Здравната система – доверие в кома

Дебатът за неплащането на здравни вноски се точи с години. Едни не намират стимул да внасят, други просто се възползват от вноските на останалите. Днес ви представяме пет идеи на Димитър Неков - Императорът

Омагьосаният кръг, в който се лута здравната система от години, всъщност отдавна се е превърнал в спирала на смъртта, която води само и единствено надолу. Хора, умиращи поради неадекватна или въобще неполучена медицинска помощ, масово емигриращи лекари, затваряни болници, несправедливости при ползването на здравни услуги – и на фона на всичко това опитите на едно вбесяващо със своята некомпетентност правителство, което се опитва да принуди хората да плащат за една съмнителна и некачествена услуга със силови методи.

На фона на всички тези фактори липсата на доверие в здравната система и здравеопазването е най-естествената човешка реакция. Малцина са тези, готови да плащат доброволно за некачествена услуга и при положение, че ако им се наложи да я използват, ще бъдат принудени да плащат отново.

След като ежедневно виждаме как по медиите и в интернет нещастни „здравноосигурени” родители се молят като просяци за подкрепа, в опит да спасят живота на своето болно дете, няма как да не си зададем въпроса – къде отиват моите здравни осигуровки?

Както сме посочвали и друг път, проблемът е в явният законов дисбаланс между права и задължения. От една страна здравното осигуряване е формулирано като право в Конституцията, но пък според същия Основен закон всеки има право на медицинска помощ.

От гледна точка на първото чисто юридически пропадат всякакви опити на правителството за насилствено събиране на здравни осигуровки, било чрез забрана за продажба на частна собственост, било по още по-абсурден метод – чрез отнемане или неиздаване на лични документи – опити, доказващи единствено пълната некомпетентност и безсилието на управляващите.

Ясно е, че здравната система повече не може да се лута в бездната между правата и задълженията и тъй като никой не може да върви по две пътеки едновременно, трябва да бъде избран един-единствен път.

Или принудително събиране на здравни вноски от всички – включително държавни служители, пенсионери и роми (последните две прослойки – основен контингент на здравните заведения въпреки факта, че не плащат осигуровки) или по-справедливия вариант – премахване на задължителността на осигуряването, отказ от монопола на НЗОК и широко навлизане на частни здравноосигурителни фондове и здравно застраховане на базата на личната отговорност на всеки гражданин.

Няма нищо по-справедливо от тази лична отговорност. Щом един гражданин е пълнолетен, дееспособен и му се дава правото да избира управляващите страната, то той би трябвало да е достатъчно отговорен и към самия себе си и своето семейство – и никой не би трябвало да му отнема правото и задължението на тази отговорност.

Взаимоспомагателният елемент трябва да присъства, но само като второстепенен и надграждащ – единствено за случаите на тежки заболявания и сериозни злополуки, изискващи скъпо или продължително лечение. Вече имахме случаи да оповестим нашите идеи, но нека повторим основното:

- Създаване на частни здравноосигурителни  фондове под държавен контрол, ограничаващ се единствено до изразходването на набраните вноски.

- Лична  и наследяема здравна партида за всеки гражданин, с която той ще има право да се  разпорежда, включително да изтегля част от натрупаната сума.

- Свобода на вноските – по отношение на размер и периодичност. Всеки здравноосигурен да има право да внася по своята партида колкото и когато пожелае.

- Здравният фонд да инвестира част от набраните вноски на клиентите в изграждането на болници и закупуването на медицинска апаратура, така постепенно ще бъдат заменени и допълнени съществуващите държавни болници, които ще бъдат използвани като начална база.

- 20% от здравните вноски да бъдат насочвани към взаимоспомагателна партида на съответния фонд, до която ще имат съразмерен достъп осигурените във фонда.

- Други 5% от вноските – във взаимоспомагателна каса, обща за всички частни  фондове – последна защита за тези здравноосигурени, нуждаещи се от изключително скъпо лечение.

А неосигурените? Нека те плащат в брой при нужда или да разчитат на благотворителност, щом това е техният избор.

Какво е вашето мнение - как трябва да постъпи държавата, за да гарантира събираемост на вноските и достатъчно като количество и качество услуги на плащащите. Очакваме мненията ви на info@investor.bg в обем 400-600 думи!