Докато Шотландия и Каталуния се подготвят да гласуват своята независимост, предстоящата изборна кампания в Швеция е показателна за това как хората в малките демократични държави имат по-голям контрол над собствения си живот, пише MarketWatch.
Проучванията сочат, че след 8 години на дясноцентристко управление, което намали данъците, шведските избиратели са готови да наклонят везните в противоположната посока и да изберат лявоцентриско правителство, което се обявява за (изненада!) по-високи данъци. Целта е да бъде намален дефицитът и да бъдат насърчени повече административни услуги.
Швеция, разбира се, е пример за „социалистическата“ социална държава с високи данъци, крайно недолюбвана от американските консерватори. Освен това обаче стандартът ѝ на живот е изключително висок, средната класа има силно присъствие в обществото, нивата на неравенство и бедност са ниски, а тези на хармонията в обществото – високи.
Накратко, Швеция е, ако не рай на земята, то поне една щастлива държава.
Тя обаче не е единствена. Още няколко малки западноевропейски демокрации се радват на подобни нива на мир и благоденствие. Това са и държавите, които се нареждат най-напред в годишния „Световен доклад за щастието“, изготвян от Колумбийския университет.
Швейцария, която никой не би нарекъл социалистически рай, продължава да процъфтява. Алпийският ѝ съсед – Австрия, също се радва на завидни равнища на благосъстояние и разбирателство. Скандинавските съседи на Швеция – Дания и Норвегия, също попадат в този списък.
Всъщност, именно един австрийски икономист – Леополд Кор, вдъхновява цяло движение, наречено „малкото е красиво“, твърдейки, че малките автономни общности често предлагат по-добра и човечна среда. Неговата книга от 1957 г. „The Breakdown of Nations” описва една разпокъсана на стотици малки държави Европа.
Кор, който определено не е член на така наречената „Австрийска школа“ икономисти, повлиява на британския икономист Е.Ф. Шумахер, чиято книга от 1973 г. „Small is Beautiful” (Малкото е красиво) все още има своите последователи, които вярват, че тези идеи ще бъдат доказани някой ден.
Струва си да се отбележи, че въпреки че и Швеция, и Дания са членки на Европейския съюз (ЕС), и двете държави отказаха да приемат еврото. Норвегия и Швейцария не са членки на ЕС, но се възползват от предимствата на единния пазар чрез Европейската асоциация за свободна търговия.
Идеята е, че независимостта и автономията допринасят за доброто функциониране на демократичната система и за една по-издръжлива и гъвкава икономика. Швеция например, до голяма степен избегна ударите на световната финансова криза и последвалата я криза в еврозоната.
Наистина, Австрия прие еврото, но нейните икономика и валута са свързани с големия ѝ съсед Германия много преди идването на ЕС и единната валута и затова тя не изпита същите сътресения като останалите икономики в ЕС, които не са толкова тясно свързани с доминиращата икономика в Европа.
преди 10 години Наскоро четох някакъв коментар кой как е реагирав кризата : та извода беше че ЕС и ЕЦБ са взимали правилните решения но средно с 1 г. закъснение :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В случая с Япония девалвацията се наложи основно заради новият играч в Азия - Китай . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да, ама и дългосрочните стратегии трябва да се изпълняват чрез конкретни (краткосрочни) мерки и действия и ако носителят им (монарха) няма такива инструменти (а при изброените той няма), то монархията си остава една форма без съдържание (ако не броим титлите за такова). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аз върху един такъв въпрос си мисля и ми е интересно да чуя мнения:Ако ЕС ще участва в борбата за разпределение на глобалните пазари (в това понятие включваме пространството, което представлява самия ЕС), не мислите ли, че очертаващата се конкуренция: щатите, Китай , Индия извличат сериозно предимство, от обстоятелството, че са монолитни държавни формирования? Това не им ли дава предимства на стратегическо, оперативно и пр. ниво? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Япония е лабораторния пример в това отношение (вкл. и с почти нулевите лихви) - при достигане на дълговия таван, единствения начин (по досегашния модел) да се премине пак към растеж е девалвация (инфлация) под някаква форма и след това ново трупане на дълг. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Всъщност, ако се премине към нулеви лихви (накъдето отиват нещата), то тогава няма да има теоретичен таван на дълговете и може още доста време да го откарат (откараме) така и тогава нещата ще зависят от други фактори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Къде видя да споменавам външен дълг? А самият факт, че не знаеш колко дългове имат е много показателен! Никой (почти никой де) не го гледа това, а то е ключов елемент от икономическата система. Дълговете са начина по който досега са изравнявани всички противоречия (които хич не са малко), но и това си има таван (да не говорим пък, че дълговете действат като положителна обратна връзка и всъщност ускоряват и умножават противоречията). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години имах предвид ХОРАТА не ГОРАТА разбира се :D:D:D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти сега що бъркаш дълговете на гората с външния дълг? Не зная колко дългове имат и защо не искат еврото, зная, че по време на кризата валутите им избушиха тавана (особено франка) и се наложи да печатат за да поддържат някакъв приемлив курс, което пък значи, че световната икономика много повече вярва на техните "задлъжнели" икономики отколкото на еврото отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За всички споменати не трябва да се забравят и планините от дългове (от всякакъв вид), които са натрупали. По спомен - например всеки датчанин дължи около 300 хиляди долара основно ипотечни дългове. Така че изобщо, ама наистина изобщо не се знае какво ще стане за напред. Ако може да се трупат още дългове може да я карат още известно време така (те затова не искат еврото - защото стават зависими от ЕЦБ), но ако се стигне тавана (на задлъжняването) и край на този модел. А друг не ми е известно да е измислен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар