Гърция отново е в новините. Това обаче не трябва да изненадва никого. Би било наивно да се мисли, че гърците ще искат да са роби на дълговете си вечно, пише в свой анализ икономистът от Mises Institute Франк Нолънбек.
Въпреки всички приказки как Гърция ще бъде принудена да напусне еврозоната реално няма механизъм, с който страните от Европейския съюз (ЕС) да могат да принудят една страна да напусне валутния блок. Това е стандартна тактика, с която правителствата подмамват хората да се откажат от свободата си в замяна на малко повече сигурност.
В момента Гърция дължи малко над 300 млрд. евро на различни кредитори. Около 200 млрд. евро се дължат на институции от еврозоната – Европейския фонд за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност, които събират средства благодарение на гаранции от еврозоната. Останалата част се дължи на Международния валутен фонд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и на частни кредитори.
Според Нолънбек ако Гърция фалира, това ще се държи най-вероятно на задълженията към членовете на еврозоната. За да се свали дългът на Атина до управляемо ниво, ще бъде нужно отписване на поне 150 млрд. евро.
Естествено такова отписване ще означава, че гаранциите ще влязат в сила. Политиците от Европа в момента са в паника, тъй като това би бил момент, подобен на фалита на Lehman Brothers, който активира финансовата криза през 2008 г. Испания, Италия и Франция са гарантирали около 50% от този дълг. Един фалит би довел до значително увеличение на дълга на всяка от тези страни. Това най-вероятно би бил повратният момент за Италия, чийто настоящ дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е над 130% и има няколко десетилетия практически без растеж.
Спасявания на банки и произтичащите от това банкови кризи стават все по-вероятни. ЕЦБ най-вероятно ще трябва да се намеси, за да монетаризира дълга на тези страни. Натискът върху Германия да напусне еврозоната би бил огромен.
Всъщност Гърция е на шофьорското място. В момента тя отчита първичен излишък. Историческите данни показват, че когато една страна достигне такава ситуация е много вероятно тя да фалира в следващите две години. През 1947 г. списание Time цитира следните думи на икономиста Джон Мейнард Кейнс: „Ако дължиш на банката хиляди, тогава имаш проблем. Ако дължиш на банката милиони, тогава банката има проблем“. В сегашната ситуация Европейският съюз има проблем.
Германия заплаши да блокира отпускането на допълнителни средства, ако Гърция отмени или забави настоящите реформи. Това също е блъф. Ако сме научили нещо от европейските правителства, това е, че те нямат характер и винаги ще вземат лесното решение. Гърция най-вероятно ще вземе още пари от ЕС, за да плати лихвите и главницата с обещание да проведе реформи. Това разбира се противоречи на един от основните финансови уроци – не хвърляй добри пари при лошите.
В Европа ние постоянно слагаме временни превръзки на неизлечимо болния пациент. Кризата може да бъде забавена като само ще стане по-лоша в бъдеще. Просто не можеш да решиш проблем с дълга със създаване на нов дълг.
Един ден цялата система ще се срине. С изключение на Унгариядържавните разходи като процент от БВП се увеличават всяка година навсякъде в ЕС от финансовата криза от 2008 г. насам. За 28-те страни от Евросъюза правителствените разходи достигнаха 49% от БВП през 2013 г. спрямо 45,5% през 2007 г. За Гърция съотношението се увеличи от 46,8% през 2007 г. до 59% през 2013 г. Толкова за илюзията за орязване на разходи.
Неразумно е да се вярва, че ръстът ще се завърне, когато управляваш икономиката в посоката на комунистическа Куба вместо капиталистическия Сингапур. Марио Драги говори за реформи като например промяна на трудовото законодателство към по-гъвкаво. Това щеше да бъде смешно, ако той не беше сериозен. Истинският проблем е векът на социалистическа намеса във всичко и ставаща все по-всеобхватна от 60-те години на миналия век. Не можеш да поправиш системата. Трябва да я разрушиш, започвайки от основите ѝ.
От 2003 г. до 2013 г. Франция изпитваше постоянна „инфлация на законите“. Да вземем например законите за ползване на земя. От 80-те и 90-те години на миналия век природозащитниците успяха с помощта на институциите на ЕС да издигнат планина от регулации. Използването на земя трябва да пасва на правителствения урбанизационен план, да отговори на планина от ограничения като закони за крайбрежната ивица, закон за мократа земя, закони за биоpазнообразието и закони за защита на природни зони. Земята за строителство близо дори до малки градове може да е до 1000 пъти по-скъпа от земеделската земя. Тези по-високи цени и хилядите други ограничения доведоха частното строителство във Франция до пълен застой.
При правителствени харчове в много европейски страни на нива над 50% от БВП мнозинството от хората работят за правителството или зависят от правителството. Почти половината от заемите, които вкараха Гърция в този капан, бяха за привличане на гласове на работещите в публичния сектор чрез увеличаване на заплатите им. Въпреки това дори и днес заплатите в държавния сектор в Гърция едва са помръднали. Ако гръцката крайнолява партия СИРИЗА спечели предстоящите избори, тя обеща да отмени минималните орязвания на заетостта в публичния сектор, които бяха приети.
Европа спаси Гърция, за да спаси банкерите си. Без помощта Гърция щеше да фалира и да се завърне към драхмата. Тя щеше да бъде принудена драстично да намали заплатите и бонусите в държавния сектор. Щеше да ѝ се наложи да ореже увеличенията на заплатите, които я вкараха в дълговия капан. Сега Гърция може да потопи цяла Европа, а европейският данъкоплатец и гражданин не знаят какви трудности ще ги сполетят скоро. И всичко това - за да се премести богатство от нямащите към имащите.
За съжаление икономическата платформа на крайнолявата партия на Алексис Ципрас ще направи икономическата ситуация много по-лоша. Не можеш да отмениш икономическия закон за недостига на ресурси. Същото е валидно и за икономическата платформа на „Подемос“ в Испания и Националния фронт във Франция. Дръжте се, тъй като навлизаме в бурно бъдеще за Европа. А не трябваше да става така...
преди 9 години Като добър пример за деградиращо общество ще дам нашето. Интелекта е смачкан и отстранен. Морал, чест, достойнство- това са несъществуващи понятия. Ако някой има идея, ще се намерят 100 които ще ти кажат колко си ***. Прогресът е смазан от някакъв странен микс от социализъм, корпоративен капитализъм и още нещо. Така нареченият ни елит изграден от изключително некомпетентни хора се надпреварват да разрушат и това което е остана. Резултатът е 2000000 изчезнали от България за 25 години. Във всичките си войни които сме водили не сме губели толкова хора. Мисля, че ти дадох добър пример за едно изчезващо общество благодарение на изключително лошите индивидуални качества на хората които ни управляват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Нека сега се опра на историческите факти. Общесвото на маите напълно изчезва от картата на света. Както ни е известно в знак на почит към техните богове те са жертвали ( умъртвявали) най-добрите, най- умните и способни, което води до упадъкът им, а по-късно и лесното им унищожаване от испанците. Само ще спомена китайската културна революция, Сталиновата репресия при която е избита близо шест милионна интелигенция. Знам, че имаш симпатии към азиатските култури, но прогреса на Русия започва след Петър Велики, който се обръща на запад, а не към Ориента. Прогреса на азиатските държави започва когато те се отварят към света. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Няма спор , че човек не може да съществува извън обществото. Нивото и прогреса на това общество зависи от индивидуалните качества на индивидите които съжителстват в това общество и организацията и структурата на обществената йерархия. Ще се съгласиш, че няма общество без йерархия. От личния си сравнително малък житейски опит съм стигнал до извода, че обществата които подкрепят и насърчават индивидите към самоусъвършенстване, успех и лична свобода са достигнали най-висока степен на обществено развитие. Най-големите врагове на тези общества според мен са социализмът и държавният корпоративен капитализъм. При първият случай губиш личното желание за развитие, а при вторият просто не ти дават да се развиваш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Следващия съществен момент в разбиранията, които имам по тези въпроси е, че преход от индивидуалистичен към колективистичен тип организация на обществата (там , където тя не е такава по настоящем) е най-вероятно да стане под натиска на обективната логика (както споменах в началото) и тежки сътресения, през които ще премине обществото, като тези катаклизми и изводите от тях ще послужат като указател за недостатъците/изчерпването на текущия модел на организация и предимствата (адекватността спрямо изменените условия и среда) на алтернативата. Кои са признаците и защо текущия модел върви към изчерпване, кое в коментираните алтернативни принципи на обществена организация ги прави пригодни към променените параметри на средата, това съм се постарал да изложа по-подробно в предходните си постове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ами не колега, нито си представям, нито мисля че мога да си представя идеалното общество представям си ПОСОКА на развитие, наложена от логиката на обстоятелствата, от човешката и обществена реалност.Същността на твърдението ми и приведените примери е, че има добре известни и еднозначни исторически свидетелства, че човешки общества, изградени на колективистични принципи са съществували и съществуват. Свидетелствата сочат за хилядолетна история на цивилизации и обществени модели с такава ориентация и в тоя ред на мисли, намирам за напълно несъстоятелна тезата, че ЕДИНСТВЕНИЯ възможен, устойчив модел за организация на човешкото общество, е този, изграден около парадигмата на индивидуализма и предимството на личния пред обществения интерес просто има красноречиви примери за обратното. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Аз също участвам в някои от форумит за да имам представа и си изграда мнение за нагласата и вижданията на останалите.Някой път и да си почеша езика.Мисля, че Кеворкян е прав, че трудно си намира събеседници.Вижданията ти са малко далече от реалност. Не искам да те разочаровам ама няма как да стане, защото хората по природа сме лоши и аз го приемам за нормално отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Аз също участвам в някои от форумит за да имам представа и си изграда мнение за нагласата и вижданията на останалите.Някой път и да си почеша езика.Мисля, че Кеворкян е прав, че трудно си намира събеседници.Вижданията ти са малко далече от реалност. Не искам да те разочаровам ама няма как да стане, защото хората по природа сме лоши и аз го приемам за нормално отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Силното гражданско общество е коректора на една държава и нормалните държави се съобразяват с това. Силното гражданско общество се изгражда от успели свободни хора. То не може да бъде изградено от зависими и компроментирани. За мое съжаление зависимите включвам и държавно зависимите са мнозинство в България. В този случай без истински лидери и слабо или почти липсващо гражданско мисля, че разбираш какви са последствията. Не ме интересуват нито западните, нито източните общества. Интересуват ме силните и свободни хора няма значение къде са те по света, които искат да направят нещо градивно. Те са локомотивите на обществото. На тях трябва да заложим отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Кога ще имаме респект към държавата. Когато е водена от истински лидери. Хора които са достигнали нивото когато искрено искат да служат на обществото. По света са малко тези хора. Като добър пример мога да дам Естонският президент( като резултат мисля, че знаеш къде е Естония и къде сме ние. Аз нямам никакъв респект по отношение на нашата държава, защото не съм видял истинският лидер който да милее за народа си. Дори и дай боже да се появи такъв те ще го убият. Примери от нашата история колкото искаш-Левски, Ботев, Стамболов, Алеко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Пак ти казвам напълно те разбирам за идеала за общество. Да това е идеала за общество, който е неосъществим поради това че човекът е с генетично заложени слабости, които няма как да се премахнат.Няма такова общество което дори да се е доближили до съвършенството.Съгласен съм ,че средата определя битието. Спор няма. Даваш за пример някои азиатски култури с преданност и респект към държавата и обществото. Нека първо да уточня, че правя разлика между общество и държава. Нека не поставяме под общ знаменател респект към държавата и страхът от държавата. Дори в Япония която беше известна с честа и достойнството на самураите си е далечен спомен. Даже гледах един филм за корупцията в сумо борбата ( ако го намеря ще ти го изпратя) ,който унищожава ореола на чест и морал в сумо борбата. Не можем да говорим за здраво общество в Индия, където все още съществуват кастите и изключителното богатство и невероятната мизерия са на една улица. отговор Сигнализирай за неуместен коментар