Докато Шотландия и Каталуния се подготвят да гласуват своята независимост, предстоящата изборна кампания в Швеция е показателна за това как хората в малките демократични държави имат по-голям контрол над собствения си живот, пише MarketWatch.
Проучванията сочат, че след 8 години на дясноцентристко управление, което намали данъците, шведските избиратели са готови да наклонят везните в противоположната посока и да изберат лявоцентриско правителство, което се обявява за (изненада!) по-високи данъци. Целта е да бъде намален дефицитът и да бъдат насърчени повече административни услуги.
Швеция, разбира се, е пример за „социалистическата“ социална държава с високи данъци, крайно недолюбвана от американските консерватори. Освен това обаче стандартът ѝ на живот е изключително висок, средната класа има силно присъствие в обществото, нивата на неравенство и бедност са ниски, а тези на хармонията в обществото – високи.
Накратко, Швеция е, ако не рай на земята, то поне една щастлива държава.
Тя обаче не е единствена. Още няколко малки западноевропейски демокрации се радват на подобни нива на мир и благоденствие. Това са и държавите, които се нареждат най-напред в годишния „Световен доклад за щастието“, изготвян от Колумбийския университет.
Швейцария, която никой не би нарекъл социалистически рай, продължава да процъфтява. Алпийският ѝ съсед – Австрия, също се радва на завидни равнища на благосъстояние и разбирателство. Скандинавските съседи на Швеция – Дания и Норвегия, също попадат в този списък.
Всъщност, именно един австрийски икономист – Леополд Кор, вдъхновява цяло движение, наречено „малкото е красиво“, твърдейки, че малките автономни общности често предлагат по-добра и човечна среда. Неговата книга от 1957 г. „The Breakdown of Nations” описва една разпокъсана на стотици малки държави Европа.
Кор, който определено не е член на така наречената „Австрийска школа“ икономисти, повлиява на британския икономист Е.Ф. Шумахер, чиято книга от 1973 г. „Small is Beautiful” (Малкото е красиво) все още има своите последователи, които вярват, че тези идеи ще бъдат доказани някой ден.
Струва си да се отбележи, че въпреки че и Швеция, и Дания са членки на Европейския съюз (ЕС), и двете държави отказаха да приемат еврото. Норвегия и Швейцария не са членки на ЕС, но се възползват от предимствата на единния пазар чрез Европейската асоциация за свободна търговия.
Идеята е, че независимостта и автономията допринасят за доброто функциониране на демократичната система и за една по-издръжлива и гъвкава икономика. Швеция например, до голяма степен избегна ударите на световната финансова криза и последвалата я криза в еврозоната.
Наистина, Австрия прие еврото, но нейните икономика и валута са свързани с големия ѝ съсед Германия много преди идването на ЕС и единната валута и затова тя не изпита същите сътресения като останалите икономики в ЕС, които не са толкова тясно свързани с доминиращата икономика в Европа.
преди 10 години :D Човек, ти в кой век живееш? Няма съвременен монарх (хеле па в Европа) който да управлява. Най-много да е нещо като нащо президент. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Куантуме :) нещата са и така и не са. Просто начина на мислене и на живот е друг. Ние в България сме свикнали, че трябва да имаш някой лев спестен, щото .. не се знае. Може да те уволнят, може да се разболееш, може колата да се строши.. и за това, като не ни остава от заплатата, се шашкаме и викаме ..МИЗЕРИЯ. Там хората не само че не им остава ами и ако случайно им остава веднага я наместват с някой лизинг или ипотека, защото не им е нужно да имат спестени пари, за да се грижат сами за себе си, обществото ще се погрижи ако стане нещо. Знаят, че ако се разболее, ще го лекуват безплатно та и пари ще му дават за да живее. Знае че трудно да го уволнят а и дори да го, ще кара на помощи без проблем, знае, че за училище на децата няма да плаща и училището няма да е лошо, знае че пенсия ще има. За това факта, че всеки месец е на нулата с парите ( което на нас ни изглежда голяма мизерия) него не го притеснява. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Дата, и в трите скандинавски страни, т.н. монарси и кликата около тях са много ограничени хора. Те и нищо не решават. Дават им някой лев и това е. Ти предполагам визираш монархии от типа на Саудитска Арабия или Кувейт, там монархът коли и беси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ....над 2 млн. в Дания живеят на социални трансфери. В Норвегия, пък изобщо не им се работи...Химера е и това, че хората имат пари. Средният доход на човек в Дания преди данъци - годишен имам в предвид - е 30к евро. Като махнеш 50% данъци останаха 15к евро на година, като разделите на 3, за да получите бг цените, какво се получи 5к евро на година в бг пари. Беднотия няма, но го няма и wow фактора...Далеч съм от мисълта, че България е цвете за мирисане, но преди да се отричаме от страната си и да се хващаме за това, което сме видяли от филмите и прочели във вестника е хубво да проверим нещата - по възможност на място. Те иначе ви чакат, трябава накой да плаща данъци, за да могат те да лежат на гръб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Който не е живял в някоя от изброените стани е по-добре да не коментира...Ние оплюхме нашата страна и отидохме там където рекламите светят - светят, но за жалост се превърнахме в роби...Има някакъв бацил влязал в българина - чужбина, та чужбина. Всички тези държави, които споменавате са социалистически извратеняшки тоалетни и до таква степен всичко се е изтяскало, че карат мъжете в Швеция да сядат като пикаят, към децата да се обръщаш в среден род, защото не можеш от малки да ги определяш като момче или момиче, да си купиш бира, да търсиш кмета на селото - визирам Норвегия...Монархията и в трите Скандинавски страни е проформа. Принцовете, кралете и принцесите живят разгулен живот и нямат нищо общо по кръвна линия със страните.Управляващите, пък са абсолютни аматьори - в Дания прмерно зидар, бивш член на Датската компартия, целувал се с Ерик Хоникер, беше минстър на развитието. Пълна перверзия. Хората са овце, които ги стрижат. Мотивация нула. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Парламентарните монархии имат предимство в управлението защото имат както тактическо управление в лицето на своето управление , така и стратегическо в лицето на своя монарх и неговата администрация . Принципно чисто тактически Българските правителства не се справят лошо , проблемите идват от дългосрочните цели и там ние общо взето се препъваме и започва едно прехвърляне на топката от правителство на правителство отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години това което обединява "малките независими държави" е че освен че са малки , независими, северни е и че почти без изключение са монархии отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Абе да не съм чел друга статия - къде видяхте изобщо да се споменава думата "монархия"??! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Монархиите имат две предимства пред нашата така наречена демокрация - знае се кой носи отговорността и има потомствен политически елит.Да, монархът не се избира, но той се създава още от дете и се обучава да управлява. Ако направи сериозен гаф, всички са наясно, че той е отговорен. И в съвременния свят има начин да им се потърси сметка.В противовес, демократичните управляващи са с малък опит като политици и не носят отговорност след изтичане на мандата им.В една нормална корпорация, когато директорът си тръгва, дава отчет за дейността си и акционерите могат да го съдят ако намерят, че е управлявал лошо. В демократичната дъргава България политиците оставят след себе си потоп и никой не може да им търси сметка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Този "модел' има и по-различен поглед. Тези малки държави живеят доста добре, защото са малки но успяват да доминират общия пазар и да привличат в себе си огромни капитали, било то на база на природни богатства (Норвегия) било на силна индустрия и фармация, на не съвсем законни офшорни фирми и сметки (Швейцария) или на виртуозен лобизъм и машинации ( Австрия). Когато имаме няколко такива "олигархични" държавици, общия пазар може да се прави, че не ги забелязва и даже определени хора имат изгода от тяхното съществуване, ако обаче почнат да стават повечко, общия пазар ще ги ошамари или ще се разпадне и ще престане да е общ. То иначе всеки иска неговото да си е негово, а чуждото общо ама не става. Ето споменатата Швейцария в последните години редовно яде шамари от общия пазар. Изяде шамари за банковата тайна и офшорките и вече не е така "привлекателна". Изяде шамари и когато местните решиха да има квоти за трудовия пазар. С увеличаване на малките ще зачестяват шамарите отговор Сигнализирай за неуместен коментар