Предвид затруднените преговори с Гърция европейските партньори са се разбрали да приложат „спешен план“ за Атина. Предвижда се кредиторите да дадат последен шанс на гърците и да изчакат дали до края на седмицата финансовите министри на страните от еврозоната няма да се разберат с правителството в Атина за основните точки в текущата програма. Министрите ще заседават в четвъртък и петък в Люксембург, пише в свой материал Süddeutsche Zeitung.
Ако тази среща мине без споразумение, без повече бавене ще се свика специална среща на европейските държавни и правителствени ръководители в Брюксел. Счита се, че това може да стане в петък вечер. На нея отново ще се търси политическо решение. Френският президент Франсоа Оланд предупреди в понеделник, че има голяма вероятност преговорите да се провалят, защото сроковете са кратки. „Често казвах – внимание, влизаме в период, който е турбулентен, ако не се намери споразумение“, заяви той по време на посещение на самолетно изложение до Париж.
Планът има за цел да наложи "контрол над финансовите потоци" от Гърция още през уикенда, за да предотврати изтичане на капитали. Подобни ограничения бяха наложени на Кипър по време на финансовата криза от 2013 г. и отменени изцяло през март, припомня германският ежедневник, който не цитира източници.
Ако преговорите, целящи да спасят Гърция от изпадане в неплатежоспособност, останат в задънена улица, от следващата седмица гръцките банки де факто ще бъдат затворени за няколко дни, за да бъдат подготвени за това ограничаване на трансакциите. То обаче ще трябва да бъде одобрено и от гръцкия парламент. В резултат може да бъдат ограничени и тегленията на пари от банкомати, както и електронните плащания, имащи връзка с Гърция.
Тъй като свободният трансфер на стоки и пари е основен принцип на Европейския съюз, правителството в Атина ще трябва да приеме специален закон, за да може да контролира и ограничава капиталовия трансфер. Ако Атина се колебае да направи това, като последна възможност за страните от еврозоната остава тази да изолират страната от платежната система.
В понеделник управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви в Европейския парламент, че засега банката няма да спре помощта за гръцките банки. Ликвидната подкрепа ще продължи дотогава, докато банките са платежоспособни. Но той добави, че ситуацията е в развитие. "Ето защо ние трябва да следим ситуацията отблизо".
В сряда има заседание на борда на ЕЦБ. Централните банкери трябва да решат дали да предоставят на гръцките банки нови спешни заеми. Ако ЕЦБ гласува против, то банките може да ограничат плащанията, което може да увеличи желанието на правителството в Атина все пак да приеме модифицирания спасителен план. Свързани с него са и 19 млрд. евро.
Преговорите между Атина, от една страна, и международните й кредитори ЕС и МВФ, от друга, през уикенда не дадоха резултат. Дискусиите ще продължат в Еврогрупата, чието следващо заседание е насрочено за четвъртък в Люксембург.
В понеделник обаче Гърция и кредиторите втвърдиха допълнително позициите си, които и без това се разминават чувствително. Гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис заяви в интервю за германския вестник Bild, че не планира да представи нови предложения за реформи на заседанието на Еврогрупата. Необходимо е такива предложения първо да бъдат обсъдени и договорени на по-ниско равнище, посочи Варуфакис.
Гръцкият финансов министър отново призова германския канцлер Ангела Меркел да даде на неговата страна "реч на надежда" и да сигнализира, че Европа е готова да се откаже от своите искания за мерки за икономии. Германия получи такава надежда след края на Втората световна война, отбеляза той.
Междувременно в понеделник гърците са поставили абсолютен рекорд по теглене на пари от банковите си сметки, съобщи гръцкият електронен портал Reporter, цитиран от ТАСС. До затварянето на банките в Гърция от сметките били изтеглени около 600 млн. евро. Това е 2,5 пъти повече от сумите, изтеглени в петък. Източниците на портала не са могли да оценят сумата, която ще бъде изтеглена от банкоматите след затварянето на банките.
Подобна нервност на вложителите се обяснява с провала на преговорите на гръцкото правителство с кредиторите, състояли се на 13 и 14 юни в Брюксел.
Както съобщиха в Еврокомисията, в хода на преговорите беше постигнат известен напредък, но те бяха неуспешни, защото продължава да се запазва същественият разрив между предложенията на гръцкото правителство и общите изисквания на ЕК, Европейската централна банка и Международния валутен фонд за около 2 милиарда евро бюджетни икономии годишно, или около 0,5-1 процента от брутния вътрешен продукт.
Новините за Гърция може да следите тук
преди 9 години Златото е претеглено в присъствието на тогавашната шефка на БНБ Вела Луканова, леля на Андрей ЛукановПо протокол златото е измерено на 20 153 479,84 грама. Година по-късно Луканова е сменена от Кирил Несторов начело на БНБ. През май 1960 г. Живков се среща със съветския лидер Никита Хрушчов. Той моли СССР да купи златния резерв и освен това да отпусне нови спасителни кредити за България и да отложи с 5 години плащането на старите. Хрушчов се съгласява да купи златото, но не дава повече пари. Той остро критикува Живков за неразумната политика във финансите и големите харчове. По това време обаче на Хрушчов въобще не му е до българските харчове. Той е силно притеснен от масовото забягване на източногерманци във ФРГ. Година по-късно по негово нареждане ще бъде издигната Берлинската стена. Операцията с продажбата на златния резерв е извършена на 11 юли 1960 г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години продаде на СССР целия златен резерви така да отсрочи плащанията си към руските банки. Започват и преговори със западните банки да се получи поне година отсрочка на плащанията към тях. По това времестратегическият златен резерв на България е около 24 тона златоТой е формиран основно преди 9 септември 1944 г. Тодор Живков решава да продаде златото на руснаците, за да получи отсрочка за кредитите. Това става в пълна секретност. В операцията са посветени малцина партийни ръководители. Оперативен изпълнител е началникът на УБО Димитър Гръбчев.Всъщност Живков е много улеснен от един *** факт в своето изпълнение. Още през 1958 г. той е прехвърлил цялото злато на съхранение в Госбанк. Така реално държавният златен резерв е вече в СССР. Решението било взето, защото според партийните лидери сградата на БНБ не била достатъчно надеждна при бомбена атака или опит за терористично нападение. Транспортирането става в началото на 1959 г. на пункта Унгени. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Голямо перо в държавните разходи по това време са и начеващите строежи на големи промишлени предприятия, които гълтат огромни средства. Този ресурс е осигурен от СССР във формата на заеми и помощи.В началото на 1960 г. дълговете на България към съветската страна достигат близо 3 млрд. лв.,преизчислени по курсови разлики. Сумите се отпускат основно от Московската народна банка. През април 1960 г. Тодор Живков търси спешно кредит от ФРГ, за да може да покрие старите задължения. Оттам обаче му отпускат унизителната сума от 2 млн. долара.За това свидетелстват спомените на тогавашния шеф на БНБ Кирил Несторов. През първата половина на 1960 г. имахме нужда от 50 млн. долара, за да посрещнем плащанията по лихви и главници по кредитите. Освен сумата от 2 млн. долара от ФРГ обаче други пари не успяхме да заемем. Това са думите на управителя на БНБ, написани в отчета му.Тогава партийното ръководство прибягва до отчаян ход. То решава да отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години В края на 50-те години на миналия век страната ни е изправена реално пред банкрут. Първите години на комунистическо управление са унищожили селското стопанство и не са осигурили икономическа база за възстановяване след годините на Втората световна война. Държавата е принудена да получава кредити, за да финансира дейността си. Три европейски банки са отпуснали заеми на България през периода 1955-1960 г.Ойро банка, Банк комерсиал дю Норд - Париж и Дойче банк отпуснали на страната кредит от 135 млн. долара Сумата е доста голяма за онова време и почти равна на целия износ, който осъществява държавата през този период.Отделно страната ни е задлъжняла на СССР чрез стоки, продукция и пари на стойност 3 млрд. лв. Тази сума се натрупва за 7- 8 г. и отразява невъзможността на държавното ръководство да реализира балансиран бюджет и да покрие всички насрещни разходи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не мога да си обясня какво е това постоянно подплашване на гръцките вложители . След всяко подплашване следва протакане , за да имат време да теглят , накрая следва финасиране по ELA . После отново всичко се повтаря и потретя , а заяждането , протакането и финасирането стават все по - мащабни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Само *** или професионален манипулатор може да говори за някакъв стандарт на България преди 1944 г.!!! И комунистите го унищожават, като 15 - 20 години им отиват само в електрифициране на територията и прокарване на пътища с някаква настилка поне между окръжните градове! Няма да се разпростирам на тема телефонизация, здравеопазване, образование, индустриализация и селско стопанство...Верно, голем зор са видели комунистите да съборят стандарта на една шепа думбази, жевеещи по жълтите павета на София... хахаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Само факти без идеология!!!!!!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Какви са резултатите 16 години след 10 ноември 1989г., когато започна откритата реставрация на капитализма в България? Какви икономически успехи постигнахме ние през този период с помощта на капитализма? Ако се вярва на официалната статистика, брутният вътрешен продукт през 2005г. достигна в текущи цени нивото от 1989 г. или около 40 милиарда лева. В същото време индексът на цените на всички стоки и услуги е нараснал 2,3 пъти през 2005г. спрямо 1989 г. С други думи по реална стойност БВП през 2005г. е 2,3 по-нисък от този през 1989г., а като се отчете намаляването на населението през този период, БВП на човек е около 2 пъти по-нисък. През 1989 г. икономическото изоставане от развитите европейски страни беше сведено само до около 50 %, а съседна, процъфтяваща в ЕС Гърция, нашата Народна република превъзхождаше с около 20 %. Шестнадесет години по-късно, през 2005 г., България вече изостава от развитите европейски страни 3-3,5 пъти, а от съседна Гърция над 2 пъти." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Просто факти без идеология! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Историческите статистики на световната икономика показват, че България изостава през 1939 г. по основния икономически показател брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението 5-6 пъти от развитите европейски страни. Дори съседна Гърция изпреварва тогава значително България 1,7 пъти. По време на войната, към 1945 г., БВП у нас намаля 1,6 пъти в сравнение с 1939 г. След 1944 г. страната ни тръгна по пътя на социализма. Само 16 години по-късно, през 1960 г., България вече беше неузнаваема. Това беше едно истинско икономическо чудо. Безнадежното изоставане от развитите страни беше в голяма степен преодоляно. БВП на глава от населението се увеличи 2,3 пъти в сравнение с 1939 г. и България през 1960 успя да надмине Гърция, от която през 1939 изоставаше значително, а разликата с развитите страни се съкрати близо 2 пъти. Що се отнася до жизненото равнище, най-показателно е бързото увеличаване продължителността на живота. Само за 16 години от 1944-1960 г. тя се повиши с 16 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар