От години синдикатите и бизнес организациите спорят за размера на минималната работна заплата. Няколко години, от 1 януари 2009 година, тя се задържа без промяна на ниво от 240 лева, но от септември 2011 година насам размерът й започна да се повишава – до 270 лева, след това през април 2012 година до 290 лева, а от началото на тази година и до 310 лева.
В последните седмици се засилва натискът от страна на синдикалните лидери от 1 октомври минималното заплащане за труда да достигне 340 лева. Към тези искания се включи и партията мандатоносител – БСП.
От Българската стопанска камара (БСК) обаче категорично се противопоставят на тази мярка. Икономическият ръст на страната тази година ще бъде слаб под 1% и увеличението на минималната работна заплата с 10% ще рефлектира върху малките и средните предприятия. Дори може да се стигне до освобождаване на служители и фалити, предупреждават от организацията.
В някои от водещите европейски икономики минимален размер на заплащането няма. Такива са Германия и Швеция, например. Като цяло в ЕС размерът на минималната работна заплата варира силно – от 1847 евро в Люксембург до 159 евро у нас, сочат данните на Евростат за юли 2013 година.
В държавите без правителствено регламентирано минимално заплащане има договорени прагове, но за отделни сектори и то е включено в колективните трудови договори.
БСК подкрепят подобно положение и у нас– да бъдат договаряни различни нива на минимално заплащане за отделни браншове. Преди месеци беше дискутирана и идеята за регионални прагове, тъй като статистиката показва, че малко хора в големите градове работят за минималното заплащане, но в малките градове и селата това не е така. Синдикатите обаче са против и обясняват защо – не може еднакъв труд, но положен в различни по големина населени места, да получават различни заплати.
Изпълнява ли ролята си минималната работна заплата?
Минималната работна заплата би трябвало да отразява онова ниво на заплащане, което може да мотивира даден човек да работи, т.е покрива неговите нужди. Според изчисленията за издръжката на живота у нас, изготвяни традиционно от КНСБ, през юни за един член на четиричленно семейство са необходими малко над 563 лева за покриване на разходи за храна, здравеопазване, образование и за почивка.
Това означава, че дори и увеличена минималната работна заплата съвсем не може да бъде наречена стимул за започване на работа. Всъщност доказателство за това са и останалите свободни работни места дори след обяви в бюрата по труда.
преди 11 години Те ората разбраха за какво точно е дебата... ти много добре схващаш за какво иде реч...но понеже ти и такива като теб, се страхувате от истината на числата бягаш "по - тъч линията". Напълно разбираемо поведение... Не си нито първия, нито последния които бяга "по - тъч линията". Тежко, много тежко бъдеще ви чака Вас измислените работодатели които лъжете и манипулирате най-важния елемент от всяко производство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Темата е "за или против увеличение на мин. раб. зап." Повечето колеги тук казват, че са проив(аз също). Тезата е, че така се увеличават разходите на фирмите и те стават неконкурентноспособни. В такива моменти най-нормалното нещо на света е да търсиш решения за свиване на разходите и не плащането на осигуровки е едно от тях. Така увеличението на мин. работната заплата не само нама да има ефект, а даже той ще е обратен за наетите (изкл. тези на мин. заплата). Иячисленията ти ги написах вече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Къде видя дебат? Ти си повтаряш едно и също. Дори вече не схващам какво искаш да кажеш? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Чик чирик...чик чирик...това което пишеш са глупости на търкалета. Докажи ми го с пример в двата варианта, за да видим аджеба и ние простите дали наистина е така. Ще чакам примера...иначе е безсмислено да дебатираме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Говорим за принципни неща...говорим за взаимоотношения труд - капитал...Ако искаш да се ограмотиш ....вземи прочети чичко К. Маркс....за да разбереш какво Ви чака ако продължавате да се отнасяте с работника като с роб...слуга ...и т.н нисши същества. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ..продължение....работника ще получи чисто 600 лева. Вие ги плащате по банков път. На работника не му се дава писмен документ/ съкратен фиш --да не говорим за пълен фиш/ откъдето той да види колко му е заплатата, колко са му удръжките. Не му давате нищо /изключенията не се броят/ защото може би Вие го осигурявате даже и на по-малка сума, но му удържате като че ли го осигурявате на 1000 лева както би трябвало да е. Вие просто му давате 600 лева. Човека не знае и какво ще получава ако отиде на борсата след време..криза е...от осигурителния доход зависи и размера на пенсията му в бъдеще...но за тез неща на Вас не Ви дреме. Но работещите се ограмотяват все повече и повече...така, че в бъдеще Ви чака яко"дръвце" . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Тоя път ще го "напиша бавно" пък дано разбереш. Няма повече да повтарям. Не става въпрос за оборот...а за печалба преди данъци. Ето пример. За година.1. Приходи 50 0002. Разходи 40 0003. Печалба преди данъци 10 000От тук е по-долния ми пример. Има ги и двата варианта...да е назначен "моя" работник....и да не е назначен. Изчисленията виж по-долу.Вас чепика Ви стяга ето къде. Взимаме пример с "моя" работник. Кандидатства за работа. Вие като пълни скрънзи, му казвате...Виж сега "брато"...криза е, мамата си трака....осигуровките са високи...моем да те назначим обаче осигуровките ще са си само за твоя сметка. Безработица голяма...нема много предлагане...човека се съгласява. Тъй като знаете, че това което му предлагате тази уговорка е само устно...защото знаете, че е незаконна. Какво ще се получи с моя пример с 1000 лева заплата. Осигуровките които са за сметка на работодателя/ в моя пример 183 лева/ Вие ги изваждате от чистата сума за получаване около 800 лева...и, така ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А даже като се замислям сега, дори и да ти е на светло оборота, пак би имал сметка да не плащаш осигуровки на цялата заплата. Просто за всеки лев който не обявиш като разход ще платиш 10% данък, но пък си пестиш 18,3% осигуровки, така че пак си 8,3% напред. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години 1. Оборот 10 000лв. Разход за труд 1183 лв. Печалба 10 000-1183=8817 х 0,9=7935,3 лв.-чиста печалба. при фиксиран оборот при всяко дори и със стотинка увеличение на разхода печалбата пада. Това е сметката друга няма. Ако не плащащ осигуровки на 100% от заплатата на работниците, то това би имало смисъл само ако оборота не ти е на светло и не плащаш никакъв данък. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години В грешка си "брато"...не си ме разбрал може би...Фирмата да кажем е имала печалба преди данъци - 10 000 лева ако не е бил назначен "моя" работник с 1000 лева бруто заплата, или с осигуровки от работодател 1183 лева. Ще плати 1000 лева данък печалба. Назначаваме "моя" работник ---печалбата преди данъци става 8817 лева. Данъка ще бъде 882 лева . Разликата в данъка е 118 лева...не е 120 ...а 118 ..."голяма грешка"...извинявам се за нея... отговор Сигнализирай за неуместен коментар