Д-р Боян Хр. Иванчев е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по специалността "Поведенчески финанси". Член е на СД и Инвестиционния комитет на частния инвестиционен фонд „Адванс Екуити” АД. Член е на Международната асоциация на политическите консултанти. Консултирал е множество преки чуждестранни инвестиции в страната.
Професионалният си опит започва през 1993 г. като брокер на фондовата борса. Има над петнадесет години опит като банков дилър и портфолио мениджър. В периода 2005-2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя Ивайло Калфин.
Завършва средно образование в Чехословакия, а висше образование и докторска степен придобива във Warsaw School of Economics. Специализира в Harvard Kennedy Scholl of Government, Academy for Macroeconomic Research-Beijing, ENA-Paris и други. Бил е основен участник в инвестиционен форум R.I.S.E. Dayton-USA и на световния конгрес на IAPC Washington-USA. Публикува материали в областта на финансовите пазари, макроикономиката и поведенческите финанси. Владее пет чужди езика. Семеен, с едно дете.
- Г-н Иванчев, в България имаме голям процент на притежание на собствено жилище. Дали това не е един от проблемите, поради които стандарта ни на живот е по-нисък, тъй като жилищата поемат голям ресурс и не достига за инвестиции в хората, особено след като много жилища погиват - било във вилни зони, било в малки градове, или пък стоят заключени, след като собствениците са емигрирали?
Българите сме много богати с мъртви активи - в София жителите са с над 90% собствени жилища. И ги тътрузим до гроба си, като те убиват в изключително голяма степен предприемчивостта ни. Защото сме смазани от мъртвия актив, който изпива силиците ни всеки ден и ни кара да си мислим: "Каквото ще да става, нали имам покрив над главата."
- В книгата си, въвеждаща понятието Postmoney, посочвате примера на Ник Лийсън, фалирал банката Беърингс със загуби от 600 млн. паунда. Какво казва той за парите?
За Лийсън парите на пода на борсата са нереални. Реални пари са стоте долара, с които ежедневно се е басирал на колко ще затвори борсата. Реални са и парите, с които си е купувал шоколадови яйца Киндер за да сглобява малките играчки и да забрави поне за малко лудостта на пазарите.
- Човек често си поставя цели, например да изкара 300 000 лв., или 1 млн. лв., но след това вдига летвата, защо става така?
Римляните например са се опитвали да преодолеят закона за пределната полезност чрез пируване в легнало положение - коремът не е прегънат и поема повече храна. След това повръщали с помощта на гъше перо и започвали отново... Количеството пари, по-голямо от това за задоволяване на основните човешки потребности, за да бъде "изконсумирано" води до девиантен консумеризъм. Например извращения. А ако парите не се консумират реално, те са само игра с егото и перверзното му самозадоволяване. Дори благотворителността е възможно да бъде определена като перверзия - тя е емоционално решение. Истината е, че всяка година умират 11 млн. деца от недохранване.
- Правенето на пари игра ли е и има ли тя край, или сме като хамстер във въртележка?
Въпрос на ценности. Поради това въвеждам понятието Postmoney - то отразява развитието на човешкото общество към безпътицата. Ако не е възможно проглеждането извън консумеризма, играта приключва с пълно душевно опустошаване. Правенето на пари също може да бъде и заместител, сублимация на липсата на задоволяване, най-общо казано на желанието за удоволствие.
А сублимацията според Зигмунд Фройд е сексуалният нагон, който се отказва от своята насоченост към физическа наслада, или размножаването, и приема друга цел, която е свързана генетично с предишната, но вече не може да се нарече сексуална. Тя трябва да бъде определена като социална.
преди 12 години Bertram, тук изобщо не обсъждаме случая, в който някой има готова сума пари и решава да си купи жилище. Това е напълно нормално и всеки би го направил. Такива обаче са единици. Огромното мнозинство трябва да теглят кредит. И тука идва огромното набутване. Условията по ипотечните кредити в България са много тежки. ГПР е близо 10%, отделно банката може едностранно да си променя лихвения процент, когато и скимне. Също така може във всеки един момент да направи кредита предсрочно изискуем, дори да си бил абсолютно изряден платец. При подобни условия и при цените на жилищата и нивата на наемите в момента най-изгодното решение е да живееш под наем.Ако се бях подлъгал да си купя жилище с ипотека през 2007-а, както направиха сума ти колеги и познати, сега щях да съм горд собственик на тристаен, купен за 100 000 Евро с 30-годишна ипотека, чиято стойност към момента би била 60 - 65 000. Несъмнено изгодна сделка... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Да, за едни са мъртви активи, но за други са активни пасиви. Каквото дойде. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не са би трябвало да могат да се ползват за обезпечения на кредити , не е нормално да не могат отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Жилищата, ако не се използват за живеене (даже и в някои случаи и тези) не са мъртви актива, а пасиви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Браво на Мариян за материала. Доста интересни въпроси повдига, но темата е огромна, а г-н Иванчев използва доста 'засукани' чуждици, които ако не друго може да объркат читателите. Честно да си кажа не мога да схвана точно какво се опитва да ни убеди Иванчев, но като цяло е интересно. Май малко си е повярвал повече отколкото е нужно, но по хамерикански така трябва :)До колегата Crux - пич гледаш едностранно на нещата. Има хора, които имат спестени пари и за тях е абсолютно неразбираемо защо да не си купят жилище, а да живеят под наем при положение, че спестяванията им могат да бъдят изядени ако не за месеци то за година-две от някоя криза. За последние 15 години в България имахме един обир на спестявания от ДС мафията (банките 96-97), яка инфлация, як балон в имотите, як балон на БФБ. Познавам няколко човека, които 96 имаха спестени пари за по 2 апартамента, а сега нямат нищо (нито апартаменти нито пари).. така, че монетата винаги има две страни. Става малко гроздето е кисело. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Мариян вероятно е сложил това заглавие за да предизвика интерес към интервюто, но така е отместил фокуса и както личи от коментарите мнозина са се подвели от това и от единия параграф, в който се говори за жилища. Всъщност обаче, същността на интервюто е така наречения "стоп лос на щастието" - т.е. границата, до която човек изпитва удоволствие от това което прави (пък било то и пари) и отвъд която става роб на това, което прави и което (вече) не му носи удоволствие. И въпреки, че не му носи удоволствие той продължава да го прави залъгвайки се или с това, че преди му е носело удоволствие или с това, че и другите правят така или с други оправдания. И забравя, че все пак, НАИСТИНА, всичко се прави за едното щастие. А човек е конструиран така, че щастието минава само и единствено през сетивата му ("Всички трудове на човека са за гърлото му"), а не през абстрактни понятия като размера на банковата му сметка или активите му на борсата. За това иде реч. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години В България е изключително популярно преподавателите да използават сложни, чужди и неясни думи и изречения с неясна конструкция, правейки се на умни и много учени. В САЩ такова нещо няма. Това е признак на примитивизъм и изостаналост. Жал ми е за студентите на този преподавател. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ти пещерняшкия манталитет от кроманьонците ли го прихвана ?? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години До Инвестиращ /пост 44/ -Браво! Много точно казано, даже има и смисъл! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Еххх Пламенов, ми те и кроманьонците са били с покрив уе мой чоеловек !!! И те са си имали пещери където да не ги брулят ветровете .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар