Докато Шотландия и Каталуния се подготвят да гласуват своята независимост, предстоящата изборна кампания в Швеция е показателна за това как хората в малките демократични държави имат по-голям контрол над собствения си живот, пише MarketWatch.
Проучванията сочат, че след 8 години на дясноцентристко управление, което намали данъците, шведските избиратели са готови да наклонят везните в противоположната посока и да изберат лявоцентриско правителство, което се обявява за (изненада!) по-високи данъци. Целта е да бъде намален дефицитът и да бъдат насърчени повече административни услуги.
Швеция, разбира се, е пример за „социалистическата“ социална държава с високи данъци, крайно недолюбвана от американските консерватори. Освен това обаче стандартът ѝ на живот е изключително висок, средната класа има силно присъствие в обществото, нивата на неравенство и бедност са ниски, а тези на хармонията в обществото – високи.
Накратко, Швеция е, ако не рай на земята, то поне една щастлива държава.
Тя обаче не е единствена. Още няколко малки западноевропейски демокрации се радват на подобни нива на мир и благоденствие. Това са и държавите, които се нареждат най-напред в годишния „Световен доклад за щастието“, изготвян от Колумбийския университет.
Швейцария, която никой не би нарекъл социалистически рай, продължава да процъфтява. Алпийският ѝ съсед – Австрия, също се радва на завидни равнища на благосъстояние и разбирателство. Скандинавските съседи на Швеция – Дания и Норвегия, също попадат в този списък.
Всъщност, именно един австрийски икономист – Леополд Кор, вдъхновява цяло движение, наречено „малкото е красиво“, твърдейки, че малките автономни общности често предлагат по-добра и човечна среда. Неговата книга от 1957 г. „The Breakdown of Nations” описва една разпокъсана на стотици малки държави Европа.
Кор, който определено не е член на така наречената „Австрийска школа“ икономисти, повлиява на британския икономист Е.Ф. Шумахер, чиято книга от 1973 г. „Small is Beautiful” (Малкото е красиво) все още има своите последователи, които вярват, че тези идеи ще бъдат доказани някой ден.
Струва си да се отбележи, че въпреки че и Швеция, и Дания са членки на Европейския съюз (ЕС), и двете държави отказаха да приемат еврото. Норвегия и Швейцария не са членки на ЕС, но се възползват от предимствата на единния пазар чрез Европейската асоциация за свободна търговия.
Идеята е, че независимостта и автономията допринасят за доброто функциониране на демократичната система и за една по-издръжлива и гъвкава икономика. Швеция например, до голяма степен избегна ударите на световната финансова криза и последвалата я криза в еврозоната.
Наистина, Австрия прие еврото, но нейните икономика и валута са свързани с големия ѝ съсед Германия много преди идването на ЕС и единната валута и затова тя не изпита същите сътресения като останалите икономики в ЕС, които не са толкова тясно свързани с доминиращата икономика в Европа.
преди 10 години Ами на такива крупни субекти/държави като изброените по-долу/ , може да противодействат (да им съперничат)други крупни субекти, с равностоен конкурентен потенциал и вътрешно-структурна устойчивост. Т.е. или намираме принципите и концепцията, която да ни обедини (например: свободно сключване на едно-полови бракове не е никак лоша отправна точка, хаха;)) или отстъпваме в конкурентната борба на по жизнеспособните играчи със съответните последствия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Всякаква друга структура/утопия/ за абсолютно единство на толкова различни в географско, национално, културно, етнографско, интелектуално отношение, различни като темперамент, разбирания и ценности народи и страни в Европа е наивна фантазия. Още повече, че такава територия си е направо "империя". А знаем колко е "срока на годност" на империите....Иначе - ни рак ни щука...Нито суверенни държави, нито единна конструкция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В сегашната си форма конструкцията е абсолютно недовършена и дари по-лоша от "хлабава , аморфна и тромава". И то е поради абсолютната самовлюбена глупост на дърти безполови чиновници.Но един своеобразен "федеративен" модел с общи и индивидуални правила относно данъчна, митническа и търговска политика, основани на регионален/отраслов/ принцип, би могло да противостои като конкуренция на "монолитите". Един вид цяло, но "криво" огледало. Въпрос на "конструкция" и "конструктори".... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Малка и независима, но защитавана от НАТО ? Или от Русия ? Или Китай, Индия... Малка и независима между колоси може да е само Швейцария. Все още с парите си, технологиите и ежегодно трениране на всички годни да носят пушки. Иначе и тя ще е малка, бедна, с горд, но *** народ, разпънат между Изтока и Запада, разделен на фили и фоби, емигриращи заедно към някой Рай. Гледали сме филма над 20 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Точно в такава посока ми е чуденката: възможно ли е да се конкурираме при тази хлабава , аморфна и тромава конструкция на ЕС , със съперници, които имат предимството да действат чрез много по-високо ефикасен "инструмент", какъвто предлага устройството на една държава? И това е обективната реалност с която няма какво да се направи, ако ще делим мегдан с такива конкуренти, тр. да отстраняваме слабостите си и да се стремим да изравним предимствата, които са налице при тях. Алтернативния път е да не допускаме конкуренция на наша територия, т.е. някакъв тип затворена/само -достатъчна система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Това означавало, че с днешна минимална заплата един грък може да купи същите стоки и услуги, които е купувал през 80-те години."Че какво му е лошото? Зле ли са били през 80тте? По-добре живееха от нас тогава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ОК, има база за размисъл да, обаче почвам да си мисля, че това дали си "добре' или "зле" е до голяма степен въпрос на възприятия. Сега.. нямало растеж ми голяма работа, ако няма и спад, хората имат някаква работа, стига им горе долу, толкова ли е лошо това? Ето Япония като няма растеж.. еми пак са си мощна икономика, живеят относително сигурно и спокойно.. толкова ли е зле?Важното е, че те са се научили да живеят и оцеляват като общество, да градят заедно, всеки да плаща за общото и всички да се грижат за всеки, за това са и добре. За това и мизерницте ИСКАТ да ходят в тяхното общество и да стават част от него и повечето се и интегрират. Ние оцеляваме като индивиди, всеки иска да открадне от общото и да пре**бе другите и затова сме и на този хал и никой не иска да идва тук.Те са доказали че могат да си управляват държавата и обществото, а ние- че не можем. Останалото са подробности. Може да стане от време на време някой сакатлък, но ще отмине. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Гледай на какво попаднах:"Кризата върнала гърците с 30 г. назадКонфедерацията смята, че покупателната способност на получаващите минимални заплати се е върнала на нивата от 1980 г. Това означавало, че с днешна минимална заплата един грък може да купи същите стоки и услуги, които е купувал през 80-те години."http://banks.dir.bg/2014/08/19/news17240915.htmlКоето значи, че има ли намесени дългове, нищо не се знае. Дълговете са в състояние в много голяма степен да изкривят картината и да забавят ефектите от противоречията и техните проявления. А също и (както казах) да ги усилят. На гърците дълги години дълговете им създаваха усещане за благоденствие, но в един момент нещата просто стигат границата си и край. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години дава им, ама гледай, че в ЕС не можем да се разберем за елементарни неща, камо ли за обща политика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Някои неща не могат да се оценят само през погледа на числата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар