IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Къде се провали ГЕРБ и какво е нужно на Европа?

Тежката бюрокрация е основен проблем пред Стария континент, пише в коментар за Wall Street Journal бившият министър Симеон Дянков

09:21 | 18.04.13 г. 60
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Дянков: &quot;Европа отчаяно се нуждае от план за икономически растеж, за да подхрани икономиката си&quot;.<em> Снимка: БТА</em></p>

Дянков: "Европа отчаяно се нуждае от план за икономически растеж, за да подхрани икономиката си". Снимка: БТА

Като причина за всички проблеми на Европа се посочват мерките за фискални ограничения. Само ако можехме да охлабим някак колана, всички ще се почувстват по-добре - това е често срещано твърдение. Този рефрен се повтаря от Франсоа Оланд и Барак Обама, бюрократите в Международния валутен фонд и Брюксел, сред стачкуващите маси в Европа.

Повече държавни пари, казват те, биха означавали по-добър ръст и перспективи за работа, пише в свой коментар за Wall Street Journal бившият финансов министър и вицепремиер в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков.

Доказателствата обаче са точно обратни. Икономиките от Европейския съюз, които записват най-висок ръст през последните три години – Германия, Латвия, Литва, Полша и Швеция, взимат бюджетните ограничения насериозно.

В зимната прогноза на Европейската комисия също е вижда подобен тренд – петте най-бързо растящи икономики в Европа се очаква да бъдат България, Естония, Латвия, Литва и Румъния. Всички те са „фискални ястреби”.

През 2009 година бюджетният дефицит в България беше 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), доста над Маастрихтския критерий за 3%. След орязване на държавните разходи и провеждането на пенсионна реформа, с която възрастта за пенсиониране бе вдигната с две години, бюджетният дефицит се сви до под 1% през миналата година.

При това България записа 12 последователни тримесечия на икономически ръст и е една от едва четири държави с подобно постижение в Европа.

Ограничаването на разходи означава просто правителствата да харчат толкова, колкото получават – или поне приблизително. Когато става дума за семейния бюджет, хората са съгласни с този принцип.

Наскоро проведено проучване в България показва, че едва 17% от анкетираните биха взели кредит, с който семейството им да премине през кризата. Когато става дума за държавно ниво обаче, 58% искат по-щедър бюджет. Някой друг би трябвало да плати сметката на правителството.

Мнозина анализатори смятат, че правителството на Бойко Борисов, в което аз бях вицепремиер и финансов министър, падна от власт заради стремежа към фискална консолидация. Истинската причина обаче е неуспехът да са се реформират сектори като енергетиката и здравеопазването и на тях също да им се наложи ограничаване на разходите.

Протестите, които предизвикаха оставката на правителството, започнаха през февруари заради повишените цени на електричеството. Те бяха наложителни въпреки непрекъснато увеличаващата се неефективност на енергийния сектор. Към електрическата мрежа непрекъснато се добавяха скъпи мощности, чиито загуби трябваше да се покриват от държавната електрическа компания.

Изборът беше между увеличение на цените, за да се спасят енергийните компании от фалит, или да се проведе дълго отлаганата реформа. Регулаторът избра първия вариант.

Здравеопазването е друг нереформиран сектор. Под натиска на фармацевтични компании, медицински асоциации и синдикати предишните правителства неотклонно увеличаваха разходите за здравеопазване. Въпреки това обаче усещането за качество на услугата се влошаваше – внушителните 93% от българите заявяват, че здравните услуги не са адекватни.

Всеки опит за реформа по време на управлението на правителството бе посрещан с призив за смяна на здравния министър. Така четирима дойдоха и в крайна сметка си тръгнаха, без да изпълнят своята задача.

Последна актуализация: 10:37 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

28
rate up comment 3 rate down comment 4
georgi.benevolenet
преди 11 години
Калин Христов, Мариела Ненова, Андрей Василев, Росен Розенов, Григор Стоевски, Кристина Карагьозова, Цветан Цалински ограбиха икономиката, а вие (или капитала зад банките в картел) го направихте финансов министър. Калин е с контрол на съзнанието с имплант и връзка с мрежата на Мтел, нещо нормално за съвременните технологии и обслужва интереси. Като работех в БНБ за малко, след като на някой в ЦЕУ на Сорос ни преподаваха как се организира криза и картели, те се опитаха да ме накиснат за кредитната експанзия за надуване на балон на фондовата борса и жилищния пазар довели до съответно спад от 20 млрд + 10ки млрд+10 млрд лоши кредити. Най-гупавото, е че ги оставате на длъжност и ще продилжават да ви мамят. Не е важно, че са квалифицирани, важно е че са корумпирани! Ако лихвата в България беше като в Европа, икономиката щеше да расте по 3-4%, но "стабилната" банкова система в картел прибира 10-12% лихва. http://convergingtechnology.eu/european-commission-and-european-central-bank-opinion
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 4 rate down comment 1
SSIW
преди 11 години
Като казвам, че "инвестициите" се влияят от дефлацията, като напускат секторите където се наблюдава, нали не мислиш, че говоря за някакви други инвестиции освен такива под лихва(т.е. кредит)? Просто съвременния свят се движи от кредита, няма как да бъде изключен, всеки друг механизъм на трансмисия на капитали към икономиката е отстъпва в "пъти" на кредита като гъвкавост и скорост на реакция.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 13 rate down comment 2
Ricco
преди 11 години
Дядо Господ е заложил достатъчно стимули в природата, които да ни карат да искаме да работим и консумираме - например, всички остаряваме и искаме да живеем добре докато сме по-млади. Затова не е нужно да се насилваме (и бих казал изнасилваме) допълнително с инфлация. Инфлацията е израз на (необуздана) алчност и не води до нищо добро. Жаждата да изконсумираме всичко де що мърда сега и на момента е убийствена и за природата, а ние в крайна сметка няма как да избягаме от нея.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 14 rate down comment 1
Ricco
преди 11 години
Причините за лошото "реноме" на дефлацията сред икономистите не са тези, които си изброил. Както каза и Ибн ал кан, почти същите доводи могат да се кажат и за инфлацията. Причината да се гледа с лошо око на дефлацията е друга - кредитната икономика. Защото кредитите и лихвите се изплащат по ниминал и един спад на ценовите нива бе затруднил това изплащане. Обратно - инфлацията, вдигайки номинално ценовите нива, улеснява изплащането на кредитите. Така се получава, че кредитната система е тази, която е несъвместима с дефлацията (а не икономиката по принцип). Ако нямаше кредити, а всичко беше преки инвестиции нямаше да има никакъв проблем с дефлацията защото макар и номинално с по-ниски цени, важни са покупателната способност и количествата (а не броя на нулите по фактурите).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 12 rate down comment 3
Valentin13
преди 11 години
Diankov kazva neshto mnogo prosto i mnogo blizko do vseki - da harchish tolkova, kolkoto si izkaral (lihvite po krediti vlizat v razhodi razbira se). Tova go znaiat i sotzialistite, no niama kak da podkrepiat, zashtot tzelta im e vlastta. a izbori v BG se vzemat s obeshtania, s golemi obeshtania, AETZ naprimer. dori i Stefan Danailov gorkia pochna da govori za Belene. Bezprintzipnostta na tazi klika BSP shte vkara BG v tejka kriza. Zashtoto GERB shte e purvi, no niama da upravliava, niama s kogo. Basiram se Noemvri izvunredni izbori i Diankov premier.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 5 rate down comment 1
SSIW
преди 11 години
Освен дозата има и значение "тайминга", кога от какво имаме нужда ;))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 6 rate down comment 1
SSIW
преди 11 години
Да, надявам се и аз съм се изразил точно: говоря за широка база на дефлацията (засягаща едновременно значителен брой сектори и с изразен темп на нарастване). Иначе , както и всяко нещо в природата, всичко е в дозата - всяко нещо може да е или отрова или лекарство.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 14 rate down comment 2
Ибн ал Кан
преди 11 години
Ех! То няма угодия !:))Ако цените се вдигат - защо всиечко поскъпва, защо обедняваме!Ако цените падата - намялавала заетостта, 'липса на инвестиции' и т.н. :)Това беше в рамките на шегата! :)Уточних: зависи от реалните причини за дефлацията!Щото същите негативи може да се опишат и за инфлацията! :)Освен това АКО дефлацията в някой сектор на икономиката е породена от нараснала производителност, съкратени р-ди, технологични нововъведения, то общественият ефект е 'повече пари за други начинания'.Отлива на инвестици от този сектор ще бъде насочен в друг отрасъл. Съответното важи и за трудовите ресурси.Ще ти дам схематичен пример на тема 'механични часовници': когато поради технологични нововъведения изработката им стане по-малко трудоемка цената им стане по-евтина и както казваш има отлив на трудови ресурси(безработица в гилдията на майсторите на механ. часовници), то трудовите ресурси като цяло ще се насочат в други 'растящи' направления.Знам, че хората не са машини и не може бързo станеш от водопроводчик програмист пък и дори обратното, но .. и ПРОГРЕСА не може да се спъва!Нито е редни, нито е възможно!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 8 rate down comment 6
space-man
преди 11 години
:Мушморок!И ти се погрижи за бюрокрацията, не може да ти се отрече.Такава шкембе чорба направи с осигуровките, че осигурителните стажове ще се оправят със зор. И за хазяйките се погрижи да висят пред НАП на всяко тримесечие. Чакам с интерес да видя как ще те възнаградят от МВФ за службата си в България.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 26 rate down comment 3
doba
преди 11 години
Хер Флик е във вихъра си..Прав е, че бюрокрацията в ЕС е убийствена.Но какво направи той по въпроса след близо четири години във властта???
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още