- Кои са трудните професии и защо?
Всички професии са трудни - пилотът отговаря пряко за човешкия живот, както и шофьорът на автобуса София-Варна. Някои професии са много бързи и са свързани с пари, които вече не са средство, a цел сами за себе си - т.е. те са Postmoney. При такива професии се полудява и е добре всеки участник да има "стоп лос" (ограничаване загубата - бел. ред.) на щастието си.
- Казвате, че трудни са професиите в които трябва да се вземат бързи решения, като например дилъри на ценни книжа и валути, полицаи, хирурзи, пожарникари и други. Защо това е така и трябва ли да избягваме тези професии?
Вероятно защото следват и бързи отговори - дали си бил прав или не. Ако дълго време си прав десетки пъти на ден е трудно да се издържи. Ако дълго време грешиш десетки пъти на ден отново е много трудно да се издържи. Всеки има право да изживее професията си. Но нека не приключва с алкохолизъм, самоубийства, наркотици. Тук става въпрос за създаване и спазване на личен "стоп лос" на щастието.
- Вероятно именно поради трудността на бързите решения Айнщайн нарича 8-мо чудо на света дългосрочното инвестиране, а не краткосрочното, което е доста изнервящо?
За бързите решения трябва интелект, смелост и желязна дисциплина. Всеки смел и умен войник става много добър убиец и самотник, той няма нужда от никой друг. Така са дилърите - имат нужда само от екран, нищо друго. По едно време ника ми беше Pana The Lonely Warrior - звучи секси, но е страшно да стигнеш до там. А за дългосрочното инвестиране е необходима мъдрост и дисциплина.
- Възниква въпросът защо някои предпочитат да не правят вертикално издигане в кариерата си, а други драпат с всички сили да правят бизнес и кариера. Дали вторите не играят Postmoney?
Вероятно да. Целта на такъв тип развитие е свързана с повече пари. А повечето пари са задължително Postmoney.
- Мнозина твърдят, че спестяват, развиват бизнес или строят къщи заради децата си, доколко това не е илюзорно и къде е границата между прехвърлянето на богатство между поколенията?
Доколкото протестантският дух и трупането на богатство е валиден, дотолкова е оправдано и това твърдение. В момента в консумеристките общества, и особено новите консумеристки общества, наследството и децата са по-скоро извинение за дивашкото желание за пари и потребление.
- Ако човек определи таргет от 20 000 лв. печалба за годината, трябва ли да определи предварително колко да изхарчи, особено ако планът бъде преизпълнен, например с 30%?
Една от известните в Поведенческите финанси склонности е "Менталното счетоводство". Бидейки ирационални, хората ментално разделят парите и тяхното харчене по различен начин. Например от заплата спестявам 20% всеки месец, а премията ще похарча наведнъж. Или пък - в къщи ще ядем боб чорба, а в заведение - френска лучена супа и гъши дроб, и като резултат спестеното се обезсмисля. Таргетът за изкарани пари и неговото преизпълнение не бива да води до възприемане на парите по различен начин и до задължителна промяна в поведението ни - нова кола, любовница и кока. Парите са едни и същи и е необходима дисциплина в отношението към тях, за да бъде постигната дългосрочната ни цел, без парите да изнасилят нас и душата ни.
- Менталното счетоводство има доста аномалии, като например крайно скъперничество или крайно прахосничество. Те вероятно се оформят в детството, случва се децата на скъперници да са прахосници. Тези поведения девиантни ли са и трябва ли да се лекуват?
Ирационалността на хората ги тласка към склонността им да допускат ситематични грешки, описани от менталното счетоводство. Това, което казвате за скъперници-прахосници е много интересно, но е по-скоро девиантно поведение и не е от областта на когнитивната психология и може да се търси помощ от специалисти - психотерапевти.
- Мнозина са закотвени към дадена ситуация. Например баби с големи апартаменти в центъра нямат пари за парно, но не искат да продадат жилището си за по-малко, често водени и от мотива да има наследство за децата. Други пък все още поддържат къщи и коли, отговарящи на загубен стандарт. Защо е толкова трудно да се пренастроят и да започнат на чисто?
Закотвянето е известна склонност, описана от поведенческите финанси. Тя се базира на възприемане на определена стойност, число, ниво, състояние като котва и след това всички съждения се правят от тази изходна точка. Много е трудно изкъртването на такава котва, особено при възрастни хора. Друг случай е известната грешка при дилърите "всяка позиция излиза" поради закотвянето към конкретно ценово ниво и актив. Най-сложното е, че при ирационалното поведение на хората никога не действа само една склонност, а по две, три и повече. Тогава самодеконструкцията на поведението е почти невъзможна.
- Има известен парадокс. Мнозина работят, за да може после да дадат на децата си бъдеще и да могат да си почиват. А всъщност в момента нито си почиват, нито са близо до семейството си, включително в мислите си. Защо отлагат щастието за бъдещето, което така и не идва?
Изцяло съм съгласен! Защото са загубили ценностите си. Помните ли от филма Семейство Сопрано - един от убийците мафиоти застреля приятеля си и след това се прибра и започна да гали и прегръща сина си.
- В книгата си споделяте изследването, че човек плащал някога за секс е по-нещастен от другите. Претендира ли плащащият, че с пари се купува всичко, включително любов?
Плутчик, определя изневярата като композитно чувство - удоволствие и страх. Удоволствие от действието и страх от последствията. Следва когнитивен дисонанс или душевен дискомфорт, който измъчва известно време извършителя - докато загрубее и вече няма значение, т.е. стане повече животно, отколкото човек. Консумеристите са повече животни, отколкото хора, и за тях любовта е всъщност подчинение, секс, пари и нова стока - те са новофилици (желанието за ново само защото е ново).
- Как може да се избяга от проблема да купуваме вещи, например коли и къщи, а после те реално да ни притежават, защото започваме да се грижим за тях?
Тук говорим за гладни очи, алчност, новофилия, липса на задоволяване на сексуалността в много широк смисъл и съответно живот и задоволяване чрез заместители и много правилно - ставаме техни роби и все по-несвободни хора. Решението е рационално поведение и постигане на щастие - не чрез предмети, а чрез душевно равновесие.
преди 12 години Така се е получило - единствена цел, защото другите възможности са в пъти по-рискови. Ето и тук писалите форумци споменават проблема с производство или друг бизнес в България - сравнително скъп продукт и дейност омотана в корумпираните паяжини на чиновници, политици, полицаи и т.н. Какво му остава на българина? Кое е единственото сравнително стабилно нещо, за което може да се хване???? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Както казваше многоуважания ми професор по Икономика в един хамерикански университет ( лека му пръст!): Който не го може отива да преподаваа ...... така че на гусин Иванчев му предлагам да наблегне на даскалъка ........ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Мне. Не да преживява нормално той и семейството му, а да има имот. Защото елементарните сметки показват, че животът под наем е много по-изгоден от купуването на собствено жилище. Но в България който живее под наем е обект на подигравки и присмех и се смята за неудачник. Нищо, че може да живее под наем в голямо, луксозно жилище в хубав квартал, а този, дето го подиграва, да мизерства в 30-годишна панелка отвъд Околовръстното, купена с кредит с месечна вноска 60% от дохода на семейството. Тук всички са на принципа "*** да е, мой да е".А относно кредита - още повече хора проплакаха, като се подведоха по безумните реклами и обещания на брокери, строители и банкери и си купиха жилища на тройни цени с дългосрочни ипотечни кредити, дето сега не могат да ги изплащат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Поздравления за интервюто, това може би е най-доброто, публикувано от Инвестор в последно време... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За измекярите не си много прав, но иначе, да - има много притежатели на жилища на запад.Това не значи, че и те не са вързани към иптоеката си както повечето собственици. И това не е непременно лошо или хубаво - въпрос на ценностна система.Не всичко е черно или бяло. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Много добър! Достойно можеше да го включиш към интервюто :)Искрено казано бях разочарован от някои от "отговорите", котио въобще не са по въпросите.Иначе за парите, да - обратното не винаги е вярно. За първото съм сигурен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Кризата изяде много от парите на богатите в България и ги накара да търсят съвети от професионалисти. Но искат съвет, само когато има проблем..." :)))) Точно тук е и проблема. Едва когато потъне и с двата крака, българинът иска съвет и е склонен да плати за него, тоест, когато вече е доста късно.. ;) За жилищата не е много прав - Във Великобритания 80 % от хората живеят във собствени жилища. Тази теза от времето на социализма, че хората на запад живеят под наем не е вярна. На запад под наем живеят само младежи и студенти или последните ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Обществото / иде реч за българина / трябва по честичко да се замисля за бъдещето си и начина на живот.Вчерашното безмислено убийство на млад човек е крещящ пример за меркантилноста и чалгаджийството в живота ни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Но ти не си виновен, де - типичният българин разсъждава точно като теб. Собственият имот е единствена цел и смисъл на живота му."Това и да преживява нормално той и семейството му. Какво повече трябва да бъде целта му? Да вземе 1 милион в кредити и да направи фабрика за нещо, след това да няма работа, защото от Китай идва същото, но 2 пъти по-евтино. След това губи фабриката, апартамента си и жена му го напуска. Много хора вече плакаха. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Далеч съм от мисълта, че няма хора споделящи мнението на автора, но просто дакато пишех все още нямаше нито един положителен коментар.Поздрави! отговор Сигнализирай за неуместен коментар