Като причина за всички проблеми на Европа се посочват мерките за фискални ограничения. Само ако можехме да охлабим някак колана, всички ще се почувстват по-добре - това е често срещано твърдение. Този рефрен се повтаря от Франсоа Оланд и Барак Обама, бюрократите в Международния валутен фонд и Брюксел, сред стачкуващите маси в Европа.
Повече държавни пари, казват те, биха означавали по-добър ръст и перспективи за работа, пише в свой коментар за Wall Street Journal бившият финансов министър и вицепремиер в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков.
Доказателствата обаче са точно обратни. Икономиките от Европейския съюз, които записват най-висок ръст през последните три години – Германия, Латвия, Литва, Полша и Швеция, взимат бюджетните ограничения насериозно.
В зимната прогноза на Европейската комисия също е вижда подобен тренд – петте най-бързо растящи икономики в Европа се очаква да бъдат България, Естония, Латвия, Литва и Румъния. Всички те са „фискални ястреби”.
През 2009 година бюджетният дефицит в България беше 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), доста над Маастрихтския критерий за 3%. След орязване на държавните разходи и провеждането на пенсионна реформа, с която възрастта за пенсиониране бе вдигната с две години, бюджетният дефицит се сви до под 1% през миналата година.
При това България записа 12 последователни тримесечия на икономически ръст и е една от едва четири държави с подобно постижение в Европа.
Ограничаването на разходи означава просто правителствата да харчат толкова, колкото получават – или поне приблизително. Когато става дума за семейния бюджет, хората са съгласни с този принцип.
Наскоро проведено проучване в България показва, че едва 17% от анкетираните биха взели кредит, с който семейството им да премине през кризата. Когато става дума за държавно ниво обаче, 58% искат по-щедър бюджет. Някой друг би трябвало да плати сметката на правителството.
Мнозина анализатори смятат, че правителството на Бойко Борисов, в което аз бях вицепремиер и финансов министър, падна от власт заради стремежа към фискална консолидация. Истинската причина обаче е неуспехът да са се реформират сектори като енергетиката и здравеопазването и на тях също да им се наложи ограничаване на разходите.
Протестите, които предизвикаха оставката на правителството, започнаха през февруари заради повишените цени на електричеството. Те бяха наложителни въпреки непрекъснато увеличаващата се неефективност на енергийния сектор. Към електрическата мрежа непрекъснато се добавяха скъпи мощности, чиито загуби трябваше да се покриват от държавната електрическа компания.
Изборът беше между увеличение на цените, за да се спасят енергийните компании от фалит, или да се проведе дълго отлаганата реформа. Регулаторът избра първия вариант.
Здравеопазването е друг нереформиран сектор. Под натиска на фармацевтични компании, медицински асоциации и синдикати предишните правителства неотклонно увеличаваха разходите за здравеопазване. Въпреки това обаче усещането за качество на услугата се влошаваше – внушителните 93% от българите заявяват, че здравните услуги не са адекватни.
Всеки опит за реформа по време на управлението на правителството бе посрещан с призив за смяна на здравния министър. Така четирима дойдоха и в крайна сметка си тръгнаха, без да изпълнят своята задача.
преди 11 години Напълно съм съгасен с Дянков!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Къде сбъркаха? :) то работата на ГЕРБ и Дянков в частност,щеше да стане като с магарето на Настрадин Ходжа-тъкмо го научил да не яде и то умряло отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Не виждам нищо общо в дефлацията! особено, ако е по причина на реален ръст в икономиката, а не на финансови упражнения."Ефекта от дефлацията е излизане на инвестиции от сектора, където се наблюдава такава, от там съкращаване на работна сила, свиване на потреблението и стагнация. Дефлацията щеше да бъде панацея, ако достатъчно субекти в икономиката, разчитат да задоволяват нуждите си със натрупани пари (нагласите на хората щяха да се обърнат в посока на по разточително потребление). За жалост реалностите са диаметрално противоположни, огромната част от потреблението се формира от текущия трудов доход, изкарван ден-за-ден, от тази перспектива дефлация в прекалено много сектори на икономиката ще доведе до отлив на инвестициите там, широки маси от хора ще останат без доходи и "горивото" за движение на икономиката ще свърши. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Искаш да кажеш, че според теб е нормално след години един обяд да струва 100 $ или 1000$ ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Икономическият ръст" не е самоцел.В основата е желанието за благоденствието на хората и Vivankata го е назовал по-точно: 'покупателна способност.Някои лица от прекалената употреба на това понятие са забравили за какво точно иде реч.Когато 'икономическият ръст' съпроводен с изпреварваща инфлация, то покупателната ни способност намалява и следователно повечето няма да 'благоденстват' :)Или казано съвсем елементарно: когато икономическият ръст е резултат от печатане на необезпечени пари, то въпросният ръст не носи благо хората или поне на повечето дето не печатат пари :) , а напротив - ограбва ги и ги прави по-бедни.Не виждам нищо общо в дефлацията! особено, ако е по причина на реален ръст в икономиката, а не на финансови упражнения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Вместо коментар ще си позволя да цитирам едно мнение от форума на Днес.бг под подобна статия:"Докато НОИ и изобщо пенсиите се финансират от държавния бюджет дотогава пенсиите и всякакви социални плащания ще бъдат инструмент за печелене на избори.А пари от бюджета трябват, защото пенсионната система от десетилетия е фалирана и ограбена от сегашните 'благодетели' на пенсионерите.По този начин се печелят избори в България: посредством зависимостта на хората от държавните плащания!Хората първо са ограбени, а после вързани със синджир посредством залците дето им подхвърля държавата!"и освен това:"Правителството на Борисов се разклати заради ЛИПСА на ВОЛЯ за РЕФОРМИ в ключови дялово на икономиката!ИКОНОМИИ без РЕФОРМИ водят до провал!За БСП и дума да не става!Те не са решение, а част от проблема!" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Gruyo, niamam kirilitza choveche. Tuka v Zaliva niama takiva neshta. Nikoi ne mi plashta da pisha, zashtot 1. az ne si prodavam dushata. 2. vij edno. a tova, koeto pisha si e chista istina i fact. ti moje bi ne si spomniash tezi godini, no az pomnia tzialata pomia, koiatao se izlia na Ivan Kostov. sled niakolko godini kato vzeha vlastta sotzialistite - op obratno. Nie shte zapazim Valutnia Bord, toi dava stabilnost na Durjavata, i t.n. zatova ti kazvam - sotzialist printzip niama - edinstvenata tzel e vlastta. i posle rodninite.... az ne se priitesniavam lichno ot *** kartinkata ti, prosto ne ja gledam. no v uvajavashtite se durjavi takiva neshta niama. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И за какво ти е този икономически ръст, когато покупателната ти способност намалява?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години G-n ***, Investor izglejda da e seriozno izdanie. Zashto dopuskate takiva kartinki kato na Gruyo Gruyev ? te sa podhodiashti za drugi izdania. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Diankov, kakto mnogo chesto, e mnogo prav i tochen. Interesno che niama nikakvo razvitie vuv protivnitzite mu ili na podobna politika. Pomnia sushtite zlostni komentari sreshtu Ivan Kostov i valutnija bord. Kato doide na vlast Stanishev, ne samo che ne go promeni, ami i vuvede oshte po-drastichna miarka - ploskia danuk. Taka, che zlobata koiato se izliva e prosto za da specheliat izborite. Posle kato upravliavat, shte chetat taino na Diankov pisaniata i shte gi izpulniavat. Dokato sviat svetuva - ot sotzialist nishto dobro ne mojesh da oxhakvas, osven ako ne si mu niakakuv rodnina... отговор Сигнализирай за неуместен коментар