Гърция отново е в новините. Това обаче не трябва да изненадва никого. Би било наивно да се мисли, че гърците ще искат да са роби на дълговете си вечно, пише в свой анализ икономистът от Mises Institute Франк Нолънбек.
Въпреки всички приказки как Гърция ще бъде принудена да напусне еврозоната реално няма механизъм, с който страните от Европейския съюз (ЕС) да могат да принудят една страна да напусне валутния блок. Това е стандартна тактика, с която правителствата подмамват хората да се откажат от свободата си в замяна на малко повече сигурност.
В момента Гърция дължи малко над 300 млрд. евро на различни кредитори. Около 200 млрд. евро се дължат на институции от еврозоната – Европейския фонд за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност, които събират средства благодарение на гаранции от еврозоната. Останалата част се дължи на Международния валутен фонд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и на частни кредитори.
Според Нолънбек ако Гърция фалира, това ще се държи най-вероятно на задълженията към членовете на еврозоната. За да се свали дългът на Атина до управляемо ниво, ще бъде нужно отписване на поне 150 млрд. евро.
Естествено такова отписване ще означава, че гаранциите ще влязат в сила. Политиците от Европа в момента са в паника, тъй като това би бил момент, подобен на фалита на Lehman Brothers, който активира финансовата криза през 2008 г. Испания, Италия и Франция са гарантирали около 50% от този дълг. Един фалит би довел до значително увеличение на дълга на всяка от тези страни. Това най-вероятно би бил повратният момент за Италия, чийто настоящ дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е над 130% и има няколко десетилетия практически без растеж.
Спасявания на банки и произтичащите от това банкови кризи стават все по-вероятни. ЕЦБ най-вероятно ще трябва да се намеси, за да монетаризира дълга на тези страни. Натискът върху Германия да напусне еврозоната би бил огромен.
Всъщност Гърция е на шофьорското място. В момента тя отчита първичен излишък. Историческите данни показват, че когато една страна достигне такава ситуация е много вероятно тя да фалира в следващите две години. През 1947 г. списание Time цитира следните думи на икономиста Джон Мейнард Кейнс: „Ако дължиш на банката хиляди, тогава имаш проблем. Ако дължиш на банката милиони, тогава банката има проблем“. В сегашната ситуация Европейският съюз има проблем.
Германия заплаши да блокира отпускането на допълнителни средства, ако Гърция отмени или забави настоящите реформи. Това също е блъф. Ако сме научили нещо от европейските правителства, това е, че те нямат характер и винаги ще вземат лесното решение. Гърция най-вероятно ще вземе още пари от ЕС, за да плати лихвите и главницата с обещание да проведе реформи. Това разбира се противоречи на един от основните финансови уроци – не хвърляй добри пари при лошите.
В Европа ние постоянно слагаме временни превръзки на неизлечимо болния пациент. Кризата може да бъде забавена като само ще стане по-лоша в бъдеще. Просто не можеш да решиш проблем с дълга със създаване на нов дълг.
Един ден цялата система ще се срине. С изключение на Унгариядържавните разходи като процент от БВП се увеличават всяка година навсякъде в ЕС от финансовата криза от 2008 г. насам. За 28-те страни от Евросъюза правителствените разходи достигнаха 49% от БВП през 2013 г. спрямо 45,5% през 2007 г. За Гърция съотношението се увеличи от 46,8% през 2007 г. до 59% през 2013 г. Толкова за илюзията за орязване на разходи.
Неразумно е да се вярва, че ръстът ще се завърне, когато управляваш икономиката в посоката на комунистическа Куба вместо капиталистическия Сингапур. Марио Драги говори за реформи като например промяна на трудовото законодателство към по-гъвкаво. Това щеше да бъде смешно, ако той не беше сериозен. Истинският проблем е векът на социалистическа намеса във всичко и ставаща все по-всеобхватна от 60-те години на миналия век. Не можеш да поправиш системата. Трябва да я разрушиш, започвайки от основите ѝ.
От 2003 г. до 2013 г. Франция изпитваше постоянна „инфлация на законите“. Да вземем например законите за ползване на земя. От 80-те и 90-те години на миналия век природозащитниците успяха с помощта на институциите на ЕС да издигнат планина от регулации. Използването на земя трябва да пасва на правителствения урбанизационен план, да отговори на планина от ограничения като закони за крайбрежната ивица, закон за мократа земя, закони за биоpазнообразието и закони за защита на природни зони. Земята за строителство близо дори до малки градове може да е до 1000 пъти по-скъпа от земеделската земя. Тези по-високи цени и хилядите други ограничения доведоха частното строителство във Франция до пълен застой.
При правителствени харчове в много европейски страни на нива над 50% от БВП мнозинството от хората работят за правителството или зависят от правителството. Почти половината от заемите, които вкараха Гърция в този капан, бяха за привличане на гласове на работещите в публичния сектор чрез увеличаване на заплатите им. Въпреки това дори и днес заплатите в държавния сектор в Гърция едва са помръднали. Ако гръцката крайнолява партия СИРИЗА спечели предстоящите избори, тя обеща да отмени минималните орязвания на заетостта в публичния сектор, които бяха приети.
Европа спаси Гърция, за да спаси банкерите си. Без помощта Гърция щеше да фалира и да се завърне към драхмата. Тя щеше да бъде принудена драстично да намали заплатите и бонусите в държавния сектор. Щеше да ѝ се наложи да ореже увеличенията на заплатите, които я вкараха в дълговия капан. Сега Гърция може да потопи цяла Европа, а европейският данъкоплатец и гражданин не знаят какви трудности ще ги сполетят скоро. И всичко това - за да се премести богатство от нямащите към имащите.
За съжаление икономическата платформа на крайнолявата партия на Алексис Ципрас ще направи икономическата ситуация много по-лоша. Не можеш да отмениш икономическия закон за недостига на ресурси. Същото е валидно и за икономическата платформа на „Подемос“ в Испания и Националния фронт във Франция. Дръжте се, тъй като навлизаме в бурно бъдеще за Европа. А не трябваше да става така...
преди 9 години За пожеланието, което ми отправяш изразявам признателност, но явно трябва да уточня, че на дадения етап не изпитвам никакви месиански пориви, свързани с разпръскване на Знание и Истина ;)) Разсъждения и коментари по тези теми правя, воден единствено от естественото за човека любопитство, да си обясни как работи света покрай него и теоретичните ползи, които съществуват от дебат и разменени мисли с други хора ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Иначе на това твое достатъчно общо заключение, че някакви резултати са ни известни и няма какво да ги обсъждаме, не се сещам какво конкретно мога да ти отговоря, преди да бъда насочен, към коя част от някоя изложена от мен теза или съждение е репликата ти.По въпроса за приоритета, който човек въвежда между общия и личния интерес съм писал, че е функция от културата и средата, която възпитава в едни или други социални рефлекси и ценности индивида. Като пример за отношението към тази дилема , значително отличаващо се от това , което наблюдаваме в западната култура и свето-възприятие, смятам съвсем основателно съм посочил ред азиатски цивилизации. В един Китай, Индия или Япония съм на мнение, че спокойно можем да говорим за култ и преклонение пред държава и общество и за наличието на такъв интернализиран кодекс на поведение, който поставя обществения пред личния интерес. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това , че в наши дни, както и преди век или два, в човешкото общество са били наблюдавани проблеми със сходни проявления и генезис, не виждам защо го отчиташ само по себе си като парадокс. Проявления на въпросния конфликт между производителността на технологиите и системното равновесие са били на лице преди двеста години, на лице са и сега мисля , че по-долу достатъчно подробно съм изложил разбирането си за динамиката на процеса, факторите, които са обуславяли развитието му и механизмите, които са били търсени за решението на този конфликт. Без да скромнича, но наистина нямам претенциите да съм развил теория по въпроса, както си класифицирал това, което съм написал ;)) Не, това са констатации, които съм направил за себе си по съответните въпроси и опит за изясняване на причинно-следствените връзки, валидни в рамките на обективно наблюдавани събития и процеси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Aбсолютно те разбрах. Сега нека да слезнем на земята. Тези теории много ми приличат на едни други преди малко повече от стотина години. Само че вместо технологичен прогрес се използваше тогавашният индустриален прогрес. Резултатите ги знаем и няма какво да ги обсъждаме.За мозъчните центрове бих желал да ми изпратиш повече информация. Претендирам, че имам добри познания в тази област, така че ще ми е интересно. Можем да открием начин да стимулираме тези центрове и така да влезем в световната история на човечеството.Нека да бъдем честни спрямо себе си. Посочи ми човек който първо не мисли само за себе си. Аз поне в досегашният си житейски опит не съм срещал такъв.Пожелавам ти успех да разпространиш идеите си сред останалите . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Aбсолютно те разбрах. Сега нека да слезнем на земята. Тези теории много ми приличат на едни други преди малко повече от стотина години. Само че вместо технологичен прогрес се използваше тогавашният индустриален прогрес. Резултатите ги знаем и няма какво да ги обсъждаме.За мозъчните центрове бих желал да ми изпратиш повече информация. Претендирам, че имам добри познания в тази област, така че ще ми е интересно. Можем да открием начин да стимулираме тези центрове и така да влезем в световната история на човечеството.Нека да бъдем честни спрямо себе си. Посочи ми човек който първо не мисли само за себе си. Аз поне в досегашният си житейски опит не съм срещал такъв.Пожелавам ти успех да разпространиш идеите си сред останалите . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Би трябвало да започне осъзнат процес на формиране на култура и среда в която обществото заема полгащото му се място като ценност, което ще реши както въпроса с организацията на икономиката и обществото ни на база едни принципи, който еволюционно надграждат над пазарната парадигма за личния интерес, като единствен възможен мотив за действие в рамките на системата, като по този начин ще позволи избягване на противоречието между процеса на развитие и подържане на технологичния прогрес от една страна и спецификата на пазарните мотиви за икономическата дейност на човека , а така също ще върне човека към най-пълноценната и естествена форма на битийна реализация, която представлява процеса на приемане и отдаване от и към себеподобните си, т.е. процес по трансформацията на индивида в неделима и хармонираща част с ЦЯЛОТО. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години (....) ценности и правила, които едновременно да отговарят на еволюционната посока на вида ни и така също на конкретните реалности и ограничения, които налагат сложилите се обстоятелства и определящи фактори. Аз също смятам, че бъдещето на обществото е в това всеки отделен индивид да осъзнае, че колектива и общността са най-великото човешко изобретение и че това е съвършенния инструмент с който човечеството може да продължи по пътя на благоденствието и развитието си в най-широк смисъл на думата, което превръща този инструмент (колектива и общността) в най-значимата ни придобивка и следва да й отдадем съответстващото място в системата от ценност, които ни ръководят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Отчитайки , развиващите се процеси и трансформацията, която е придобила съвременната обществено-икономиеска система си мисля, че все пак посоката ще бъде запазване на технологичните достижения и ориентация към такъв модел икономика и общество, които кореспондират и са съвместими с тази спицифика на производствени и технологични реалности, което значи отдалечаване от т.н. пазарна икономика. Естествено (а също така и съвсем очевидно) се намираме в точка на особено висока неопределеност за непосредственото и близко-срочно развитие на събитията, което за жалост е по-скоро предвестник на задълбочаваща се безизходица и хаос, който може да се прояви и в най-крайни форми. При създалите се перспективи, аз лично мисля, че упование може да бъде търсено именно в това, че човека ще е в състояние , като следствие от преживените (очертаващи се) сътресения или дори катаклизми, да провиди и отсее система от ценности и правила с които да организира живота си като общност в един устойчив модел (....) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ... и следва (като разумни хора) да си дадем сметка, че икономика изградена на толкова високо-технологична база е невъзможно да се подържа на пазарен принцип : технологиите отнемат доход и заетост, което депресира потреблението и пазарната мотивация за икономическата дейност изчезва. Точката на баланс на тази система(пазарната), при която изработения доход се връща като потребление и с тази енергия колелото прави следващия оборот, се намира доста по-назад по оста на развитие на производствените технологии. Алтернативите явно са две: - технологичен регрес до точката на баланс за тази (непроменена) система това за което и Mavi Goz споменава или - промяна на принципите около които са организирани тези отношения- т.е. подържаме развитието на технологиите и прозводството базирано на тях, но без да се опитваме да съобразяваме този процес с някакви пазарни принципи, което би предизвикало влизане в описаните вече конфликти и би довело до блокиране и разпад на системата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Баланса в такава, пазарна система (работеща икономика, която осигурява устойчиви нива на заетост в следствие на съществуващо платежоспособо търсене и потребление), при повишаваща се ефективност и производителност на технологиите, може да бъде подържан едиствено при разширяващо се търсене и потребление. Ето защо след приключване на процеса на интеграция на отделните общества и стопански зони, в единна глобална икономическа система, функционирането на същата беше изправено пред засечка/блокиране и се прибегна до няколко трика, който имитират разширение на пазара и икономиката, което е било на лице по естествен път, до момента на усвояване на цялото пространство в/у планетата:- кредитна експанзия;- разширяване на сферата на услугите и държавно субсидираната заетост;- намаляване на лихвите;- подстригване на дълг и количествени улеснения.-разширяване на сферата на услугите и държавно субсидираната заетост;-намаляване на лихвите;-постригване на дълг и количествени улеснения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар