Като причина за всички проблеми на Европа се посочват мерките за фискални ограничения. Само ако можехме да охлабим някак колана, всички ще се почувстват по-добре - това е често срещано твърдение. Този рефрен се повтаря от Франсоа Оланд и Барак Обама, бюрократите в Международния валутен фонд и Брюксел, сред стачкуващите маси в Европа.
Повече държавни пари, казват те, биха означавали по-добър ръст и перспективи за работа, пише в свой коментар за Wall Street Journal бившият финансов министър и вицепремиер в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков.
Доказателствата обаче са точно обратни. Икономиките от Европейския съюз, които записват най-висок ръст през последните три години – Германия, Латвия, Литва, Полша и Швеция, взимат бюджетните ограничения насериозно.
В зимната прогноза на Европейската комисия също е вижда подобен тренд – петте най-бързо растящи икономики в Европа се очаква да бъдат България, Естония, Латвия, Литва и Румъния. Всички те са „фискални ястреби”.
През 2009 година бюджетният дефицит в България беше 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), доста над Маастрихтския критерий за 3%. След орязване на държавните разходи и провеждането на пенсионна реформа, с която възрастта за пенсиониране бе вдигната с две години, бюджетният дефицит се сви до под 1% през миналата година.
При това България записа 12 последователни тримесечия на икономически ръст и е една от едва четири държави с подобно постижение в Европа.
Ограничаването на разходи означава просто правителствата да харчат толкова, колкото получават – или поне приблизително. Когато става дума за семейния бюджет, хората са съгласни с този принцип.
Наскоро проведено проучване в България показва, че едва 17% от анкетираните биха взели кредит, с който семейството им да премине през кризата. Когато става дума за държавно ниво обаче, 58% искат по-щедър бюджет. Някой друг би трябвало да плати сметката на правителството.
Мнозина анализатори смятат, че правителството на Бойко Борисов, в което аз бях вицепремиер и финансов министър, падна от власт заради стремежа към фискална консолидация. Истинската причина обаче е неуспехът да са се реформират сектори като енергетиката и здравеопазването и на тях също да им се наложи ограничаване на разходите.
Протестите, които предизвикаха оставката на правителството, започнаха през февруари заради повишените цени на електричеството. Те бяха наложителни въпреки непрекъснато увеличаващата се неефективност на енергийния сектор. Към електрическата мрежа непрекъснато се добавяха скъпи мощности, чиито загуби трябваше да се покриват от държавната електрическа компания.
Изборът беше между увеличение на цените, за да се спасят енергийните компании от фалит, или да се проведе дълго отлаганата реформа. Регулаторът избра първия вариант.
Здравеопазването е друг нереформиран сектор. Под натиска на фармацевтични компании, медицински асоциации и синдикати предишните правителства неотклонно увеличаваха разходите за здравеопазване. Въпреки това обаче усещането за качество на услугата се влошаваше – внушителните 93% от българите заявяват, че здравните услуги не са адекватни.
Всеки опит за реформа по време на управлението на правителството бе посрещан с призив за смяна на здравния министър. Така четирима дойдоха и в крайна сметка си тръгнаха, без да изпълнят своята задача.
преди 11 години "Инфлацията и дефлацията са следствия на икономиката, а не нейна причина."--------------------Е хайде сега, откъде ти хрумна това? Инфлацията се контролира от централните банки и те имат поставени инфлационни цели. За ЕЦБ например целта е 2 и малко под 2% инфлация. За китайската ЦБ целта е по-висока. Разбира се, случва се нещата да излязат от контрол за известно време, но поддържането на нивото на инфлацията е по принцип една от целите на централните банки. За ЕЦБ това всъщност е основна цел. Така че не може да се каже, че инфлацията е следствие след като тя се контролира и поддържа съвсем умишлено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години По скоро в не доброто балансиране между дългосрочните и краткосрочни фактори за растежа . В период на криза е нормално да се свият инвестициите и да се увеличи краткосрочното потребление - те направиха обратното : увеличиха инвестициите и резнаха потреблението което политически им свали правителството . А иначе - общо взето не направиха нищо за преструктурирането на бюджетните сектори отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз нямам проблем с теоретичната постановка, която си изложил, че кредитирането (в този му съвременен вид) създава изкривявания. Това за което намеквам е, че кредита в системата е отговорен за мн. съществена част от глобалния брутен продукт и рязкото му редуциране (за да се стигне до "твърд фундамент"), ще коства сериозно свиване на икономиката, криза със заетостта, от там тежки предизвикателства пред чисто физическото оцеляване на големи групи от хора и най-вероятно трудно предвидим и неуправляем хаос. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Намаляването на цените е естествения процес! Причината затова са технологиите и тяхното развитие! Няма продукт който в своя естествен цикъл да не поевтинява! Причините за нарастването на цените са печатане на пари, природни бедствия, монополизъм и държавни регулации! (Може да има и други, не се боря за изчерпателност).Защо е наложен обратния модел (инфлационния) е интересното!?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Учудвам се, че трябва да го кажа на икономисти и финансисти. Инфлацията и дефлацията са следствия на икономиката, а не нейна причина. Т.е. да казваме, че инфлацията ще доведе до ръст е малко странно, т.е. ръстта е само в паричната база, в работата, но намаляване в реалната стойност на активите. Т.е. работим повече, евентуално получаваме повече хартийки, но де факто с времето можем да си купим по-малко неща с тях. Тогава се получава още скрита инфлация, защото започваш да потребяваш продукти заместители, или такива със съмнително качество за да можеш да поддържаш стандарта си, какъвто и да е той. Т.е. освен реалната стойност, намаляваш и качеството на продуктите които ползваш. Демек имаш РАСТЕЖ (тази магическа дума) на паричната маса, РАСТЕЖ на заплатата измерена в тази база, РАСТЕЖ на труда, но реално потребяваш по-малко и по некачествено. Обяснението е доста грубо признавам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Колега ето ти малко числа, а ако искасх мойесх и да ги коментираш:1. От 2000г. до 2012г. Япония има средно БВП от 0,8%. САЩ някъде двойно повече. Най-вероятно ще кажеш, че това от ДЕФЛАЦИЯТА в Япония, НО...2. Населението на Япония намалява, докато в САЩ се увеличава с около 1% на година. БВП на глава от населението е средно 0,7% и за ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ.3. Развитието на печалбата на Японските фирми е приблизително същото, като това на Американските представени в S&P 500Теорията е добре, но не е лошо и числата да се гледат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Мисля, че издребняваш:) За всеки непредубеден читател е ясно, че примерът който дадох е СХЕМАТИЧЕН и просто илюстрира в общи щрихи несъстоятелността на недъзите които вменяваш на 'дефлацията'.Има елементарни начини за съждения, наречени проекция от частното към общото.Трябваше ли да ти описвам сектор по сектор и отрасъл по отрасъл, защо в Германия или Япония може да настъпят дефлац. процеси?!"Дефлацията" е неотменен ефект на икономическото/технологично развитие.точно благодарение на него вместо да плащаш за internet 100 лв на месец сега даваш 20 лв за много по-добро к-во и ти остават 80 да си купиш .. примерно някоя книга някоя книга по икономикс ;)Последното беше шега и се надявам да не се засегнеш! :)За мен инфлацията не средство за достигане на благосъстояни в обществото!Това е ПРОСТО един метод да се разхвърли дълг в/у всеки калпак от населението! Инфлацията ДЕМОТИВИРА хората да се трудят! Елементарно е! Попитаха те: "защо да се трудя за обценяващи се хартийки!?" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А аз защо изобщо да работя? За хартийки които ще се обезценяват ли?И изобщо ми се струва, че не е редно да правиш генерални изводи, които се базират на инфлацията, защото тя е следствие а не причина и в това съм съгласен с г-н Дянков (за по-строга фискална политика). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "всеки друг механизъм на трансмисия на капитали към икономиката е отстъпва в "пъти" на кредита като гъвкавост и скорост на реакция"----------------Да де, ама нали знаеш, че винаги едно нещо е за сметка на друго. И в случая, ако имаме предимство в скоростта, то пък имаме загуба на качество. Т.е. не се инвестира качествено - появяват се балони, неефективности и пр. А това все някой трябва да го плати един ден. Няма безплатен обяд. И затова - на който му харесва кредитната система - моля, да заповяда, но за своя сметка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А иначе за: " Жаждата да изконсумираме всичко де що мърда сега и на момента е убийствена и за природата..." си прав и вярвам, че няма разумен човек, които да не отчита този ефект ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар