Коя идея би продавала българския капиталов пазар отново?

Когато не става въпрос за стоки от жизнена необходимост, причината за покупка не е нуждата, а добре разказаната история – примерно - с нашия шампоан ще забравите за пърхота, ножчето следва извивките на лицето Ви и ароматът на парфюма ще обърне погледите на жените към Вас.

В резултат на “консумирането” на историите на подобни продукти имаме една огромна група от чисти, добре избръснати и парфюмирани потребители, които все още не са получили това, за което всъщност са платили – вниманието на противоположния пол. И тогава отново се прегръща нова идея - “купуват” се историите за сигурните печалби на финансовите пазари.

Годините преди Финансовата криза бяха златни времена за българските наследници на Шехерезада. Инвестиционните посредници разказваха за нарастващи годишни възвръщаемости на доверителното управление, мажоритарните собственици правеха успешни първични увеличения на капитала, разказвайки истории за бъдещо възходящо развитие у нас и в съседни страни, Борсата обсъждаше варианти за регионални пазари. Привлечени от бляскавите светлини на финансите и красивите истории за успех към всеобщата веселба се присъединяваха все повече хора. Еуфорията стана толкова голяма, че всяко нещо, което се появеше на общата “шведска маса” от инвестиционни възможности, бързо изчезваше.
 
След изчерпването на качествените компании акциите дори на компании без бъдеще, перспективен бизнес или даже без активи се разграбваха, като цената нямаше значение. Накрая се видя, че Страхът продава дори по-добре от алчността. И макар да последва финансово опустошение, на инвеститорите сега отново компаниите продължават да предлагат варианти на старите истории – гарантирани резултати от бизнес или валутен пазар – под формата на обещания за месечна гарантирана доходност или привилегировани акции с гарантиран дивидент.

На инвеститорите обаче им е трудно да повярват, че компания, която няма практика да споделя печалбата си под формата на дивидент с обикновените си акционери, ще имат различно отношение към привилегированите си акционери…

Брокерите и управляващите дружества пък се преквалифицираха от български на международни и започнаха да проповядват идеята, че няма да губят повече, защото не инвестират в България, а имат възможност да търгуват на далеч по-ликвидни пазари. Бягството от решение в позиция, където имат сравнителни езикови, културни и социални предимства, към чужди и познати само чрез интернет територии обаче трудно ще даде устойчив успех…

Борсата написа поредната приказка под формата на двугодишен план за развитие съобразно това, което искаха да чуят оредяващите инвеститори, и се оттегли на поредната си незаслужена многомесечна почивка. Вече изтича и второто тримесечие на 2010, но реални действия съобразно плана освен анкети с посредниците няма…

Другата история, която се разказва упорито напоследък, е за акциите на държавните компании, които ще раздвижат борсата, и затова брокери и борса се опитвали да се срещнат с правителството по темата, но все не успявали. И как и защо да се срещнеш с някой, който е сринал оборота си до 100 хиляди на ден, а ти отговаряш за 15 милиарда приходи на година?

Коя идея би продавала българския капиталов пазар отново?

Когато купуваш, даваш доверие на продукта, кредитираш го и от там, за да има отново капиталов пазар, участниците в него – компании, брокери и борса - трябва да върнат кредита на пазара. Първо, компаниите трябва да изградят корпоративно отношение към акционерите си не на база дълги правилници за това, а чрез ясни и конкретни действия, показващи еднопосочност на целите на малките и големите акционери и равна пропорция при споделяне на успеха.
 
Второ, посредниците трябва да инвестират във връщането на кредита на пазара – и като доверие и като реален кредит под формата на ресурс за маржин и къси продажби.

А Борсата, която остана с най-голям кешов ресурс от всички, вместо основно пасивно да кредитира банковия сектор с депозити, да си спомни, че тя е най-видният представител на небанковия сектор и затова да инвестира в ефективни механизми за създаване и развитие на ликвидност и да изгради опционен и индексен пазар.
 
Кредитът и като доверие в бизнес моделите и резултатите, и като финансов ресурс е в основата на трите най-важни изисквания за съществуване на капиталовия пазар – Ликвидност, Ликвидност и пак Ликвидност. А само ако подредим пазара си съобразно световните утвърдени правила, ще можем първо да повишим вътрешната ликвидност и едва тогава да разчитаме да внесем външни източници на ликвидност.