Д-р Боян Хр. Иванчев е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по специалността "Поведенчески финанси". Член е на СД и Инвестиционния комитет на частния инвестиционен фонд „Адванс Екуити” АД. Член е на Международната асоциация на политическите консултанти. Консултирал е множество преки чуждестранни инвестиции в страната.
Професионалният си опит започва през 1993 г. като брокер на фондовата борса. Има над петнадесет години опит като банков дилър и портфолио мениджър. В периода 2005-2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя Ивайло Калфин.
Завършва средно образование в Чехословакия, а висше образование и докторска степен придобива във Warsaw School of Economics. Специализира в Harvard Kennedy Scholl of Government, Academy for Macroeconomic Research-Beijing, ENA-Paris и други. Бил е основен участник в инвестиционен форум R.I.S.E. Dayton-USA и на световния конгрес на IAPC Washington-USA. Публикува материали в областта на финансовите пазари, макроикономиката и поведенческите финанси. Владее пет чужди езика. Семеен, с едно дете.
- Г-н Иванчев, в България имаме голям процент на притежание на собствено жилище. Дали това не е един от проблемите, поради които стандарта ни на живот е по-нисък, тъй като жилищата поемат голям ресурс и не достига за инвестиции в хората, особено след като много жилища погиват - било във вилни зони, било в малки градове, или пък стоят заключени, след като собствениците са емигрирали?
Българите сме много богати с мъртви активи - в София жителите са с над 90% собствени жилища. И ги тътрузим до гроба си, като те убиват в изключително голяма степен предприемчивостта ни. Защото сме смазани от мъртвия актив, който изпива силиците ни всеки ден и ни кара да си мислим: "Каквото ще да става, нали имам покрив над главата."
- В книгата си, въвеждаща понятието Postmoney, посочвате примера на Ник Лийсън, фалирал банката Беърингс със загуби от 600 млн. паунда. Какво казва той за парите?
За Лийсън парите на пода на борсата са нереални. Реални пари са стоте долара, с които ежедневно се е басирал на колко ще затвори борсата. Реални са и парите, с които си е купувал шоколадови яйца Киндер за да сглобява малките играчки и да забрави поне за малко лудостта на пазарите.
- Човек често си поставя цели, например да изкара 300 000 лв., или 1 млн. лв., но след това вдига летвата, защо става така?
Римляните например са се опитвали да преодолеят закона за пределната полезност чрез пируване в легнало положение - коремът не е прегънат и поема повече храна. След това повръщали с помощта на гъше перо и започвали отново... Количеството пари, по-голямо от това за задоволяване на основните човешки потребности, за да бъде "изконсумирано" води до девиантен консумеризъм. Например извращения. А ако парите не се консумират реално, те са само игра с егото и перверзното му самозадоволяване. Дори благотворителността е възможно да бъде определена като перверзия - тя е емоционално решение. Истината е, че всяка година умират 11 млн. деца от недохранване.
- Правенето на пари игра ли е и има ли тя край, или сме като хамстер във въртележка?
Въпрос на ценности. Поради това въвеждам понятието Postmoney - то отразява развитието на човешкото общество към безпътицата. Ако не е възможно проглеждането извън консумеризма, играта приключва с пълно душевно опустошаване. Правенето на пари също може да бъде и заместител, сублимация на липсата на задоволяване, най-общо казано на желанието за удоволствие.
А сублимацията според Зигмунд Фройд е сексуалният нагон, който се отказва от своята насоченост към физическа наслада, или размножаването, и приема друга цел, която е свързана генетично с предишната, но вече не може да се нарече сексуална. Тя трябва да бъде определена като социална.
преди 12 години Според мен щастието е в постоянната борба за оцеляване , а не в постигането на някаква достатъчност - когато сетивата се притъпяват и щастието бяга. С две думи или вървиш напред или спираш и изчезваш. Интересно четиво . По мои наблюдения повечето решили да ударят спирачките не преценяват момента и вместо в удоволствие и безпределно щастие изпадат в перманентно сътояние на скръб и отчаяние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Бих искал да Ви допълня. Ако пази Боже престанеш да плащаш месечните вноски, не само губиш "нещото". Продължават да те гонят до последното евроцентче, даже и от лихвичките по просрочието. Та даже и да си живял 10 години в ипотекирано жилище за 20 години и те изхвърлят, ще продължиш да си плащаш и за останалите 10 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Абе продължавам да не разбирам за кво спорите :))Тия дето искат да живеят под наем - ми кой ви спира бе?? :)))Тия дето искат да си напазарят апартаментче - ми кой ви спира бе??? :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Съгласен съм. За да спестяваш, трябва да си наложиш желязна финансова дисциплина, а това не е никак лесно. Готовите пари изкушават - хайде един шопинг тур из моловете, хайде една екскурзийка, хайде нова кола... И парите заминават. Докато при ипотеката е ясно - всеки месец автоматично ти теглят определена сума от заплатата и трябва да се оправяш с останалите пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Смисълът за апартамент на кредит е индивидуален. Ако може да погасиш кредита за под 10г. определено е по добре да купиш вместо да живееш под наем. Сметката със спестяването е много трудна в предвид, че повечето хора когато има да плащат кредит заделят повече пари. Отколкото когато имат сериозни спестявания, говоря от личен опит - при 20-30 хил. евро в банката живееш някак по на широко.Другото е, че в момента ГПР по ипотечен кредит има и за под 8%. А повечето хора, които взимат много дългосрочни кредити са често с преференциални условия - например защото са служители на банката - ГПР от 4-5% е напълно постижим в такъв случай. Аз лично смятам, че елементарния начин за избор между наем и покупка е разходите(сметнати с ГПР) да се сравнят със стойността на наема. При По-нисък наем - живееш под наем, по-нисък ГПР - купуваш.За статията - мътрви активи са тези, който не се използват и не носят доход. Собственото жилище за живеене си е богатство, което над 60-70г възраст е безценно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Отговарям ти три пъти, защото има ограничение в дължината на отговора.Именно - елементарни изчисления.Вноската при ипотечен кредит за 30 години за необзаведен апартамент е точно 3 пъти по-голяма от месечния наем за същия, напълно обзаведен апартамент.Ако на теб спестявания от 50 000 Евро ти се струват "нищо" - твоя работа.И да ти кажа, като слагаш по много въпросителни и удивителни, това не прави съобщението ти по-смислено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Уважаеми Voldemor, не проследих полемиката Ви с Crux (много мнения станаха под тази статия), но във Вашата логика "плащаш и имаш нещо, или плащаш и нямаш нищо" нещо куца в частта и, когато става дума за плащане с ипотечни вноски. Ако ипотеката е, да кажем, за 20 г., плащаш 240 вноски и "имаш нещото" чак след това. Ако, пази Боже, престанеш да можеш да плащаш месечните вноски, губиш "нещото". А вече направените ипотечни вноски са изиграли ролята на месечен наем, но по скъп. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Явно сериозно съм навлезнал в болното ти място, щом на три пъти ми отговаряш!!!! Конкретни примери има много, включително и примери, когато наследяваш милиони и ги пропиляваш в *** и недалновидни инвестиции. Но в случая е важно едно - РАЗЛИКАТА - тази разлика между наем и ипотечна вноска толкова ли е голяма??? Инвестицията в недвижимост толкова ли е краткосрочна??? Елементарни изчисления колега!!! И освен това, елементарна логика - плащаш и имаш нещо, или плащаш и нямаш нищо???? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Поправка: Г-н Боян Иванчев явно също го усеща. И не само... :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Ricco, направо ми четеш мислите"Ами възможно е... :) Но все пак, предполагам, че и двамата усещаме набиращия сила вятър на промяната. Вятър, в който се усеща един стар и същевременно позабравен аромат - ароматът на щастието. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар