на заетост. Не се и очертават структурни промени, тъй като в Националната програма за реформи са заложени предимно разходни политики за ограничаването на бедността и активни мерки на пазара на труда. Заради спадането на заетостта и непоследователните и неефективни политики се отдалечаваме от целта за 76% заетост към 2020 г.

Липсват и стимули за внасянето на осигуровки върху реалните доходи. Значителна част от трудещите се или изобщо не се осигуряват, или се осигуряват на минималния осигурителен доход за съответната професия заради липсата на ясна връзка между осигуровките и бъдещата пенсия. Осигуровките са просто данък върху труда, а не форма на спестяване за осигуряване на старините заради нереализираната пенсионна реформа и преминаването към лични пенсионни сметки. Тази мярка непрекъснато се отлага във времето без ясна причина.

Бизнесът в България все повече се оплаква от липсата на квалифицирани кадри, като донякъде фирмите имат право. Не говорим за компаниите, които нямат желание да потърсят или да си „произведат“ кадри, или тези, които не желаят да дадат добро възнаграждение за висококвалифицирания труд и им липсва всякакво отношение към човешкия ресурс. Говорим за бизнеса, който ежедневно се сблъсква с липсата на практическа подготовка на наетите заради некачественото образование.

Какво качество обаче да се гони, като образованието не претърпя фундаментални реформи и като цяло не се „свърза“ с бизнеса, с изключение на единици предимно професионални училища, които го направиха благодарение на далновидни директори.

България от години продължава да отделя под 5% от БВП за образование и под 1% за научна и развойна дейност, което доведе до сериозен недостиг на финансиране. В последните години се правят опити това да се преодолее с европейски средства, но натрупаните дефицити трудно могат да се изчистят бързо.

Дания е европейската държава, която отделя най-много публични средства за образование - 9% от БВП, а за научна и развойна дейност - почти 2%. Понеже се сравняваме с Естония, за образование Талин дава над 6% от БВП, а за научна и развойна дейност – около 2%.

България се провали и в здравната реформа. В Естония отдавна беше извършена демонополизацията на здравната система, а у нас това си остава все още реформа „на хартия“, заложена в политическите платформи на управляващите и безвъзвратно изоставена.

Влошава се и бизнес средата в България, което се потвърждава от Световната банка и различни международни неправителствени организации. Вечните ни проблеми са корупцията, административните тежести, размерът на държавните и местни такси, напредъкът по изграждането на електронното правителство, правната сигурност и предвидимост, реформата на съдебната система и прозрачността при обществените поръчки.

За пореден път ще кажем, че решението на всичките тези проблеми е едно – реформи. Закъснели сме с тях повече от 20 години, а е ясно, че заради изборите догодина нищо няма да се случи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:23 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

13
rate up comment 3 rate down comment 0
doraapostolova
преди 12 години
грешка, да се чете така:"Естонци и финландци са близки народи ,като българи и македонци и щяха да бъда сега една нация ,ако не бяха разделени с море ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 2 rate down comment 0
doraapostolova
преди 12 години
"Естонското икономическо чудо" има начало във "Финландското икономическо чудо". Естонци и финландци са близки народи ,като българи и негодници и щяха да бъда сега една нация ,ако не бяха разделени с море .Когато Естония се възстанови като независима държава 1990 г Финландия направи 6 милиарда инвестиции в Прибалтиката и изцяло обедини с джойнвенчъри финландската и естонска икономика. Високоразвита демократична и икономически държава Финландия стана пример във всяко нещо за естонците. Финландия съветваше всяка крачка естонците по новия им демократичен път. Естонците обърнаха телевизорите си към Финландия и за нула време научиха финландски. Дори Естония прие държавните символи на Финландия- националния и химн. Сега в момента страните са изградили обща икономическа зона без граници и почти конфедерация. В момента се строи най-дългия мост в Европа над Балтийския залив обединяваш двете столици- Талин и Хелзинки. Ако България следваше пътя на Финландия и Македония, ще побългари Македония
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 3 rate down comment 3
george_tn
преди 12 години
"будните" ни (интелектуалци, бизнесмени, елит) са чуждопоклонни и се делят от матряла от който са произлезли. Културата дори и чалга да е си е наша, а като се делиш и мразиш произхода си най-вероятно е да паразитираш
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 0 rate down comment 1
smart-ass
преди 12 години
Това което не се казва в статията е, че повечето страните от ЦИЕ, които са значително по-добре от нас имат поне един богат съсед (Чехия - Германия и Австрия, Полша - Германия, Словакия и Унгария - Австрия, Прибалтиките - Скандинавия, Словения и Хърватска - Италия). Класическите балканци - си нямаме никой който да ни дърпа. Колкото и прости и диви да сме, все един силен съсед щеше омекоти балканското у нас. Ето затова бившите соц. държавни предприятия на другите страни се приватизираха и преориентираха по-лесно. Ако я нямаше Скандинавия, естонците да са си останали пълни въшльовци, пияници и гладници.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 2 rate down comment 0
smart-ass
преди 12 години
е от ЦИЕ, които са значително по-добре от нас имат поне един богат съсед (Чехия - Германия и Австрия, Полша - Германия, Словакия и Унгария - Австрия, Прибалтиките - Скандинавия, Словения и Хърватска - Италия). Класическите балканци - си нямаме никой който да ни дърпа. Колкото и неуки и диви да сме, все един силен съсед щеше омекоти балканското у нас. Ето затова бившите соц. държавни предприятия на другите страни се приватизираха и преориентираха по-лесно. Ако я нямаше Скандинавия, естонците да са си останали пълни въшльовци, пияници и гладници.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 0 rate down comment 0
edimi
преди 12 години
И след всичко това, което е вярно, как да се възпита у младежта нещо освен нихилизъм? И естествено, че "будните" ще бягат навън, а вътре "...ще се въдят Калинки..."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 0 rate down comment 0
edimi
преди 12 години
Защо 4? Или имаш предвид официална административна власт? А на национално ниво?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 5 rate down comment 0
Императорът
преди 12 години
Приоритетите на Естония са инвестиции в образование, наука и технологии.Нашата държава инвестира единствено в развъждането на ***.В Естония висши ценности са трудолюбие и върховенство на законът, в България цъфтят чалга "културата", а законът е врата у поле, а държавата няма кураж да го приложи спрямо маргиналните групи.Естония помага само на тези, които искат да си помогнат сами, България помага приоритетно на тези, които са избрали професията "Трайно нуждаещ се".От тези детайли идват всички разлики.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 12 rate down comment 1
SEBULBA
преди 12 години
В България вместо в образование, се инвестира в "Калинки" ! Защо да учиш, след като 4 от 10-те най-влиятелни мъже в България, са бивши охранители?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 4 rate down comment 0
george_tn
преди 12 години
тук децата от малки се подготвят за емиграция и претопяване. Някои се завръщат като еничари, после пак заминават. Успокоителното е че още от времето на траките сме си такива и вероятно ще оцелеем ... под друго име.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още